Оказва се, че на пръв поглед екзотичните за българския вкус аспержи никак не са необичайни за производството в страната ни. Те са се отглеждали у нас още в началото на 20.век, стана ясно от разказа за „Агрозона“ на Виктор Илиев, земеделски производител от Катуница, Пловдивско.
Виктор е категоричен: “Аз не съм решавал да се занимавам с аспержи. Те решиха да се занимават с мен“. Разказва, че историята е дълга и датира още от 1902 г., когато неговият прапрадядо Илия Иванов – находчив и предприемчив земеделец, пръв засял зеленчука в България. Той пръв отглеждал професионално и ягоди у нас.
Виктор сподели и любопитна семейна история. Заради иновативността си Илия Иванов започнал да отглежда аспержи и през зимата като ползвал парници. „В един хубав ден на 
трапезата на цар Фердиданд сервирали аспержи. Той бил много изненадан, че ги вижда, защото тогава не е имало внос.“ Подчинените на царя обяснили, че зеленчукът е от България, от Катуница. Тогава населеното място било голямо средище заради жп гарата си – влакът за Цариград минавал през Катуница. Един ден царят имал път към Цариград. Казал на машиниста да спре влака на гара Катуница. „Повикали дядо ми и царят го възнаградил за предприемачеството с един златен наполеон.“ Въпреки огромните ползи за хората от консумацията на аспержи и добрите условия за отглеждане у нас, след 1944 година властта ги обявява за буржоазни и те изчезват от пазара за няколко десетилетия.
Фермерът пази своите тайни
Със земеделска кръв във вените Виктор споделя, че откакто се помни, все е бил по полетата. Родителите му също били фермери, макар и любители. Той обаче избира селското стопанство като свое професионално поприще. „В един момент решихме, че ще е интересно да подновим отглеждането на аспержи в България, колкото и да е трудно.“ Първите 4-5 години наистина били много трудни, тъй като литература и ръководства по въпроса нямало, но вече над 10 години отглежда зеления зеленчук. „Можем да кажем, че вече се усъвършенствахме и знаем някоя и друга тайна за аспержите.“, категоричен беше производителят, но отказа да сподели тайните си.
Набеляза обаче основни моменти, които всеки фермер, които иска да отглежда културата, трябва да има предвид: аспержите са трайни насаждения, реколтирането започва едва от четвъртата година след засаждането. „Това отказва доста от производителите, тъй като те искат да произведат нещо и да си вземат парите същата година.“, казва Виктор. Най-добре аспержите виреят на пясъчлива почва, така растението се развива оптимално. Важно е да не се наранява връхчето, което е най-ценнната и нежната част от зеленчука. Стопанинът отглежда растението на 8 дка със статут на интензивна беритба, 4 дка са на трета година и не се берат интензивно. Разсадът за пролетта е на площ 2-3 дка. Добивът на декар е между 400 и 500 кг според сезона.
Виктор разказа, че доколкото му е известно, у нас през годините е имало няколко опита за отглеждане на аспержи и от други производители, но те не били
много успешни. „Доколкото съм запознат в момента друго действащо насаждение от порядъка на няколко декара, няма.“
„Веригите търсят мен“
За разлика от много производители, които не могат да стигнат до веригите, продукцията на Илиев се предлага основно в една от големите вериги, опериращи у нас. „При мен не стоят много стандартно нещата, защото аз предлагам продукт, който не е традиционен и, образно казано, веригите търсят мен“, разказва стопанинът и добавя, че така реално продуктът сам се продава.
За момента Виктор, който е регистриран като земеделски производител от 2009 г., няма намерение да се възползва от приемите по ПРСР. Не защото му липсва желание, става ясно от думите му, а защото физически не му достига време. Казва, че е зает изцяло в стопанството с всички дейности в него и няма кога да подготви проект: „Аз съм и работник, и счетоводител, и мениджър, и продавач, и какво ли още не“. Като проблем при разработването на проект посочва и че мащабът на стопанството му не е голям.
Текстът е публикуван в брой 64 на списание „Агрозона“
10 различни култури
За разлика от приемствеността при аспержите правнукът на Илия Иванов не продължил ягодопроизводството. Ягоди от много години не се отглеждали в района на Катуница. Въпреки това освен аспержите младият стопанин отглежда около 9-10 различни вида всяка година. Основната култура, която реколтира, е пипер – около 20 дка, тикви – 10 дка, в земите му има още зеле, домати и 12 дка плодова градина.
Преди няколко месеца сериозно е обмислял преработката на културите, заради интензивното натоварване покрай прибирането на реколтата обаче не успял да реализира намеренията си. Именно това е целта му за близките няколко месеца: „Да реша дали ще се занимавам с преработка.“
Анета Стефанова
