Анализът представя средносрочни базови прогнози за периода 2026-2035 г. и обхваща основните сегменти на месния сектор – говеждо, свинско, птиче и овче месо
Според доклада на ОИСР и ФАО Agricultural Outlook 2026-2035, публикуван на 29 юни 2026 г. и цитиран от “Бюлетин за месото”, издание на Асоциацията на месопреработвателите в България, развитието на световните пазари на месо през следващото десетилетие ще бъде определяно от промените в потреблението, производството, международната търговия и ценовите тенденции.
Анализът представя средносрочни базови прогнози за периода 2026-2035 г. и обхваща основните сегменти на месния сектор – говеждо, свинско, птиче и овче месо. Разгледани са очакваните промени в обемите на производство, потреблението, търговските потоци и цените на световните пазари.
Докладът поставя акцент и върху основните рискове и фактори на несигурност, които могат да окажат влияние върху развитието на глобалния месен сектор през следващото десетилетие – включително промени в потребителските нагласи, производствените условия, търговските политики, климатичните фактори и разпространението на заболявания по животните.
Очаква се секторът да продължи да се развива в условия на по-бавен растеж на потреблението, засилени изисквания към устойчивостта на производството и динамични промени в международната търговия.
Потреблението на месо ще продължи да расте, но с по-бавни темпове
Очаква се растежът на световното потребление на месо да се забави през следващото десетилетие под влияние на демографските промени и променящите се хранителни предпочитания. Прогнозите сочат, че средното потребление на човек ще се увеличи с около 0,7 кг (в еквивалент на годно за консумация месо на дребно – retail weight equivalent, RWE) през прогнозния период. До 2035 г. то ще достигне близо 30 кг на човек.
Това увеличение е по-малко от половината спрямо ръста, отчетен през предходното десетилетие. В страните с високи доходи застаряването на населението, по-високите цени на червеното месо и нарастващата загриженост относно здравето, околната среда и хуманното отношение към животните ще ограничават по-нататъшното нарастване на потреблението, въпреки че в някои пазари търсенето остава устойчиво. В страните с ниски и средни доходи потреблението на месо на човек ще остане значительно под нивата в развитите икономики.
По-високата производителност ще подобрява ефективността на месното производство
Очаква се подобренията в селекционната работа и увеличаването на кланичните добиви да повишат екологичната ефективност на производството на месо. В световен мащаб нарастването на средното кланично тегло ще допринесе за около 3% от увеличението на производството на говеждо месо, 10% при овчето и птичето месо и 28% при свинското месо. По-високият дял при свинското месо се дължи на сравнимо по-слабия общ ръст на производството.
Въпреки подобрената ефективност, емисиите на парникови газове от световния сектор на месното производство се очаква да нараснат с близо 6% през следващото десетилетие поради увеличаването на броя на животните. Единствено Европа се очаква да отчете спад на емисиите (около -8%), главно вследствие на намаляване на производството на говеждо, овче и свинско месо в Европейския съюз.
Променящата се роля на Китай ще преструктурира световната търговия с месо
Промените в позицията на Китай на световния пазар ще окажат съществено влияние върху международната търговия с месо. До 2035 г. вносът на говеждо месо в страната се очаква да нарасне с около 500 хил. тона, въпреки че делът й в световния внос на месо ще намалее вследствие на повишената самозадоволеност при производството на свинско месо.
Същевременно износът на птиче месо от Китай ще се разширява и към нови пазари извън традиционните дестинации, подпомогнат от конкурентните цени и съответствието с изискванията на страните вносителки. Като цяло променящите се търговски политики и условията за достъп до пазарите ще играят все по-важна роля за формирането на световните търговски потоци.
Цените на отделните видове месо ще следват различни тенденции
През следващите години цените на различните видове месо ще продължат да се развиват различно, като в реално изражение се очаква постепенно понижение.
В краткосрочен план номиналните цени на говеждото и овчето месо ще останат сравнително високи поради възстановяването на стадата, което ограничава предлагането. При свинското и птичето месо натискът върху цените ще бъде по-слаб, тъй като производството се увеличава по-плавно, а ръстът на вносното търсене – особенно от Китай – се забавя.
Биологичните особености на различните видове животни, темповете на повишаване на производителността и производствените разходи ще продължат да бъдат основните фактори, определящи ценовите тенденции. В реално изражение се очаква по-съществен спад при цените на свинското и птичето месо, отколкото при говеждото и овчето месо.
Заболяванията по животните остават сериозен риск за световната търговия
Разпространението на болести по животните и вредители, включително паразитни инфекции като винтовидната муха (New World screwworm), подчертава необходимостта от високо ниво на биосигурност и координирано управление на международната търговия.
Епидемиите могат да доведат до продължителни смущения във веригата на доставки чрез принудително умъртвяване на животни, ограничения върху придвижването им и забрани за износ, както показват последните случаи в Северна Америка. Най-сериозни са последиците при прилагане на всеобхватни национални ограничения вместо регионализирани мерки, а възстановяването при преживните животни е по-бавно поради по-дългия производствен цикъл.
Производителите поемат значителна част от икономическите загуби, като част от тях се компенсират чрез държавни механизми за подпомагане. В зависимост от съотношението между ограниченото предлагане и реакцията на потребителското търсене цените могат както да се повишат, така и да намалеят. Поради това международните пазари остават силно несигурни, а продължаващите огнища на заболявания засилват нестабилността както в търговията, така и в предлагането на месо.
Източник: Бюлетин за месото
