На 1 ноември България отдава почит на книжовници, просветители, духовници, революционери и общественици, посветили живота си на съхраняването на българския език, култура и национално самосъзнание
На 1 ноември България отбелязва Деня на народните будители – празник, посветен на хората, които със слово, знание, вяра и личен пример са съхранявали българския дух и са допринасяли за развитието на националното самосъзнание.
Сред имената на народните будители са Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, братята Кирил и Методий, Неофит Рилски, Васил Априлов, Петър Берон, Христо Ботев, Васил Левски, Иван Вазов и десетки други личности, оставили трайна следа в българската история.
Празник на знанието и духовността
Историята на празника започва през 1909 г., когато в Пловдив за първи път официално се отбелязва Денят на народните будители. Идеята постепенно се разпространява в страната, а през 1922 г. 1 ноември е обявен за общонационален празник. Денят е посветен не само на конкретни исторически личности. Той напомня за ролята на просветата и знанието като основа на обществото и за значението на хората, които в различни периоди са работили за образованието, културата и общественото развитие на България. Особено място заема делото на Паисий Хилендарски. Неговата „История славянобългарска“, написана през XVIII век, се превръща в един от символите на Българското възраждане и призив към българите да познават своя произход и история.
“История славянобългарска” от св. Паисий Хилендарски.
Първият (Котленски) препис от Св. Софроний Врачански (1765 г.). Съхранява се в Народната библиотека “Св.св. Кирил и Методий” в София
От килийното училище до съвременната просвета
Българското Възраждане е време, в което просветата постепенно се превръща в основна движеща сила на обществото. Създават се училища, читалища и книжовни средища, развива се книгоиздаването, а стремежът към образование достига до все повече хора. Будители като Неофит Рилски, Васил Априлов и Петър Берон имат значителен принос за развитието на българското образование. „Рибният буквар“ на Петър Берон, издаден през 1824 г., се превръща в едно от най-важните учебни пособия на епохата. Читалищата също заемат особено място в този процес. Те се превръщат в средища на просвета, култура и обществен живот и и днес остават важна част от културната карта на страната.
Будителството има място и днес
В съвременния свят понятието „будител“ има по-широк смисъл. То се свързва с всеки човек, който работи за знанието, културата, образованието и съхраняването на българската памет. Учители, преподаватели, учени, писатели, журналисти, библиотекари, читалищни дейци и културни организации продължават тази традиция, като предават знания и ценности на следващите поколения.
1 ноември е повод да си припомним, че националната памет не се съхранява единствено в историческите книги. Тя се предава чрез езика, образованието, културата и личния пример. Денят на народните будители е празник на духовната сила на България – на онези личности, които са вярвали, че просветеният човек може да променя обществото и че знанието е път към свободата. Истинският напредък идва чрез знанието и просвещението. В основата на едно силно и конкурентно земеделие стои информираният, образован и мотивиран човек. Нека продължим делото на будителите, като инвестираме в собствената си квалификация, в науката и в бъдещите поколения – защото това е най-добрата “реколта”, която можем да посеем за България.
