100 000 евро таван на субсидиите, регионални бюджети по ПРСР, временно по-ниско ДДС за храните, ремонт на поземленото законодателство, специално внимание на браншовите организации и още много цели си поставя новият кабинет
Земеделската политика на ново правителство е разписана с доста детайли в коалиционното споразумение, което вероятно ще постави пред сериозни изпитания новия земеделски министър Иван Иванов. В раздела за сектора са формулирани визията и ключовите стратегии и политики, чрез които да бъде реализирана.
Макар да се започва с мерките в централната администрация, която трябва да се намали и да се оптимизира административната тежест, всъщност особен интерес предизвикват очакваните решения, свързани със субсидиите и финансирането. От документа става ясно, че е решено да се въведе горна граница на директните плащания в размер до 100 000 евро на бенефициент с фокус на идентифициране на крайните бенефициенти за свързаност, с цел пренасочване на средствата към микро, малки и средни производители. Всъщност и в момента таванът на плащанията е същият, наложен от Брюксел, а решението за следващия програмен период ще се вземе от всяка страна поотделно.
Предвижда се пренасочване на съществената част на субсидиите към:
- производствата с висока експортна стойност и голям експортен потенциал,
- продуктите с висока добавена стойност,
- експорта на готови продукти.
Предстои да се направи анализ на възможностите за насърчаване на експорта към трети страни, както и насърчаване на инвестиции, които да изместят фокуса на България от производител на суровини към производител на готова продукция.
Гарантирани регионални бюджети по ПРСР
Предвижда се в рамките на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), да бъдат създадени гарантирани регионални бюджети на областно ниво и/или секторни бюджети, за инвестиции съобразно нуждите на самите земеделски производители.
Ще бъде направен анализ, който да проучи възможността за определяне на пакет от мерки с таван на общата субсидия по втори стълб на ОСП. Горната граница на финансирането ще бъде насочена към големите производители, за да се гарантира ресурс за микро, малки и средни стопани на база секторни политики и области.
Друг анализ пък ще покаже възможностите за създаване на гаранционни фондове:
- за кредитни и гаранционни инструменти чрез Българска Банка за Развитие
и/или Държавен Фонд Земеделие, съвместно с търговските банки; - за равен достъп до кредитен ресурс за малки и средни производители
(национално финансиране); - за подпомагане при кризисни/бедствени природно-климатични събития.
Проучване ще определи възможността за провеждане на политика за стимулиране на обединения в сектори земеделието, животновъдството и преработката, избрани на базата на ясни критерии за представителност.
Обединенията в земеделието ще бъдат финансово стимулирани чрез пренасочване на държавна такса за управление на белите петна, и/или удържане на малка част от дължимите субсидии.
За да не се злоупотребява с реалните производители ще има засилен контрол и обвързване на действително ползваните площи с реализираната продукция. Подготвят се и мерки за нерегламентираното производство (извън това за домашно потребление) и търговия на плодове, зеленчуци и продукти от животински произход.
Намаляване на ДДС, но временно
Временно намаляване на ДДС за първично производство и поетапно връщане към съответните нива, или намаляване на ДДС на стоките от „малката кошница“, е записано в споразумението. В него е влязла и идеята на Кирил Петков, изказана по време на преговорите за изграждане на 6 регионални събирателни пазара чрез публично-частни партньорства (ПЧП) между държава, общини и оператори, които да дадат възможност на малките, средните и големите производители/вносители да пласират своята продукция към всички национални и регионални оператори и/или за износ.
Насърчаването на микропроизводството на домашни храни също е намерили място в документа. Слага се акцент върху пазарите за микропроизводители, късите хранителни вериги и справедливо разпределение на добавената стойност.
Една от формулираните цели е не по-малко от 20% до 2025 г. и не помалко от 60% до 2032 г. от продуктите и храните, включени в обществените поръчки, да са от местно производство и/или биологичен произход.
Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) все пак излиза от системата на министерството. Тя ще бъде под прекия надзор на министър-председателя. Амбицията тук е да се увеличава капацитета на БАБХ, за да извършва дейностите си съобразно актуалните нужди на пазара.
Специален раздел е отреден на науката, образованието, иновациите и технологиите
Приоритет ще има за инвестициите в специализираното образование и изграждане на култура на потреблението на земеделски продукти и храни от детската градина, през специализираните средни училища, до научните институти. Насърчаване на цифровизацията и иновациите – иновационни хъбове в земеделието и преработката. Стимулиране на частните инвестиции в стартиращи и развити компании, разработващи нови технологии, процеси и храни.
Очаква се да има анализ и преразглеждане на текущото състояние на поземлените отношения и действащото законодателство, което ги регулира. Предвижда се синхронизиране на всички регистри на поземлена собственост (кадастър, МЗХГ) и отстраняване на историческите несъответствия. Прозрачно разпределение на държавните и общински пасища и контрол върху тяхното използване, като превенция разпространението на т.нар. „виртуални животни“. Предстоят промени в Закона за собствеността и ползване на земеделските земи.
Новите управляващи предвиждат структуриране на браншовите организации като партньор на изпълнителната власт и анализ на законодателната рамка. Адаптиране на законодателната рамка с осигуряване на висока жизненост и активност на участието на браншови обединения, така че да се гарантира представителност на всички техни членове (големи, средни, малки и микро предприятия/стопанства). Създаване на възможност за възлагане на услуги и обучения, извършвани или наемани от браншовите обединения. Ще бъде подготвен Закон за браншовите организации в земеделието.
Ще бъдат стимулирани младите фермери и семейните стопанства
Проблемите на напоителните системи също влезат в коалиционното споразумение. Предвижда се приемане на обща политика, извършване на анализ и изготвяне на план за възстановяване на съоръженията за напояване в стратегически важните райони. Ще се търси начин тези харчове да влязат отново в Националния план за възстановяване и устойчивост. Ускоряването на процедурите за получаване на разрешение за водочерпене от повърхностни и подпочвени води, също цел на управляващите.
Подпомагането да бъде обвързано и със здравния статус на животните, а не само с извършването на Държавна профилактична програма и ваксинации. Към министъра на земеделието ще има Консултативен съвет за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на страната.
Насърчаване и приоритизиране на производството и маркетинга на биопродукти чрез мерките, включени в Националната стратегия за развитие на биологичното производство. Създаване на маркетингов отдел в Дирекция Биологично производство в МЗХГ. Ще бъде насърчавано пазарно-ориентираното биопроизводство.
Горите – контролът излиза от системата на МЗХГ
Целите, заложени в областта на горското стопанство са изключително обширни, вероятно тази детайлност се дължи на участието на много експерти по горите в преговорите. Заложено е разработване и приемане на Национална стратегия за развитието на горския сектор. Анализ на възможностите за укрепване на горската администрация, увеличаване на бюджета на горското ведомство, повишаване на правомощията на горските инспектори и повишаване на заплатите на администрацията.
Създаване на самостоятелно ведомство (Държавна/Изпълнителна Агенция) на пряко подчинение на Министерския съвет, притежаващо единствено контролни функции, докато горскостопанската дейност остава към МЗХГ). Извършване на функционален анализ на 6-те държавни горски предприятия за изясняване на характера на осъществяваната от тях дейност.
Ще се търси обществен консенсус за законови промени по отношение устойчивото управление на горите в земеделски земи. Продължаване на политиката за пълна сертификация на държавните гори. Справяне с незаконните практики в горите. Ще се обсъжда и възможностите за изкупуване на маломерни частни горски имоти от държавата. Интерес представлява идеята да бъдат създадени и поддържани горски пояси около градовете и на градски гори.
Ще бъде направена и оценка на потенциала за нови залесявания в България и възстановяването на полезащитните пояси.
Предвидено е да се разработят съвместно с МОН образователни програми за грижата и значението на горите от най-ранна детска възраст, а с Министерство на туризма и туристическите организация ще се пишат мерки за управление на горите като част от туристическата стратегия на България.
Защита на традиционните БГ сортове
Предстои ревизия на законодателството, касаещо традиционните и/или защитени български сортове и породи, в посока тяхното насърчаване. Преразглеждане на храната като част от общата концепция за качество на туристическите маршрути и атракции, тъй като често чрез нея туристите оценяват дестинацията, дори ако храната не е основната цел на пътуването.
Проект на стратегия за трудова миграция за осигуряване на краткосрочно пребиваване в определени региони (над 200,000 българи), включително привличане на работници от други държави.
Предстои да се разработят мерки за справяне с последствията от световната криза на доставките, енергийната криза и инфлационния натиск спрямо сектори, заплашени от масов отлив на земеделски стопани, животновъди и преработватели. След анализ ще се реши и дали животновъдите да се пенсионират като втора категория труд. А промяна на Закона за занаятите ще се направи с цел разширяване на броя на допустими за регистрация занатчийски дейнст като например хлебар, сладкар, месар, колбасар, сиренар, пестилджия, петмезджия, таханджия и др.
Приложенията към коалиционното споразумение, включително и раздела за земеделието, може да прочетете ТУК.