В общините, чийто проекти са одобрени в началото на седмицата по подмярка 7.2 „Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура“ от Програмата за развитие на селските райони, вече очакват средствата, с които ще възстановяват пътища, улици и читалища.
Проектите са на обща стойност над 38 млн. лева, като най-големия от тях е на община Белица и е за над 15% от цялата сума. Средствата, които са в размер на 5. 849 млн. лева ще бъдат използвани за ремонт на улици в общинския център Белица и още четири села – Дагоново, Краище, Горно Краище и Бабек. Това съобщи за „Агрозона“ кметът Радослав Ревански. Общината не успява да прави със собствени средства улици и друга инфраструктура, затова разчита изцяло на Програмата за развитие на селските райони и особено на подмярка 7.2, уточни Ревански. Той разказа, че още два техни проекта чакат одобрение. Единият е за пътища, а другият е за ремонт на училище. В момента общината има 11 хил. жители и за разлика от други места в страната, текучеството не е проблем. „Хората ходят на гурбет, но се завръщат и не напускат трайно региона“, разказва Ревански. Земеделието в региона обаче се развива предимно на ниво прехрана на семействата. Шивашки цехове и дървопреработване дават работа на хората от този край.
Златарица ремонтира улици само с пари по ПРСР
В общинският център Златарица и няколко села от общината ще се ремонтират улици със средствата спечелени от общината по подмярка 7.2. Общата дължина на улиците е 27 км, но проекта обхваща само част от тях, научи „Агрозона“ от кметът Пенчо Чанев. Одобрената финансова помощ е почти 2 млн. лева. Досега от местната управа са успели да спечелят и реализират по ПРСР шест проекта в предишния програмен период.
Ремонт на улици със собствени средства не е извършван досега, заради оскъдния общински бюджет. Въпреки това е направено проектирането на уличната канализация и водопровод, заделени са собствени средства за канализация, защото Златарица не може да кандидатства за нея нито по ПРСР, нито по „Околна среда“. Общината има 4500 жители и населението се топи постоянно. Местните хора пътуват до Велико Търново, Лясковец и Горна Оряховица, за да си изкарват хляба. Някой предприятия осигуряват автобуси, за да обират работниците от региона, разказва Чанев. Дефицитът на работна ръка не подминава и тази част от страната, за да се справим с положението обаче е необходимо да има по-добро заплащане, категоричен е кметът, който трети мандат управлява малката община. Земеделието в района е развито, отглеждат се слънчоглед, рапица, ечемик, царевица, пшеница и животновъдство.
Общини под 5 000 жители като Златарица са обречени, казва градоначалникът, особено по критерии население и безработица. „Критерият население е убийствен, Златарица няма вече населено място с повече от 500 жители, което означава, че се обричат всички с изключение на общинския център на забвение. Същевременно с 2500 жители
в самата Златарица не можеш да кандидатстваш по селската програма, защото си над 2 000 човека и не можеш по ОП „Околна среда“, защото си под 10 000. И къде да кандидатствам?“, пита кметът Чанев.
В Дряново очакват одобрението на три проекта
С три проекта е кандидатствала община Дряново по подмярката за малка по мащаб инфраструктура, подмярка 7,2 на ПРСР. В общината все още нямат официална информация, че ще получат финансиране, но неофициално има индикации, че и трите ще бъдат одобрени. Първият проект включва ремонт на 9 улици на град Дряново – подмяна на настилки, ремонт на тротоари и бордюри, вторият проект е за цялостен ремонт на два пътя от общинската пътна мрежа, а третият включва ремонт на сградата на първото класно училище в града, каза за „Агрозона“ инженер Пламен Пенчев“, главен експерт в строителната дирекция на общината. Общината не за пръв път кандидатства с проекти по ПРСР, има вече изпълнени проекти – изграждане на стадион в село Царева ливада и ремонт на стадиона в Дряново, изпълнени са проекти за енергийна ефективност в детски градини и училища. Общината има готовност и за в бъдеще да кандидатства за евро средства, тъй като по думите на инж. Пенчев малките общини нямат друг начин да финансират модернизацията си.
Павликени имат опит в усвояването на европейски средства
Три проекта по подмярката е подала и община Павликени. Те са за реконструкция и рехабилитация на водопроводна мрежа, реконструкция на четвъртокласна пътна мрежа и реконструкция на улична мрежа, каза за „Агрозона“ Таня Тодорова, началник на отдел „Регионално развитие, екология, проекти и програми“. Става въпрос за общински пътища и улици. По неофициална информация в понеделник е одобрен проектът за пътища на стойност 5.809 млн. лева. Това е вторият по-големина проект, за който ще се отпуснат средства. Община Павликени е реализирала вече 7 проекта в предходни периоди, единият от които е приключил през 2012, а останалите – през 2015 г. Изградени са центрове за настаняване от семеен тип по програма за деинституционализация на деца, два са изпълнените проекти за четвъртокласна общинска пътна мрежа, два са и проектите за залесяване на неземеделски земи. С европари е изграден покрит плувен басейн, реконструиран е стадион в Павликени, изградени са и площадки за фитнес на открито в малките населени места в общината. Първият завършен проект бил насочен към реконструкция на община „Свобода“ – обновена е централната градска част на общината. Таня Тодорова сподели наблюденията си, че изградените обекти по ПРСР се ползват по предназначение. Община Павликени кандидатства почти по всички мерки, по които е допустим кандидат. Тодорова също посочва, че общинският бюджет не е достатъчен за подобни инвестиции и Програмата за развитие на селските райони е възможността за обновление на инфраструктурата, заедно с оперативна програма „Региони в растеж“.
Читалището в Радомир кандидатства директно в ДФ „Земеделие“
По подмярка 7.2 читалище „Напредък“ в Радомир кандидатства с проект за 200 000 евро. През миналия програмен период на ПРСР не са имали възможност да кандидатстват чрез МИГ, защото община Радомир не участва в такъв. Сега проектът е подаден директно в Държавен фонд „Земеделие“.
„Сега сме във фаза на очакване на одобрение или отказ. Една година бе процеса на кандидатстване, но сме положително настроени, че ще има добър резултат.“, каза за „Агрозона“ секретарят на читалището Нели Петкова. Ако проектът бъде одобрен, ще бъде ремонтиран салонът на читалището, който е с 240 места, а последното му освежаване е от 1984 г.
„Бихме искали да обновим библиотеката, която в момента се намира на градоред на втория етаж на сградата.“, каза още Нели Петкова. Етажът е повреден след земетресение и в момента библиотеката практически не се посещава. С помощта на проекта тя ще бъде удобна за ползване на първия етаж на сградата. По проекта ще бъде възможно измазването на читалището и изграждането на газова инсталация.
