Изминалата 2019 г. се оказа напрегната от гледна точка на глобалната икономика. За първи път от периода 2008-2009 г. световната икономика ще има ръст от 3%, след като през 2018 г. световният ръст на икономиката достигна 3,6% и в предходни години винаги е бил по-висок. Лекият спад в глобалните показатели се дължи както на спада в икономиките на развитите страни, където икономическият растеж ще е около 1,7% по данни на Международния валутен фонд, така и на развиващите се страни, където ръстът се очаква да падне до 3,9%. За сега по-слабият икономически ръст не се отразява на безработицата, която през 2019 г. намалява, но в страните от Еврозоната е сред най-високите в световен план – 7,7%. Разходите за труд в световната икономика се увеличават, което се дължи на нарастване на възнагражденията, които средно за Еврозоната нарастват с около 2,5%, а в страните с по-ниско заплащане на труда и изпитващи по-остър дефицит на работна ръка като България повишението в компенсацията на работната сила е по-голямо. Потребителското доверие в световен план остава сравнително високо, а Индексът на фирмените поръчки, макар и да спада в сравнение с предходните 1-2 години, остава на нива, показващи перспектива за растеж.
В този икономически контекст световното земеделие също бе засегнато – от една страна от болести и заболявания по животните, регионални климатични бедствия и пазарни трусове в следствие на сътресения в международната търговия. Цените на селскостопанската продукция през 2019 г. ще останат по-ниски отколкото през 2018 г., но картината е доста пъстра, като в ЕС равнищата на цените вероятно ще са по-високи, което се дължи на нарасналия селскостопански експорт и регионални производствени проблеми от неблагоприятни природни условия и епидемии при животните, най-вече в свиневъдството. На този фон Центърът за икономически изследвания в селското стопанство – САРА проведе в края на м. октомври 2019 г. VI Обзорен научно-приложен форум, където бе направен опит да се направи обобщение на настоящата ситуация и да се начертаят предвиждания в краткосрочен и средносрочен хоризонт.
Постигнатото в селското стопанство през 2019 г.
Средно за ЕС-28 земеделският отрасъл отбеляза спад от почти 3% през 2018 година в сравнение с 2017 г. Трябва да се отбележи, че на европейско равнище селското стопанство през 2017 г. постигна забележимо 12% увеличение на добавената стойност на годишна база, като такова сериозно увеличение не е имало от 2010 г. Добавената стойност в българското земеделие през 2018 г. отчете известно намаление във физическите обеми, което бе на равнища от 97% в сравнение с предходната година. Това доведе до намаление на Брутната добавена стойност до равнища от 3,405 млрд. лв., което представлява 9% спад в сравнение с 2017 г. Намалението на добавената стойност е функция на спада във физическите обеми на продукцията и в много по-голяма степен на ръста на производствените разходи. Производствените разходи (междинното потребление) през 2018 г. се покачват с около 5% на годишна база в резултат на увеличените цени на суровините и материалите и на увеличените използвани количества. Това което прави впечатление е, че основната част от спада на селскостопанската продукция през 2018 г. идва от растениевъдството, което намалява с около 3% до 5,414 млрд. лв. Свиването в растениевъдството обхваща почти всички култури. Въпреки свиването на растениевъдството и запазване на нивата на брутна продукция при животновъдството, съотношението между двата отрасъла остава с голямо превъзходство на първото – 73%:27%.
Настоящата 2019 г. като икономически показатели няма да се отличава съществено от предходната и от цялостната картина през последното десетилетие. По предвиждания на САРА Брутната продукция от земеделие ще е на равнища около 7,6-7,7 млрд. лв., а междинното потребление (производствените разходи) ще останат на равнища близки до тези през 2018 г. – 4,6 млрд. лв. Брутната добавена стойност вероятно ще отбележи известен спад в сравнение с 2018 г., като ще се движи в диапазона 3,25-3,4 млрд. лв. Основната част от това намаление ще дойде от спада във физическото производство, което ще засегне както зърнените и маслодайни култури, така и зеленчуците, производството на мляко и месо. Добрите изкупни цени през 2019 г. в сравнение с много от цените в предходни години ще допринесе за задържане спада в общото селскостопанско производство.
Като цяло конвергирането на българското земеделие в европейското остава без съществена промяна. Ние оставаме на позиции по икономически показатели измерени на човек от населението на около 70% от средноевропейското ниво. През последните години не се забелязва съществено изменение в сближаване на родното земеделие със средноевропейските показатели, като най-изравнени позиции на човек от населението има с Полша. За съжаление обаче тези нелоши показатели у нас се дължат не толкова на конвергенционни-догонващи процеси, а на намаление на населението в България.
Перспективи за развитие в растениевъдството
Световният пазар на зърнени и маслодайни култури се преструктурира, като в последните 2-3 години се отчете забележим скок в производството, най-вече при пшеница, слънчоглед, палмово масло. Световното потребление за последните 2-3 години се повиши осезаемо, което води до много крехък баланс между търсене и предлагане. Намаление на световното производство води след себе си до насочване цените нагоре, което основно се видя при цената на пшеницата през 2018/19 година. Ускореният ръст в предлагането при някои стокови култури – слънчоглед и палмово масло от своя страна се отразява низходящо на цените, които се оказват по-чувствителни и реакционни при редуциране на производството, отколкото при увеличение на предлагането. По оценка на панелистите в проведената дискусия на САРА Форума се обединиха мненията, че стоковите пазари в близко бъдеще ще останат силни в ценово отношение. Като действащи стресови фактори на пазарите в последните 1-2 години се идентифицират най-вече търговските спорове, визирайки основно търговския диспут между САЩ и Китай.
Очаква се обаче съвсем скоро да има сделка между двете не само най-големи световни икономики, но и най-големите земеделски производителки, което дава оптимистични перспективи за следващата 2020 г. Отбелязано беше също, че климатът и природните условия са много важен рисков фактор в растениевъдството, но неговото въздействие е по-силно в регионален и местен план. Като цяло годишните колебания на световното производство на растениевъдна продукция, дължащи се на климатични проблеми, варират в рамките на средно 3-5%, което не представлява голям процент. В същото време, ценовите колебания остават сравнително високи, като те се дължат на редица други особености, свързани с функционирането на пазарите, търговските режими, регионалната ситуация на отделните пазари и др.
Накъде ще върви животновъдството
В областта на животновъдството оценките на участниците и лекторите в този панел на САРА Форума са, че световното търсене на месо и мляко ще расте, което ще води след себе си до запазване нагоре цените на основната суровина. Проблемът с избухналата чума по свинете в Китай рязко доведе до повишение на цените на свинското месо в световен план и тази ситуация ще продължи да доминира на пазара на свинско месо и в бъдеще. Според прогнозите на USDA световното производство на свинско месо се очаква да намалее с близо 10% през 2020 г. заради последиците от АЧС, най-вече в Китай. Очакваното облекчаване на търговския износ на свинско месо от САЩ за Китай ще позволи износът от САЩ на свинско месо за Китай да нарасне, което ще доведе до понижаване цените на свинското месо в Китай и ще намали пазарния дял, които страните от ЕС успяха да постигнат през 2019 г., но няма да доведе до сериозно понижение на цените. Прогнозира се производството на пилешко месо в глобален план да достигне 103,5 млн. тона през 2020 г. (+ 4% на годишна база). Двигател на растежа ще бъдат Китай и Бразилия, където количеството на продукцията се очаква да нарасне съответно до 15,8 млн. тона и 13,9 млн. тона. Това ще насочи цените на пилешкото месо надолу след две силни години.
Във вътрешен план се очаква изкупните цени на кравето мляко през 2019 г. да останат много сходни с тези през 2018 г., което означава, че са сравнително високи с оглед на последните пет години. Производството на мляко в ЕС не се увеличава значително въпреки добрата ценова конюнктура. Това дава основание да се мисли, че у нас, където 
производството на мляко също намалява, изкупните цени ще останат много близки до настоящите. При свинското месо се очаква леко увеличение на цените и постепенно възстановяване на производството, което през 2019 г. ще намалее с 4-6% в сравнение с 2018 г. При говеждото месо също може да се очаква леко повишение на цените, въпреки че големите месечни колебания ще останат, като резултат от намаление на стадото и по-големия брой животни, които ще бъдат бракувани и заклани.
Една от важните теми, на които също трябва да се обърне все повече внимание, и която представлява голяма заплаха за европейското земеделие, е тенденцията за все по-голям екологичен регулаторен уклон. Това може да се види все по-осезаемо, като в резултат на водената политика за борба с климатичните промени се въвеждат все повече изисквания и ограничения за фермерите. В Холандия, в която е необичайно фермерите да стачкуват, се засилват протестите и демонстрациите от страна на говедовъди, насочени срещу обвиненията, че имат вина за замърсяването на атмосферата с азотни емисии. Готвещите се нови и още по-строги ограничения за използване на препарати за растителна защита могат да ударят още повече фермерите и по този начин устойчивостта на отрасъла да бъде поставена под въпрос не от вътрешни, а от институционални фактори.
Доц. Божидар Иванов,
директор на Института по аграрна икономика
