Европейският парламент, Съветът на ЕС и Европейската комисия постигнаха напредък в последните преговори (триалози) по реформата на Общата селскостопанска политика. Въпреки това, все още съществуват значителни различия по условията на екосхемите и по някои от правилата на общата организация на пазара (ООП). Това посочи българският евродепутат Атидже Алиева-Вели в свой пост по повод хода на преговорите в Триалога по ОСП – „последната стъпка“.
„Председателят на Съвета по земеделие Мария до Се Антунес сподели, че сме близо до постигане на споразумение и че е дошъл моментът да се направи „последната стъпка“ по реформата на ОСП, която трябва да се осъществи до началото на 2023 г. Страните показват желание за постигане на споразумение, но към момента все още такова не е постигнато“, предаде членът на Европейския парламент от България. Тя допълни, че Съветът води двустранни срещи, в момента, като очакванията са, те да доведат до положителен резултат. В момента Европейският парламент очаква да получи заключенията от тези двустранни срещи.
Ето какво е ясно до момента по регламента за стратегическите планове, по думите на българския евродепутат:
По отношение на директните плащания, Европейският парламент и Съветът на ЕС все още не са постигнали споразумение, но изглежда се появява компромис около задължително преразпределително плащане в размер на 10% от бюджета на Първи стълб.
Някои държави като Австрия се обявиха срещу задължително преразпределително плащане. Комисар Войчеховски предложи адекватно решение за задължително преразпределително плащане, съчетано с дерогация, при която държавите могат да докажат, че отговарят адекватно на преразпределителните нужди с други инструменти.
Дискусии по “зелената архитектура”
Дискусиите са трудни по „зелената архитектура“. Съветът на ЕС е готов да покаже гъвкавост по отношение на процента заделен за еко схемите (22% от директните плащания през 2023 г. и 25% от 2025 г.), при условие че се запази гъвкавостта относно двугодишния период на обучение за фермерите (без финансови последици, ако прагът не бъде достигнат). Европейският парламент призовава за 30% от средствата за директни плащания да бъдат заделени за еко схеми и задължителна бална система за точкуване, предложение, което Съветът напълно отхвърля.
По въпроса за добрите земеделски и екологични условия (GAEC) няколко делегации, включително Франция и Люксембург, в Съвета на ЕС отново призоваха диверсификацията на културите да бъде призната като практика, еквивалентна на сеитбооборота (GAEC).
Обсъжда се, подкрепата за младите фермери да бъде 3% от общия размер на директните плащания, което е намаление спрямо предложението на ЕП.
Сближаването е “горещ картоф”
Повечето делегации в Съвета не желаят да надхвърлят 85% от вътрешния процент на сближаване/изравняване на плащанията в края на програмния период (2027г.), докато Парламентът призовава за 100% изравняване. По отношение на социалната условност дискусиите са насочени към това, тя да бъде интегрирана в стратегическите планове. Европейският Парламент предлага да се създаде система от санкции за земеделските производители, които са в нарушение на националното и трудовото законодателство на ЕС. Контролът ще се извършва от съществуващите национални органи. Те да изпращат списък с откритите нарушения до разплащателните агенции поне веднъж годишно. Административните наказания да са пропорционални на тежестта на обстоятелствата. Парламентът призовава системата да бъде въведена още през 2023 г., но Комисията предпочита 2025 г., за да даде време на държавите-членки. Италия, Испания, Люксембург и Франция са за социалната условност, докато повечето други делегации са против.
По отношение на регламента относно общата организация на пазара (ООП), Парламентът и Съветът на ЕС продължават да имат различия както относно максималните нива на остатъчни вещества за пестициди при внос, така и относно добавянето на захар към списъка с продукти, допустими за интервенция (мнозинството в Съвета е против това), както и относно съдържанието на Съвместната декларация за търговията.
Резерв при кризи
При хоризонталната регулация дебатите се фокусират по-специално върху условията на резерва за селскостопански кризи. Съветът на ЕС защитава 450 милиона евро годишно. Резерв от 1,5 милиарда евро предлага Европейският парламент.
„Надявам се споразумението, което ще се постигне да допринесе за успеха на реформата на ОСП в България“, посочи още българският евродепутат.
