Ангел Ангелов вече осем години учи българските деца да се наслаждават на хляба. В Музея на хляба и традиционните храни в Копривщица той и неговото семейство, 
заедно със съмишленици, разказват кулинарни приказки. „Хлябът е основна
храна на българина, затова той се явява акцент в тези приказки. Разказваме за храна, която вече не е позната и приемлива. Дайте на едно градско дете овче мляко и то определено няма да му хареса. Дайте му опечена подница и то почти сигурно няма да я хареса. Опитваме се да възобновим и възпитаваме вкусове, да направим част от кулинарния спомен това, което аз и техните родители сме яли като деца, както и да заместим поне отчасти днешните гозби и бабиното внимание“, разказва Ангелов. Самият той е от София и се определя като „потомствен шоп“. Съпругата му обаче е от Копривщица. И както казват в прекрасния възрожденски град – копривщенин, ама вънкашен, което е другото име за заврян зет.
Кулинарния историк с носталгия си спомня за началото преди осем години. „Първото ни занимание с група беше на 3 март 2012 г. Опитахме да наложим концепцията за хора, идващи в Копривщица, които посрещаме и ги запознаваме с местно, традиционно, непознато ястие. Тогава беше студ, над метър сняг, и ги посрещнахме с една кана греяно вино и запеканки. Това не е, което днес познаваме като „запеканка“, а е всъщност от каймата от копривщенския суджук, който е много известен не само у нас, но и зад граница. Следващото ни голямо събиране беше на 29 април. Тогава започнахме с юнашкия тиган. Кандидатствахме в Гинес за най-големия тиган, откъдето пък ни смениха името и стана „Най-голямата реплика на тиган“. Тогава приготвихме 350 порции. Сега от едно готвене в Жеравна излизат около 8 000- 10 000 порции за два дни.
Преди да се хвърли в приключението, с разказване на кулинарни приказки, Ангелов се е занимавал с имотни проблеми. „Работя от 32 години в тази сфера. И именно при комуникацията с хора от Елена, Несебър, Копривщица, които имат проблем с имотите си, е разбрал колко сложно занимание е да имаш имот на историческо място с архитектурна стойност. „Не можеш да ремонтираш, много малко неща можеш да правиш с този имот. Имамe фондация „Национален тръст за съхранение на културно-историческото наследство в България“. Когато разбрахме, че нямаме възможност да помагаме на тези собственици много конкретно, решихме да разказваме приказките, които събират най-много хора около огъня, а тигана е до огъня и там вече нещата тръгнаха в странна посока“, спомня си Ангелов.
„Хлебната къща“ в Копривщица – магнит за малки и големи
Идеята за „Хлебната къща“ идва по-късно, след наемането на една фурна в Копривщица, където да съхраняват всички съдове, с които обикалят страната – съдове, оборудване, маси, столове. Там се приготвяли и някои от продуктите, които се правят като кулинарни възстановки. „Но в един момент „фурна“ ми се наби в съзнанието. Хлябът е нещо, което много хора подценяват и мислят за него като за продуктът, нарязан на филийки и сложен в найлонче, който струва един – два лева. Всъщност хлябът е нещо много по-различно. С брашно посрещат децата, когато идват на белия свят и с брашно изпращат хората, които напускат света и между тези две трудни събития – раждането и умирането, хлябът е нещо, което непрекъснато присъства. С него се правят най-различни ритуали, които за съжаление, сме позабравили. С хляб се преценява кой какъв човек е. Затова е толкова интересен за българската кулинария. И започнахме да разказваме
неговата приказка. Оказа се, че децата не знаят, че хлябът се прави от жито…“, разказва той.
Неочаквано начало с шепа жито
Обикновено заниманията започват с това децата да ядат сурово жито. Тогава те за пръв път разбират, че точно този вкус, примесен със сол и вода, направен на брашно – това е хлябът. Много рядко откриват връзката между зърното и филийката хляб. Показваме им как се работи с каменни инструменти, с които се прави от житото брашно. Имаме мелница във фурната на музея, която ни намериха добри хора от Видинско.
Децата се впечатляват от малко по-различното представяне на заниманието, защото ние не им казваме „Внимавай да не се нацапаш, не пипай тук“. Не, напротив, поощряваме ги да си слагат много брашно по ръцете, за да не им залепва тестото. Всичко, което преди бабите правеха, ние гледаме да го заместим, защото вече не им се занимава толкова с тези неща. Но получаваме обратна връзка. Караме ги да притискат мама, тате, баба, комшийката да им правят хляб вкъщи. И има вече деца, които идват 4-5 път при нас, те са от детската градина, от началните класове. От училищата планират всяка година посещение при нас, защото ние всяка година сменяме програмата и те виждат нещо ново. И казват, че са започнали да правят хляб вкъщи, споделя още Ангел Ангелов. Според него не само не изчезва домашното правене на хляб, но и все повече хляб се прави вкъщи и затова помагат много пекарните, които са лесен начин да замениш трудоемкото месене на ръка. Така хората имат топъл хляб, с коричка, а не това, което могат да купят от магазина. Наблюденията му сочат, че има много млади семейства, с малки деца, които сменят начина си на хранене. Ядат вече хляб със семена, с добавени най-различни брашна и то не толкова поради здравословни причини, а поради убеденост, че така трябва, което е много хубаво.
На път по фестивали из цялата Родина
През лятото „Хлебната къща“ е затворена, а екипът на ангел Ангелов – на път из България за участие във фолклорните събития и други мероприятия. „Когато ние отиваме някъде, продуктите и готвенето се финансират и когато това е община е малко по-сложно, но имаме достатъчно заявки за участия това лято. Освен това, започнахме една инициатива, произвеждаме продукти. По такъв начин запълваме времето между участията. Ние не обичаме да седим без работа. Правим лютеница, шопска спърджа, телешко шкембе, сладка от горски плодове, суджуци. Тази година търсим място където да проведем „Ден на шопската спържа и суджук“. Решили сме да гостуваме някъде, където да покажем как се прави тон и половина спържа за 24 часа. Който е дошъл да ни помага, рядко се връща. Който се върне, разбираме, че е осъзнат кулинарен мъченик, както го наричаме“, разказва още Ангелов.
