Когато сирените завият в 12 ч. – не просто застанете мирно, а се събудете!
„Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира“.
Но този, който не издържи на икономическия геноцид тук, хваща еднопосочния полет за Терминал 2. Ботев възпя самотната смърт в Балкана като висш идеализъм. Днес обезлюдяването на българските села и заминаването на младите лекари и инженери е тихата смърт на нацията, пред която всички просто свиват рамене.
Днес е 2 юни. Замисляме ли се в това триминутно мълчание за какво точно паднаха Ботев и неговата чета? Ботев не умря, за да купуваме днес най-скъпото брашно и най-скъпото мляко в Европа с най-ниските заплати. Той не даде живота си, за да превърнем държавата в зона за свободни съчинения на неколцина фирмаджии. Онези възрожденци събираха грош по грош, за да купят барут за свободата. Днес българинът е принуден да тегли бърз кредит, за да си купи дърва за зимата или да плати за спешна операция. Изродихме се от нация, която инвестираше в идеали, в общество, което инвестира в оцеляване до следващия вторник.
Свободата не е просто липса на чужд суверен. Свободата е икономическа независимост. Тя е правото да живееш достойно в родината си, а не да бъдеш прокуден като икономически емигрант. Пазарният капитализъм ни научи да пресмятаме всичко в проценти и маржове на печалба. Изтриха човека от уравненията си. Затова когато сирените завият днес в 12 ч., не просто застанете мирно. Събудете се. Спрете да вярвате на сутрешните „бисери“ по телевизията, че трябва да сме бедни, за да сме стабилни. Стабилността на гробищата не е цел на никое живо общество.
Поклон пред падналите за свободата на България!
Това написа в профила си в социалната мрежа Фейсбук главният икономист на КНСБ Любослав Костов.
