Основната причина за българките да стартират собствен агробизнес е желанието да печелят повече пари. Това посочват 37% от анкетираните общо 84 жени по проект „Предприемачество и инвестиции в селските райони“, както и 95 жени по проект „Иновации в земеделието“ от всички райони на страната. Това каза за „Агрозона“ Даниела Цвяткова, асистент в Института по аграрна икономика към Селскостопанска академия, която е направила изследването.
Други причини за жените да се захванат с бизнес в селските райони е желанието да преодолеят икономическата зависимост, като този мотив са посочили около 27% от анкетираните дами. Близо 22% са посочили, че са се уповали на опита, който са натрупали по-рано в университета, професионалното училище, предишната си работа. Огорчени от поведението на досегашните си ръководители, българките лесно взимат решение за самостоятелна заетост.
Жените предприемачи не споделят да срещат трудности при първоначалното финансиране и последващото му развитие, се посочва още в изследването. Голяма част от българските жени не разчитат на банки и финансови институции, а се справят със собствени средства и с помощта на близки и познати.
Около 30% от заетите в земеделието са жени. В Германия са 29%, в Румъния 34%, в Литва 41%, в Унгария 23%, а Скандинавските държави са на последните места в Европа по участие на жените в земеделието. В секторите на услугите и търговията на продукти в селските райони жените са най-активни, като и в животновъдството, а по-малко в растениевъдството.
Без жените в селските райони няма как да имаме растеж в сектора, показват още данните от изследването. Жените умеят да диверсифицират дейностите в селските райони. Характерно за дамите е например да започнат с малка ферма, да продължат с ресторант или къща за гости и да отворят хранителен магазин.
