Ще доведат ли регулациите до по-евтини храни?
Новият законопроект, целящ да регулира веригата на доставки на земеделски продукти и храни, предизвика реакциите сред агроекспертите. Председателят на Асоциацията на млекопреработвателите в България Владислав Михайлов определи пред Агрозона законопроекта като стъпка в правилната посока. Според адвоката по земеделско право Пламен Абровски и бившия зам.-министър на земеделието Тодор Джиков, текстът на закона има сериозни пропуски. Какви са техните основни критики и ще доведат ли предложените мерки до по-евтини храни за потребителите?
„На първо четене представеният нов Закон за агрохранителната верига категорично е стъпка в правилната посока. Най-вече за защита на гражданите и производителите. От 2020г. насам в ценообразуването има проблем. В този закон е поставена някаква регулация, която да сложи предел на възможността на търговците на дребно да ценообразуват абсолютно свободно, увеличавайки си непропорционално крайната цена.“ Това сподели за Агрозона председателят на Асоциацията на млекопреработвателите в България Владислав Михайлов.
„Крайната цена я плаща най-бедният европейски гражданин –българският потребител. Тази мярка е извънредна и временна. Не е правилно да е за постоянно, но в настоящата ситуация е необходима. Държавата е длъжна да направи регулация,“ категоричен е Михайлов. Той сподели и какво липсва в Закона за агрохранителната верига.
„На първо място няма нищо написано за нелоялните и забранените търговски практики. Това е голям проблем. С течение на годините липсата на контрол от страна на Комисията за защита на конкуренцията доведе до сегашното състояние на агрохранителната верига. През 2021г. беше транспонирана Директива (ЕС) 2019/633 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. относно нелоялните търговски практики в отношенията между стопанските субекти във веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти. КЗК нито е упражнявала контрол по тази директива, нито е правила доклади или ежегодно актуализиране на тези списъци,“ разясни Михайлов.
Председателят на Асоциацията на млекопреработвателите в България предлага в Закона за агрохранителната верига да се включи отделен раздел за нелоялните практики. „Всички практики, които са посочени в Директивата да станат забранени. И в рамките на 1 година КЗК да си свърши работата и да започне поетапно връщане на някои от черните практики и те да стават условно забранени. Най-после виждам политическа воля да се направи някаква регулация,“ заяви Михайлов.
Пламен Абровски: Адмирирам идеята за 50% български стоки
Адвокатът по земеделско право и бивш председател на Комисията по земеделие в Народното събрание Пламен Абровски коментира в профила си в социалната мрежа Фейсбук Закона за веригата на доставки на земеделски продукти и храни.
„Направих си труда да изчета официално представения Закон за веригата на доставки на земеделски продукти и храни. В следващите редове ще дам накратко моите първоначални впечатления от него като адвокат и потребител. Ще разделя впечатленията ми в две категории – какво има в закона и какво няма в закона, написа в профила си в социалната мрежа Абровски.
Какво има в закона:
- Реално МЗХ предлага в България да се въведе една възможност, която фигурира в Регламент 1308 още от далечната 2013 г. За мен макар и закъсняла, въвеждането на тази регулация е правилна. Тя ще покаже много за нашето производство, за което в момента няма никакви официални данни.
- Пределни надценки. Ще дам пример с бялото саламурено сирене, което много обичам. Съгласно закона, ако едно сирене струва на мандрата 10 лева без ДДС за килограм, то може да се продаде с 20 % надценка на търговец, който може да си сложи 10% надценка когато го продава на т.н. „търговски вериги“, които от своя страна могат да си сложат 20% надценка. До мен като краен потребител то ще стига с максимум 50% надценка. Като му платя пак като краен потребител 20% ДДС, закона официално ме товари с 70% надценка.
- Адмирирам идеята за 50% български стоки. Така ще разберем какво и колко произвеждаме.
Какво няма в закона:
- Липсват каквито и да е анализи и икономически обосновки, които да показват как МЗХ е изчислило въпросните надценки. Аз като потребител бих искал да знам защо ми налагат 70% надценка. Това малко ли е, много ли е, как е сега? Този закон за мен като потребител каква полза има? Защо за сиренето надценката да не е примерно общо 10% и с ДДС да стане 30% и аз да мога да си купувам евтино сирене?
- Въвеждането на чл.168 от Регламент 1308 от 2013 г. става след нотификация към Европейската комисия. Към нотификацията следва да се изпрати обосновка, съгласно ал.7 от същия член, „че приетите разпоредби не нарушават функционирането на вътрешния пазар.“ Такава също липсва, а тя е изключително важна за приемането на закона въобще. Я си представете, че ЕК отхвърли закона? Срам!!!!
- Липсва Комисията за защита на конкуренцията. Прочетете Закона за защита на конкуренцията и ще ви стане ясно защо го казвам.
- Липсват адекватни контролни механизми. Абе, въобще контрола и санкциите са под всякаква критика, а от тях зависи адекватното прилагане на закона.
Като цяло, за мен този закон е една добра основа, върху която Народното събрание ще трябва доста да поработи… Не ме разбирайте погрешно, просто аз като гражданин и потребител искам да купувам качествена и на достъпна цена храна – нали това е идеята, написа в профила си в социалната мрежа Абровски.
Тодор Джиков: Свободният пазар има други фактори, които определят взаимоотношенията
Бившият зам.-земеделски министър Тодор Джиков също коментира в профила си в социалната мрежа Фейсбук новия законопроект за агрохранителната верига.
„Видни земеделски браншовици ме събуждат през телевизора, коментирайки запалено законопроекта по веригата за доставки. Вживяват се, драскат с флумастери някакви числа по студията, определят надценките на търговците на едро и дребно по веригата производител -потребител, като чертаят светло бъдеще за потребителите. Пичове, ако ще и без надценка да препродават посредниците по веригата стоката ни, ако ще и без надценка да продават магазините, това въобще не означава, че някой, ще дойде да ни плати ябълките по 3 лв. килото, картофите по 1 лв. и млякото по 2.50лв. Нито означава , че автоматично веригите, ще изберат да пласират само ( или първо) нашата продукция,“ написа Джиков.
Според него на Свободния пазар има други фактори, които определят взаимоотношенията. „За надценките и потребителите, предлагам да се погрижи Министерство на икономиката. Ние скъпи колеги, трябва да се погрижим за:
Спешно да направим проследим и прозрачен процеса от производителя (вносителя) до потребителя ( така ще изчистим нелоялната конкуренция, измамите с подмяната произхода на стоки и ще понапълним фиска на държавата). Второ, трябва да създадем прекрасни условия за коопериране. Необходимо е процеса по коопериране да стартира ( стига сме говорили 30 години, как на западните фермери им е лесно с кооперативите). С веригите, като равен с равен, може да преговаря кооператив от 30 картофопроизводители с 15 000 тона стока, а не Тошо картофа с 600 тона. Така се постига справедлива цена и добър пазарен дял.
Трето, трябва да се научим да произвеждаме качество и количество на конкурентна себестойност, което да ни дава пазарно предимство пред конкурентите от Европа. Нито унгарските животновъди, нито полските производители на ябълки, нито германските картофопроизводители взимат по -големи субсидии от нас. Унгарците ни давят с мляко, поляците ни утрепват с ябълки а германците с картофи. Много важно е, този закон да успее да постигне прозрачност и контрол по веригата, защото ако няма контрол и продължава, толкова лесно да се подменя произхода с български, да се роят мними производители, които са си чисти търгаши, няма да издържим дълго. А четвъртото се нарича добавена стойност. Трябва да я търсим,” категоричен е Джиков.
Законът за агрохранителната верига има потенциала да внесе необходимата регулация в сектора, но неговото успешно прилагане ще зависи от ефективния контрол, прозрачността на процесите и сътрудничеството между всички участници във веригата. Експертите са единодушни, че е необходимо да се гарантира, че крайният потребител ще се възползва от качествени и достъпни хранителни продукти. Бъдещето на закона ще зависи от това, как ще се приемат и приложат на практика, направените забележки от експертите в бранша.
