Едрият скакалец се среща по-често през лятото, но присъствието му е естествено сезонно явление и не налага мерки за растителна защита
Центърът за оценка на риска по хранителната верига (ЦОРХВ) публикува научно становище за белочелия дектикус (Decticus albifrons), след зачестили сигнали за появата му в населени места. Експертите подчертават, че видът не представлява опасност за хората, домашните животни и земеделските култури и не следва да бъде унищожаван.
Белочелият дектикус е естествен обитател на сухи тревни местообитания
Белочелият дектикус (Decticus albifrons) е едър представител на семейство дървесни скакалци (Tettigoniidae), достигащ дължина между 32 и 40 мм. Видът развива едно поколение годишно, а яйцата зимуват в почвата. Възрастните индивиди са с кафяво-сива до кафеникаво-жълта окраска, с характерни бели ивици по крилата. Женските имат дълго, саблевидно яйцеполагало, което служи за снасяне на яйцата в почвата. Насекомото е добър летец благодарение на добре развитите си крила.
Разпространение
Видът е типичен за Средиземноморието и обитава горещи и сухи местообитания – пасища, храсталаци, лозя и овощни градини. Среща се широко в крайбрежните райони на Южна Европа, както и във вътрешността на Северна Гърция и други подходящи местообитания.
Не е вредител по културите
За разлика от мароканския и италианския скакалец, белочелият дектикус е предимно хищен. Храни се основно с дребни насекоми – скакалци, щурци, гъсеници, мухи, пеперуди и бръмбари, като само допълва храната си с растителен материал. Според ЦОРХВ именно този смесен хранителен режим е причината видът да не се счита за икономически значим неприятел. Напротив – хранейки се с други насекоми, той може да има положителна екологична роля.
Експертите обясняват, че по-честото наблюдение на белочелия дектикус през летните месеци е свързано със сезонната активност на възрастните индивиди и с близостта на подходящи сухи тревни местообитания до населените места. Появата на повече екземпляри за кратък период е естествено сезонно явление и не е повод за безпокойство.
Не са необходими мерки за дезинсекция
ЦОРХВ категорично посочва, че белочелият дектикус не е отровен, не напада хора и не е преносител на заболявания с медицинско или ветеринарномедицинско значение. Не се очаква присъствието му да причини съществени повреди или икономически загуби при полски, овощни, лозови или зеленчукови култури. Поради това не се налага прилагането на мерки за растителна защита или масова дезинсекция.
На гражданите се препоръчва да не унищожават насекомите. Ако отделен екземпляр попадне в жилище или на тераса, той може внимателно да бъде уловен с подходящ съд и освободен навън, без да бъде притискан или хващан с ръце. Според експертите на ЦОРХВ в отделни райони местообитанията на белочелия дектикус могат да бъдат неблагоприятно засегнати от интензификацията на земеделието и промените в земеползването, поради което запазването на естествените сухи тревни местообитания има значение за съхраняването на вида.
