– Г-жо Алиева, вече има затворени няколко подмерки от ПРСР, по които проектите бяха подавани през системата ИСУН. Какви са основните изводи от преминалите приеми, справиха ли се кандидатите с електронното кандидатстване?
– За първи път тази година кандидатите по ПРСР – както земеделските производители, така и общините, имаха възможност да подават заявления за европейско финансиране онлайн, през информационната система ИСУН 2020. Системата ИСУН 2020 е резултат от ангажимента, който имаха държавите членки през настоящия програмен период да създадат и използват собствена информационна система за управление и мониторинг на оперативни програми, съфинансирани от Кохезионния, Структурните фондове на ЕС и Европейския Фонд за развитие на селските райони.
Подаването на проектите по ПРСР 2014-2020 онлайн значително облекчи кандидатите. Работата през системата ИСУН гарантира по-бърз и по-прозрачен процес на работа. От една страна бенефициентите имат възможност да попълнят електронен формуляр и да прикачат всички необходими приложения, като документи, а от друга – да не се съобразяват с работното време на администрацията. Освен това, ИСУН дава възможност да се проследят всички отворени процедури по оперативните програми.
От началото на 2018 г. до момента са обявени 14 процедури по ПРСР, от които са приключили единайсет. Общият брой на подадените заявления по затворените приеми е 3168, а стойността на заявената субсидия по тях е близо 1,173 млрд. лева. В момента са активни три процедури. Първата е по мярка 9 „Учредяване на групи и организации на производители“. По нея проектни предложения ще се приемат до 4 септември. Втората, по подмярка 8.3 „Предотвратяване на щети по горите от горски пожари, природни бедствия и катастрофични събития“, ще бъде отворена до 15 октомври. И по третата – по подмярка 4.1.2. „Инвестиции в земеделски стопанства по Тематична подпрограма за развитие на малки стопанства“, ще може да се кандидатства до 22 октомври.
Данните от приключилите приеми в ИСУН показват, че инвестиционните намерения надхвърлят 3-4 пъти разполагаемия по процедурите бюджет. Същата тенденция отчетохме и по приемите, проведени и по старите процедури през ИСАК от началото на програмния период до края на 2017 г. По отношение на процедурите през ИСУН, които вече са затворени отчитаме, че само единици са кандидатите, които не са се справили с навременната регистрация и валидиране на проектните предложения. По време на приемите имаше и други затруднения на кандидатите, но благодарение на възможността да комуникират с отговорни лица в ДФЗ и Централното координационно звено (ЦКЗ) към МС, те получиха адекватни и навременни решения за успешното подаване на заявленията си. Бих искала да отбележа и намаляването на пропуските и грешките на кандидатите, което се дължи на нововъведената процедура „Въпроси и отговори“. По време на прием всеки кандидат има възможност да задава въпроси и да иска отговори по неясни за него текстове от насоките. УО по ПРСР и ДФЗ дават тълкувания по всеки един от тях, като тълкуването става задължително за прилагане по време на оценяването. Тук е мястото да изкажа своята благодарност към колегите от Управляващия орган на ПРСР, в лицето на Министерство на земеделието, храните и горите, както е тези в ЦКЗ към МС за синхрона в комуникацията, който имаме.
– С какви трудности евентуално се сблъскват служителите на ДФ „Земеделие“ при обработката на документите? Намаля ли в действителност административната тежест?
– Всеки експерт в ДФЗ, включен в оценителната комисия е преминал обучение както за работа в системата ИСУН, така и специализирано обучение за оценка на заявленията по всяка една процедура. Всички усилия за въвеждане и прилагане на ИСУН са насочени за намаляване на административната тежест, което е основна цел на държавната администрация. Считам, че резултатите в тази насока предстоят да бъдат отчетени.
Като цяло, не смятам, че имаше особено големи затруднение за експертите на ДФЗ, с изключение на някои технически проблеми. Но това не са непоправими неща. Атестация за това дали работим по-бързо и по-добре ще дадат кандидатите по ПРСР. Тепърва, след приключване на цялостното разглеждане на проектните предложения, ще направим анализ на работата си.
– Какво сочат резултатите от първоначалния ранкинг на проектите по подмярка 4.2 от последния прием? От кои браншове има най-много проектни предложения?
– Вторият прием по подмярка 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти” от 14 февруари до 16 май, беше и първият прием през ИСУН от ПРСР. Общо бяха подадени 586 проектни предложения със заявени разходи в размер на близо 1, 389 млрд. лева и заявена субсидия за над 692, 796 млн. лева, при бюджет по заповед за прием 166 243 000 лв. В едномесечен срок от приключване на приема ДФ „Земеделие” извърши предварителна проверка и публикува на сайта си списъка с оценените проекти и в момента тече двумесечният срок на разглеждане на възраженията. След това ще бъдат обявени и окончателните резултати от предварителното класиране по ранкинг на всички подадени проектни предложения.
Най-голям интерес при подмярка 4.2 има в сектор „Плодове и зеленчуци“, където са подадени 234 проекта с размер на инвестицията от близо 637, 5 млн. лева и субсидия от над 318, 5 млн. лева.
– Каква е ситуацията с първия прием по подмярка 4.1 и как стои въпросът с втория прием по същата подмярка. За проекти до колко точки ще има средства и кога да се очаква сключване на тези договори?
– Така нареченият „първи прозорец” на прием по подмярка 4.1 е приключен окончателно и е затворен в началото на 2017 г. Договорени са над 800 проекта с над 39 точки на ранкинг. „Под условие“ бяха одобрени и заявления, оценени с 38 до 33 точки с цел максимално усвояване на бюджета по Програмата към края на програмния период. От тях към днешна дата са анексирани всички договори с 38, 37 и 36 точки, т.е. отпаднала им е „условната” клауза, тъй като е наличен остатъчен бюджет за финансирането им, който е осигурен от неизпълнени договори от същия прием. Остават да се анексират още 137 договора с „условна” клауза на проекти с 35, 34 и 33 точки, за които са необходими близо 21 млн. евро бюджет. Всички останали заявления за подпомагане, получили под 33 точки по критериите за подбор са отказани за недостатъчен бюджет и приемът е приключен окончателно.
По отношение на втория прием по подмярката от 2016 година са обработени и договорени всички проекти, които попадат в 100 % от бюджета по заповед за прием, а именно проекти с над 56 точки включително. Сключени са общо 535 договора с одобрени инвестиционни разходи за 728 444 624 лв. Към настоящия етап са обработени още около 250 проекта с 55 до 53 точки на ранкинг, които обхващат 130 % от бюджета по заповед за прием. ДФЗ очаква допълнителни указания от страна на МЗХГ, в качеството на Управляващ орган на Програмата, за това как да бъде приключена обработката им. За останалите 2 259 броя заявления за подпомагане по подмярката от прием 2016 година, получили под 52 точки по критериите за подбор и за които няма средства по програмата, са постановени откази за недостатъчен бюджет.
– По време на българското председателство имаше среща на ръководствата на разплащателните агенции, как премина това събитие?
– България за първи път беше домакин на 43-тото издание на конференцията на директорите на Разплащателните агенции в ЕС. На форума присъстваха всички ръководители на агенциите в ЕС, както и тези от чакащите присъединяване страни. Присъстваха още и представители на ЕК, на Европейската сметна палата, Обучителната мрежа на Разплащателните агенции в ЕС и от Изпълнителна агенция „Сертификационен одит на средствата от Европейските земеделски фондове“.
Конференцията, която беше открита от министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов и изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, беше част от календара на Българското председателство на Съвета на ЕС. Традиционно презентациите на ЕК и ЕСП по актуални теми, предвид текущите дебати за ОСП след 2020 предизвикаха голям интерес, и в тях се включиха колегите от останалите разплащателни агенции.
Основните теми на дискусиите по време на 43-тата конференция на директорите на РА бяха основателността на разходите, възможностите за автоматизация на мерките извън ИСАК и прилагането на Мониторинговия подход за настоящата ОСП. Дискутирани бяха и предизвикателствата в ОСП след 2020. Тези елементи са част от инструментариума, чрез който разплащателните агенции следят правилното разходване на финансовите средства от националните бюджети и този на ЕС и са практически важни за всяка от разплащателните агенции. Обсъдени бяха и предложенията за новия модел на прилагане на Многогодишната финансова рамка в следващия програмен период след 2020 г.
Делегатите се обединиха около становището, че заедно следва да продължат с коментарите и дискусиите по въвеждане на новата финансова и законодателна рамка на ОСП след 2020 г. Доказахме, че когато сме заедно, можем повече.
Интервюто е публикувано в брой 84 на списание Агрозона.
