Колкото по-рано се седне на трапезата, толкова по-рано ще узрее житото
24 декември е Бъдни вечер, в някои райони на страната наричана Суха Коледа, Крачун, Малка Коледа, Детешка Коледа, Мали Божич, Наядка. Това е вечерта преди Рождество Христово, първата от трите кадени вечери. Нарича се Бъдни от бдение, а може би и от бъдеще, бъднини. И в двата случая символиката е директна – за чудото, което предстои, трябва да бди целият народ. За бъдещето си – също. Цялата природа затаява дъх в очакване. Птиците спират да пеят, листата на дърветата спират да трептят, водите в реките спират да текат. Казват, че някога единствено кукувицата не спряла да кука, трепетликата – да трепери, и реката Лъкатуща – да се движи. Затова и били наказани от Божията майка:
кукувицата – да кука само три месеца в годината (от Благовец до Еньовден – от 25 март до 24 юни); трепетликата – все да трепери, листата й никога покой да не намерят; в криви и тесни пътища да разлива водите си реката.
Раждането на новото слънце и на новия Бог слива езическите представи на древния българин и по-късната му християнска вяра в едно – идеята за раждането с надеждата за добро. Затова и целта на коледните обичаи е да покажат бъдещето, да предпазят от бедствия, да донесат плодородие.
Символ на младия Бог, който ще се роди, а също и на очакваното плодородие е бъдникът – дебело дъбово или крушово дърво, което домакинът на всеки дом трябва да отсече.
Огънят и космическото дърво, като връзка между небето и земята, са в основата на всички чудеса тази вечер.
Бъдникът се миросва за плодородие и добър живот. Дoĸaтo миpocвaт бъдниĸa, жeнитe пeят.
Предвестници на добрата вест са малките коледари – деца от 8 до 12 години, които обикалят къщите, удрят с дряновите си тояги по прага и благославят „Да се роди, да се роди, дето рало ходи и дето не ходи!“, а домакинята ги посреща със сито, пълно с пшеница, посипва ги със семена и ги дарява с кравайчета. Коледарчетата благославят и около огнището, където всяко добро наричане се сбъдва.
Централно място заема обредният хляб – боговица, богова пита, божичник, вечерник, светец
Месят го момиче или млада булка, празнично облечени, с китка от босилек, чемшир или червено мушкато. Меси се с мълчана вода (вода, която е донесена при пълно мълчание). Брашното се пресява през три сита. За пчелите и за овцете също се меси хляб. Той се украсява с фигурки от тесто – орач с рало и волове, снопи, кръстци и пр. С водата, в която са измити точилката и ръцете на жената, която е месила, се пръскат кошерите. 
Трапезата на Бъдни вечер пресъздава магия за плодородие и късмет. Слагат се храни, които набъбват, също като тях „да набъбват“ късметът и плодородието. Колкото повече са ястията, толкова по-богата ще е годината. Те трябва да са 7 – колкото дните от седмицата, 9 – колкото са месеци от бременността или 12 – колкото са тези в годината. На трапезата се нареждат само постни ястия – сарми от кисело зеле с ориз, пълнени с ориз чушки, фасул, зелник, ошав, счукан чесън с орехи, тиквеник, варено жито, върху което се поставя богородичният хляб с пара, плодове, орехи, мед, грозде, дюли.
На трапезата на Бъдни вечер задължително се слага и сол
За българина тя има особено значение. Къща без сол не бива. Където свърши солта, там влизат болестите и раздорите. Когато се реди масата, солницата се слага най-напред. Солта, хляба и виното народът ни е облякъл в святост, те са земните въплъщения на Светата троица, чрез които човек се издига и се докосва до божественото.
Някога редили трапезата върху слама, символизираща сламата в яслите, в която е бил положен младенецът при раждането му. След като трапезата се прекади, стопанинът – с хляба със свещ върху него и с чаша вино – излиза на двора и кани светците, покровители на бурите и градушките през лятото, Илия, Вартоломей и Герман на вечеря – да ги умилостиви и да предпази нивите от летни бури и гръмотевици.
Питата се разчупва високо над главата, за да са високи класовете по нивите. Първото парче, което се прелива с варено жито и вино, е за къщата, второто – за Света Богородица. После се раздава на всеки член от семейството, като най-напред се дава на мъжката челяд. Бащата и останалите от семейството хвърлят по няколко житни зърна нагоре, „за да се роди и стане толкова голямо житото“.
Жените напридат тънка нишка и с малко вълна я носят по себе си
На трапезата се остава дълго, за да е сигурно, че изпращаните магически знаци и послания към съдбата ще се сбъднат. Ако някой трябва да стане по-рано, добре е да ходи приведен, като отрупано с плод дърво. Накрая всички стават заедно – да узреят житата по едно и също време. Колкото по-рано се седне на трапезата, толкова по-рано ще узрее житото.
Отделя се по хапка от всички ястия за починалите близки и на сутринта се носи на гроба. След разтребването на трапезата част от сламата се пали на най-високото място. Който пръв я запали, най-рано ще му узрее житото. И още – докъдето стига светлината от огъня, дотам няма да удря град през лятото. Другата част от сламата се слага върху плодни дръвчета, за да раждат повече. Бъдникът гори цяла нощ в огнището и се пази да не угасне. Живи въглени от бъдника се слагат във вода, прекадена вечерта. Тази вода се пие и предпазва от зли сили, особено в дните от Коледа до Водици, които се наричат Мръсни, Погани дни.
Жените напридат тънка нишка и с малко вълна я носят по себе си, а с другата част увиват кошерите, да се “увиват” около тях пчелите, да не бягат на чужди места. 
Моми, на които им е време да се омъжат, не месят хляб, защото се вярва, че ако се омъжат през годината, ще изнесат плодородието от къщата. Мома и момък могат да узнаят името на годеника и годеницата, с които им е отредено да бъдат. Затова трябва да успеят да станат незабелязано от трапезата и да подслушат какво си говорят съседите
Първото мъжко или женско име, което чуят, е името на човека, когото ще срещнат още по празниците
Листата от бръшляна от трапезата, сложени под възглавницата, могат да предскажат здравето на този, който е преспал върху тях. Ако са останали свежи и зелени до сутринта, човекът ще бъде здрав през годината.
Зад палешника (широкото остро желязо на ралото; ралник) се оставят живи въглени, наречени за селскостопанските култури. На сутринта се гледа дали въглените са изгорели. Колкото повече пепел има, толкова по-голямо ще е плодородието. Ако въгленът е почернял, предсказанието не е добро.
На въглен може да се предскаже и времето през годината. Наричат се дванадесет въглена на дванадесетте месеца и отново пепелта показва дали ще бъдат благоприятни за реколтата и човека.
За изобилието на месеците през годината се гадае и с лук и сол
След като всички си легнат, домакинята разрязва глава кромид лук и слага в 12 люспи две-три щипки сол. Нарича ги на дванадесетте месеца и ги качва на покрива на къщата. На сутринта гледа дали солта се е стопила, или не. Ако се е стопила, съответният месец ще е дъждовен и плодороден. Ако солта е останала и се е втвърдила, месецът ще е сух и неплодороден.
На Бъдни вечер се разчупват орехите, които са наречени за всеки още от Игнажден. Ако при счупването те останат цели, ако са бели и едри, човекът ще е здрав и ще му върви през годината. Каквото е времето на Бъдни вечер, такова ще е и през юли. Ако на Бъдни вечер времето е облачно, пролетните култури ще са добри и пчелите ще носят повече мед. Ако целият ден е облачен, ще има болести през годината. Ако на Бъдни вечер вали сняг, пчелите ще се роят много. Ако времето е мъгливо, такова ще е то и през годината.
Нощта срещу Рождество Христово започва с обичая коледуване. В него участват коледари – мъже ергени, годеници и по-млади, скоро женени мъже. Подготовката започва от Игнажден. Тогава разучават коледните песни, създават се коледарски групи, определя се водачът на групата, който е по-възрастен и женен. Облечените празнично коледари са с накичени с китки калпаци, а в ръцете си носят шарени тояги. Обикновено групите се състоят от старец, баба, трохобер, гайдар и четници певц. Старецът и бабата разсмиват, трохоберът събира даровете, гайдарът свири, четниците пеят. В някои райони коледарите се правят на котараци, мяукат и известяват за пристигането си.
Времето за коледуване е строго определено – от полунощ до изгрев слънце на Коледа. В народните представи тогава се появяват караконджули, вампири, таласъми и свръхестествени същества. Вярва се, че коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят. От полунощ до сутринта коледарите обикалят домовете, пеят коледни песни с пожелания за здраве, щастие в семейството и богата реколта, а домакините ги даряват с коледарски кравай. Първо се тръгва от къщата на най-личния човек в селището — кмета, попа, също и даскала. Домакинът посреща коледарите с кравай и забодена в него пара. Домакинята дава сито с пшеница, което коледарите ръсят из къщата, за да се народи през идващата година.
На някои места, ако в къщата има мома за женене, тя приготвя специален писан кравай за любимия си. После всички писани краваи се излагат на обществено място, за да се оценят кой колко струва и да ги откупят с наддаване.
Всеки момък откупува кравая на момичето си
Ако в някоя мома са влюбени повече момци, те наддават помежду си. 
Пеят се песни за всеки от семейството – от най-възрастния (както по старшинство, така и по уважение) до най-малкия. Песните са за здраве и живот, за имот, берекет (плодородие и благополучие), късмет, любов, щастие и добра среща, за радост, игри и веселия. Една от основните цели на коледуването е да се оповести раждането на ново състояние на вселената, подреждането и организирането на света. Затова в голяма част от коледарските песни предсказаното звучи съдбовно.
Традицията разказва, че навремето сутринта на Коледа – първа след големия коледен пост, се отговява с врабче – птичката, която е посредник между тоя и оня свят. След това се почват трапезите със свинско. Свинята е демонично животно, нечисто, храни се с всичко, доста мърлява по природа. След раждането на новото слънце настъпват т.нар Мръсни дни, както покрай новородено и родилка се навъртат много нечисти сили. Хапването на свинско служи като вид имунизация срещу тях.. Поели дозичка от нечистото (по-малкото зло), злите сили го припознават и по силата на отблъскване, голямото зло прескача. Това естествено са древни вярвания, които днес не са осъзнати и се следва просто традицията.
