Зеленият преход трябва да е справедлив за земеделците, това заяви българският евродепутат Атидже Алиева-Вели в Европейския Парламент по време на дебатът по стратегията „ От фермата до трапезата“.
“Стратегията от Фермата до трапезата е изключително важен инструмент, който има потенциала напълно да трансформира моделът на производство, преработка, доставка и консумация на храни в Европа като го направи по-устойчив. Не може да не отчетем, че тази промяна предизвиква тревога в земеделците”, каза тя по време на дискусията исподели исканията на българските земеделци да бъдат част от зеления преход, но и нуждата от ясни правила, намалена административна тежест, адекватно финансиране и повече информация, за да планират дейностите и инвестициите си. Алиева апелира всички мерки и дейности, свързани с бъдещи инвестиции, свързани с тази стратегия да бъдат основани на предварителна цялостна оценка на въздействието, обхващаща устойчивостта – икономическа, социална и екологична. Необходимо е да се обърне специално внимание на кумулативните ефекти, включително на възможните нежелани такива. Зеленият преход трябва да е справедлив за земеделците и да не поставя под въпрос тяхната конкурентоспособност.
Парламентът приветства стратегията „От фермата до трапезата“ и подчертава колко е важно да се установят устойчиви и здравословни храни с оглед на постигане на целите на Европейския зелен пакт, включително по отношение на климата, биологичното разнообразие, нулевото замърсяване и общественото здраве, става ясно от официалното съобщение от Брюксел. 
Основните препоръки на евродепутатите са свързани с необходимостта от задължителни цели за намаляване на употребата на пестициди. Освен това е необходимо стандартите за хуманно отношение към животните да бъдат преразгледани, както и да се осигури повече земя за биологично земеделие. Не на последно място евродепутатите са поставили условието земеделските стопани да получават справедлив дял от печалбата от устойчиво произведени храни.
Те изтъкват, че е важна ролята на всеки участник — от земеделския стопанин до потребителя. За да се гарантира, че земеделските стопани могат да получават справедлив дял от печалбата от устойчиво произведени храни, членовете на ЕП искат Комисията да увеличи усилията си, включително чрез адаптиране на правилата за защита на конкуренцията, за укрепване на позицията на земеделските стопани във веригата на доставки.
Другите препоръки включват:
По-здравословна храна
– научно обосновани препоръки на ЕС за здравословно хранене, включително задължителен хранителен етикет на опаковката;
– трябва да се обърне внимание на проблема с прекомерната консумация на месо и на храни с голяма степен на преработка, както и на други продукти с високо съдържание на сол, захар и мазнини, включително чрез определяне на максимални нива на прием.
Пестициди и защита на опрашителите
– подобряване на процеса на одобрение на пестициди и по-ефективен мониторинг на прилагането с цел защита на опрашителите и опазване на биологичното разнообразие;
– задължителни цели за намаляване на употребата на пестициди. Държавите членки следва да изпълняват целите чрез своите стратегически планове по ОСП.
Емисии на парникови газове
– пакетът „Подготвени за цел 55“ до 2030 г. трябва да регулира и да определи амбициозни цели за емисиите от селското стопанство и свързаното с него земеползване, включително строги критерии за енергията, произведена от възобновяеми източници на основата на биомаса;
– естествените въглеродни поглътители трябва да бъдат възстановени и укрепени.
Хуманно отношение към животните
– необходимост от общи, научно обосновани показатели за хуманно отношение към животните с оглед на по-голяма хармонизация в рамките на ЕС;
– нужна е оценка на настоящото законодателство на ЕС, за да се види дали са необходими промени;
– постепенно прекратяване на използването на клетки в животновъдството в ЕС;
– животински продукти с произход извън ЕС следва да бъдат разрешени само ако стандартите на съответните страни на произход са съобразени с изискванията на ЕС.
Биологично земеделие
– делът на обработваната по биологичен начин земя в ЕС следва да се увеличи до 2030 г.;
– необходимост от инициативи за стимулиране на търсенето – насърчаване, обществени поръчки и фискални мерки.
Следващи стъпки
Резолюцията беше приета с 452 гласа „за“, 170 „против“ и 76 „въздържал се“. Комисията планира редица законодателни предложения в рамките на стратегията “От фермата до трапезата”. Евродепутатите подчертават необходимостта от предварителна научна оценка на въздействието на всички подобни предложения и по време на пленарния дебат изразиха съжаление за късното публикуване от страна на Комисията на доклада на Съвместния изследователски център относно въздействието на “От фермата до трапезата”.
