Европейската комисия очаква до края на юни да приключи с оценката на всички статегически планове
Европейската комисия очаква до края на юни да приключи с оценката на всички статегически плановеГоспожо Алиева, напредва времето за разглеждане и одобрените на стратегическите планове, много държави предадоха вече най-важния документ за следващата ОСП. Осем държави-членки обаче, сред които и нашата страна не са готови. Какво означава това за България, има ли опасност в резултат на това забавяне да получим средствата за земеделие по-късно или да имаме санкции?
На този етап мога да кажа, че Европейската комисия проявява разбиране към България, надявам се да минимизираме риска от евентуална санкция. Санкция може да има дотолкова, че ако се забавим прекалено много, няма да стартираме навреме. Без стратегически план няма пари за земеделие. Надявам се наистина да успеем да се вместим до края на годината и да сме готови, защото е важно да започнем заедно с всички останали. С толкова много новости и елементи, инструменти и промени, трябва да стартираме навреме, за да прилагаме успешно плана и да изпълняваме целите по него.
Какъв е графикът, по който ще се работи със стратегическите планове до края на годината?
Активната комуникация между България и ЕК ще бъде до средата на годината, защото Комисията очаква до края на юни да приключи с оценката на всички стратегически планове, така че държавите да имат половин годината, за да подготвят националното си законодателство.
Дебатът и комуникацията с Комисията по отношение на стратегическите планове ще бъдат много активни. Това няма да е просто предаване на плана и изчакване на оценката, защото при нужда от корекции, те трябва да бъдат направени. Другият нов елемент, който влиза е, че и ние като държава можем по време на оценката да внесем корекции в случай, че сме решили да променим нещо по първоначалните предложения. Така че предстои един динамичен процес. Но е важно да го започнем, защото рискуваме да не получим навреме средствата за земеделие.
Казахте по време на уебинара „Селскостопанската политика на ЕС след 2023 г.“, че стратегическия план може да се променя с новите законодателни промени, по-конкретно с Плана за биологичното производство. Какво точно означава това?
За разлика от досега, когато Комисията одобряваше Програмата за развитие на селските райони и промени се правеха само със специално искане на дадена държава, стратегическия план ще търпи промени до 2027 г., защото всяко следващо законодателство в областта на земеделието ще трябва да бъде включено в него.
Сега започнахме с двете основни стратегии – „От фермата до вилицата“ и Стратегия за биоразнообразието, чийто цели трябва да бъдат включени в стратегическия план. Предстои Планът за развитие на биологичното производство, както и промени в „Готови за 55“(пакетът от предложения за законодателни промени, с които съюзът да върви към постигане на целите на Зелената сделка), където в отделни регламенти ще бъдат структурирани и мерките. Тук говорим за много големи промени, които предстоят и по този пакет и по отношение на земеделието. Ще има регламент, който да установи правила за ползването на земята, регламент за правилата за търговия с въглеродни емисии. Комисията обяви вече комуникация за т.нар. „въглеродно земеделие“, което като бизнес модел може да бъде включено в Стратегическия план. Така че има доста нови неща, които ще трябва да правим в движение и по които ще трябва да има развитие.
Много се говори за позеленяване на земеделската политика в Общността, но всъщност дали българският земеделец е наясно какви изменения го очакват. Каква е основната промяна, която ще се появи неизбежно в работата на родните стопани?
Позеленяването на ОСП звучи модерно, за българския земеделец обаче на моменти звучи и страшно, защото няма информация какво предстои. Направих доста срещи и семинари със земеделците в страната. Основното, което беше поставено като проблем по време на всяка една среща е липсата на достатъчно информация за това, което предстои. Да, ще има и нови зелени мерки, но ще продължим да прилагаме и така познатите агроекологични плащания, биологично производство, плащания в Натура 2000, плащания в природно ограничени райони. От тук нататък вече остава въпросът кои ще бъдат новите мерки. Ние тук в България трябва да решим от кои мерки имаме нужда, кои са подходящи за нашето земеделие, отчитайки структурата , спецификите и всичко останало, което е особено за България.
От кои програми можем още да се възползваме освен традиционните източници на финансиране?
От кои програми можем още да се възползваме освен традиционните източници на финансиране? Общата селскостопанска политика е за земеделие, но трябва да се отворим и към останалите инструменти, защото със зеления преход, с дигитализация, иновациите, които ще бъдат неизменна част от този зелен преход, имаме доста възможности. Такава е програма Хоризонт Европа, по която са предвидени на европейско ниво 11 млрд. лева за иновации и дигитализация в земеделието. Програма LIFE, по която също може да има проекти в земеделието. Тя дава възможност за пилотни проекти за въвеждане и развитие на въглеродното земеделие. Останалите инструменти също трябва да попаднат във вниманието на земеделците.
Разбира се администрацията е необходимо да създаде подходящи условия за това, понеже на този етап липсата на информация и на добро взаимодействие между различните институции, също води до неуспеха на тези програми в България и до тяхната непопулярност.
Коя според вас е най-добрата формула за таван на плащанията за нашата страна и земеделието, което развиваме?
По десетте предложени варианта не съм виждала конкретни числа, за да коментирам компетентно. Таванът на директните плащания е един от инструментите за преразпределителното плащане. Този минимум , който трябва да бъде заделен за малките земеделци, така че да има по-справедливо разпределение. Тук остава въпросът дали ще правим само изискуемия минимум или ще имаме по-високи амбиции, за да развием малките земеделци, които са приоритет. За младите стопани стои същият въпрос, така че считам, че е добре да има таван. Самият таван по какъв начин да се прилага, в приложението кои разходи да бъдат включени – за осигуровки, за заплати и т.н. трябва да се реши в дебат с бранша и в резултат на анализите, които бяха направени.
На каква подкрепа ще разчитат малките и младите стопани от 2023 г. нататък?
Регламента казва минимум 3% от средствата трябва да бъдат заделени за млади земеделски стопани по линия на Първи стълб, т.нар. директни плащания. Но от там нататък инвестиционните мерки, възможностите за дигитализация, мерките, по които ще се финансират иновациите – всичко това са допълнителни стимули, които могат да накарат младия човек да се развива в сектор Земеделие и да бъде устойчив. Не само това обаче – важни са образованието и придобиването на умения. Необходимо е да се промени цялостната политика в тази област. Обучението на земеделските производители трябва да се прави така, че те да бъдат адекватно на новостите, които предстоят.
Казахте по време на уебинара, че живеем в паралелни светове, какво имахте предвид?
Струва ми се напоследък, че наистина живеем в паралелни светове, особено през последната година, която беше много тежка за България заради пандемията и всички кризи, които последваха – политическата криза, три пъти парламентарни избори, президентски избори. В същото време в Брюксел нещата вървят с конкретика и законодателство, което ние на този етап пропускаме. Да, ние като евродепутати участваме много активно в комисиите и в работата по това законодателство, но в крайна сметка след това България ще трябва да се подготви да го прилага на национално ниво.
Казвам паралелни светове, защото за пакета „Подготвени за 55”, годините 2021, 2022 и 2023 в повечето регламенти ще бъдат базисни за определяне на националните цели за постигане на общоевропейските. На този етап обаче ние не сме се съсредоточили върху това, имаме пропуски в стратегическото планиране, в оперативните програми, втора година от програмния период продължаваме да не сме готови. Затова ми се струва, че живеем в паралелни светове и се надявам да излезем от този свят на изоставане.
