Административният съд в София отказва да гледа жалби на земеделци
Златко Златков
ПУБЛИКУВАНО НА 20.04.2012 12:19
Централен проблем в усвояването на евросредствата си остават неразбираемите и за хората, и за съдиите актове със санкции, издавани от ДФ „Земеделие“.
Иван Йончев, председател на Асоциацията за правно сътрудничество по европейски проекти
Интервю на Светлана ТРИФОНОВСКА
– Г-н Йончев, какъв е поводът да се основе тази асоциация?
– Поводът беше вълната от жалби миналата година към Софийския административен съд от земеделски производители, които бяха получили актове, че ще бъдат санкционирани от ДФ „Земеделие”. Основният проблем беше, че земеделците не разбираха защо трябва да връщат пари, нито бяха наясно какво да направят, за да се защитят и да не попадат в бъдеще в подобна ситуация. Тогава започнахме да оказваме съдействие на бенефициентите, като целта беше да преведем действията на администрацията на разбираем за потърпевшите език.
– Кои са основните проблеми пред земеделските производители, свързани с усвовяването на европейските средства?
– Централен проблем си остават неразбираемите нито за хората, нито дори за съдиите актове със санкции, издавани от ДФ „Земеделие“. Това изключително затруднява защитата на земеделските производители. Често срещан проблем е, че бенефициентите не разбират сложния език на европейските норми и именно задължение на администрацията е да поднесе по такъв начин своите решения до бенефициентите, за да може на всеки да стане ясно в какво се изразява неговата неизпълнение, за да бъде в състояние за в бъдеще да поправи своето поведение. За съжаление от уведомителните писма за извършена оторизация не става ясно как фонда е достигнал до тези изводи, т.е. липсват мотиви за наложените санкции и редукции. А това неминуемо води до нарушение на правото на защита, тъй като не става ясно в какво се изразява вмененото нарушение. Една от нашите основни цели е да доведем до разбираем за бенефициентите език актовете на администрация, в съответствие с принципите, регламентирани от Административнопроцесуалния кодекс за достъпност, публичност и прозрачност, последователност и предвидимост. В интерес на истината земеделският производител би приел един такъв акт, ако знае в какво се състои вината му. Такава яснота би помогнала да не се стига и до лавинообразни жалби, които задръстват и съдилищата и ДФ ”Земеделие”.
– Как могат да ви намерят?
– Имаме сайт www.apsep-bg.org с адреса на офиси и телефони, могат да ни търсят по всяко време. Освен това работим в сътрудничество с Асоциацията на земеделските производители и други големи браншови асоциации. Много често потърпевшите директно се обръщат към съответната браншова асоциация, а тя съответно към нас. Извършваме когато е възможно безплатни консултации, съвети, правна помощ. Изрично искам да подчертая, че когато се стигне до съдебно дело, няма как да се избегнат плащанията, има си съдебен ред и всичко е регламентирано – държавни такси, хонорари, депозити за вещи лица.
– Вие разглеждате ли случаи, които касаят неизяснени отношения между собственици и арендатори, например?
– Тези казуси пряко ни касаят по няколко причини, защото такова неразбирателство може да се отрази на проектното финансиране на самия арендатор, тъй като тези проблеми със собствеността и ползването веднага дават своето отражение в системата за идентификация на земеделските парцели при очертаването, което се извършва всяка стопанска година. В този смисъл за бенефициентите е наложително тези въпроси да бъдат изчиствани преди да се премине към подаване на заявленията съответно към кандидатстване за субсидии.
От друга страна са пряко свързани с все още недотам усъвършенстваните процедури по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. В момента заедно с други неправителствени организации поддържаме предложения за промени в този закон. Става дума за решаване на въпроса със споразумения по чл. 37в, което касае неяснотите в ползването на земеделските земи, тъй наречена доброволна комасация. Целта е да се избегне обработването на земи без правно основание (договори), което на свой ред води до санкции и редукции при кандидатстването за субсидии. Законът не работи достатъчно добре и по неразбираеми за нас причини много рядко се стига до споразумения, а всичко това пряко е свързано с коректното кандидатстване за евросубсидии.
– А инфарктната тема „очертаване”?
– Това е един от основните проблеми, имаме запитвания от цялата страна. Най-често естествено се срещаме с понятието „допустим слой”. Това е централен проблем на цялото производство по кандидатстване. Трябва Министерството на земеделието и храните да създаде ясен нормативен механизъм по който дадени площи да бъдат включвани в този допустим слой. Също така няма ясни правила за процедиране когато даден бенефициент иска за пръв път да заяви земя, за да може същата да влезе в допустимия слой. Трябва да бъде изчистен въпросът с процедурите по допустимия слой, за да могат земеделските стопани да се съсредоточат в собствените си ангажименти, а не да влагат време и ресурси в административни неуредици.
– Има ли заведени дела срещу ДФЗ за това, че не изплащат субсидии на земеделски производители, въпреки че съдът е отменил санкциите срещу тях, наложени от фонда?
– Има редица дела, по които са отменени санкциите на ДФЗ, но въпреки това земеделците не могат да бъдат компенсирани за тези санкции. Една от целите на нашата асоциация е съвместно с държавните институции да разработим механизъм, по който да бъдат изплащани суми по съдебни решения срещу ДФ „Земеделие”. Когато съдът постанови, че санкцията е неправомерна, би трябвало в разумен срок ДФ „Земеделие” да изплаща субсидиите. В момента няма такава процедура и доста земеделци прибягват до принудителен ред да си получат полагащите им се субсидии, което за нас не е цел, а изходът е да бъде изпълнено доброволно съдебното решение. Принудителният ред за събиране на вземания е свързан с извършване от двете страни на разноски в големи размери, които в крайна сметка по закон се дължат именно от длъжника, в случая ДФ „Земеделие”.
– Нормалното е всяка институция, пък било то и ДФ „Земеделие” да изпълнява съдебни решения.
– Това е тежък проблем, който може да повлече след себе изключително неблагоприятни последици. Всички ние, като общество трябва да полагаме усилия за опазване на правовия ред, а за държавните органи това е задължение. Ето защо считаме, че този въпрос може да се реши като бъде разписан механизъм във вътрешните правила на фонда, чрез доброволно изплащане на суми по съдебни решения срещу ДФ „Земеделие”.
– Какво сте направили досега?
– Срещахме се с институции имащи опит в подобни процедури и с представители на фонда, като обмисляме проекти, по които да бъде изготвен подобен вътрешен акт, но не бих казал, че има напредък. Все още няма такъв документ, за съжаление.
– А може ли срещу ДФЗ да се заведе дело?
– Да, и възможностите не се изчерпват само с националните съдилища. Може да бъде сезиран Общият европейски съд в Люксембург, защото той е компетентен да разглежда преки искове и жалби, предявени от физически или юридически лица срещу актове на институции, органи, служби и агенции, издадени от органи или институции на държава – членка на ЕС. В момента имаме интересна ситуация с този съд. Повдигнато е запитване в Люксембург от Административен съд София-град по повод лавинообразното увеличаване на жалбите с уведомителните писма за извършени оторизации и плащане за кампания 2010 г. Българските магистрати искат Люксембург да се произнесе относно това кой съд или съдилища в България следва да разглежда жалбите на земеделските производители.
– Всъщност съдиите се опитват да прехвърлят топката в чужда градина, за да се спасят от гледането на жалбите, тъй като проблемът е свързан с подсъдността, нали?
– Да, защото критерият за определяне на местната подсъдност е посочен в чл. 133, ал. 1 от АПК – териториалната връзка на делото със съответния съдебен район, която се определя от седалището на органа, чийто акт се обжалва. Седалището на ДФ „Земеделие” е гр. София, който попада в съдебния район на Административен съд София-град. Земеделските производители са в омагьосан кръг, защото със свои съдебни актове Административен съд София-град отказва да разглежда постъпилите от тях жалби, с мотив натовареност на съдиите от компетентния да разгледа спорасъд като изпраща делата на територията на цялата страна. От своя страна пък местните административни съдилища отказват да гледат делата с мотив, че компетентен по закон е именно Административен съд София-град и повдигат спор за подсъдност пред Върховния административен съд на Р. България. Всеизвестна е по-голямата натовареност на Административен съд София-град, но последното следва да бъде решено чрез законодателна промяна, а не чрез неспазване на правилата за местната подсъдност на делата което, ще доведе до безконтролно и безкритично преразпределяне на дела при несъобразяване с предвидената от закона подсъдност.
– Може би, за да се случва всичко това има голямо значение и фактът, че работата в ДФ „Земеделие“ е силно централизирана и съсредоточена основно в столицата, а това е проблем не от сега, нали?
– Да, делата свързани с изплащането на европейските субсидии и помощи по европейските програми са съсредоточени основно в столицата поради факта, че именно тук са седалищата на Управляващите органи и агенции, акредитирани да изплащат европейските средства. Специално за ситуацията с ДФЗ, обмисляме вариант и предлагаме да бъдат оправомощавани административните директори на фонда по места, които да издават уведомителните писма. Тогава всичко ще бъде ясно и делата ще се гледат по места, защото съдът в София се задръсти от дела и съдиите вдигнаха ръце. Това обаче крие и своите недостатъци тъй като цялата административна преписка по подаденото заявление се намира в централно управление на ДФ „Земеделие” в гр. София, а системата на идентификация на земеделски парцели се поддържа от Министерството на земеделието и храните, също в гр. София. Ако делата се гледат от съдилищата по места всеки жалбоподател, адвокат или вещо лице ще се налага да посещава тези институции във връзка с делата. Не без значение е, че ще бъде затруднена и защитата на ДФ „Земеделие”, тъй като трябва да води дела на територията на цялата страна, докато към настоящия момент те съсредоточават усилията си само в един съд в гр. София.
– И сега се очаква съдът в Люксембург да се произнесе дали не са нарушени правата на българските земеделски производители, ако софийски съд гледа жалбите им. Всъщност колко време ще отнеме цялата тази процедура?
Средно около 20 месеца. От казаното следва, че каквото и да е решението на Съда на ЕО от гледна точка на принципа на процесуална икономия, преюдициалното запитване ще има отрицателни последствия върху бързината на производството и правилното решаване на делото. Създалата се ситуация на разточително пилеене на процесуално време и ресурси е изцяло в противоречие с основната цел на субсидиите, които трябва да подпомогнат земеделските производители, които и без това изпитват трудности в условията на настоящата икономическа криза. Тук трябва да се има предвид, че субсидиите са нужни на фермерите не някога във времето, а в началото на годината в момент, когато са им необходими средства, за да се подготвят за предстоящия селскостопански сезон. Ето защо съдът следва да сложи в ред действията на администрацията в съответствие с принципа на ефективна съдебна защита, залегнал в чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, а не чрез всякакви способи и похвати да се стреми да отказва защита на засегнати права и интереси.
– Кой ще обезщети стопаните за тази загуба на време, нерви и средства?
-Единственото възмездие е да успеят да спечелят делата си срещу ДФЗ и да получат това което им се дължи като граждани на Европейския съюз.
