Секторът е въпрос на национална сигурност – не може да разчитаме на 70% внос в свят на затварящи се пазари и логистични кризи
Българското свиневъдство се намира в критична точка, притиснато между ниските цени на субсидирания европейски внос и сериозния натиск на Африканската чума по свинете (АЧС), която продължава да ограничава пазарния ни потенциал. В интервю за „Агрозона“ Венцеслав Славов, изпълнителен директор на Аякс Груп Холдинг АД, който е и член на УС на Асоциацията на индустриалното свиневъдство в България (АИСБ) и председател на КРИБ-Стара Загора развенчава митовете за ролята на големите производители в ценообразуването и алармира за „отворената ножица“ между производствените разходи и покупателната способност. Според него, ако държавата не припознае сектора като стратегически, рискът от фалити е реален, а България ще остане нетен вносител на месо, докато продължава да изнася зърното си без добавена стойност.
Г-н Славов, често се говори за висока концентрация в свиневъдния сектор у нас. Как изглежда обаче математиката на пазара, когато съпоставим родното производство от 1,2 млн. прасета с годишната консумация от близо 4 милиона?
- Да това са данните. Близо 4 милиона е консумацията на свинско месо през угоени свине в България, като производството на български свине е около 1,2 млн. прасета се произвеждат годишно в страната. Това виждате, че е между 30 и 40% е производството на българско месо спрямо месото, което се консумира в полза на вноса. Това означава, че България е нетен вносител на свинско месо, а в същия момент страната ни е нетен износител на зърнени култури. Ние пък произвеждаме повече зърнени култури, говорим за пшеница, ечемик, царевица и т.н. от това, което успяваме да преработим. Тук взаимовръзката е следната: свиневъдният сектор пък е голям консуматор на точно тези зърнени култури през преработката им във фуражи. Колкото по-добре стои секторът и колкото повече ние свиневъдите успяваме да увеличаваме тази бройка на свине и реализиране на българския пазар, толкова този скачен съд увеличава обема си. Тоест, толкова първична земеделска продукция, каквато са зърнените култури ще остават на територията на страната и ще имат добавена стойност към икономиката ни. Иначе тези зърнени култури биват изнасяни като първична култура и губят тази добавена стойност и я получават някъде другаде в държавите, които купуват от нас.
Възможно ли е български производител с 29% дял от местното производство изобщо да влияе върху ценообразуването, или цената се диктува изцяло от борсите в Испания и Германия?
– Няма такава възможност, тъй като европейският пазар е общ. Откакто България е в Европейския съюз, знаем добре движението на стоки и хора по какъв ред се осъществява. Нямаме мита, нямаме защитни механизми, няма акцизи и т.н. Ние сме един общ пазар и можем да разглеждаме ЕС като една голяма страна, в която стоки дали се произвеждат в Добрич или в Хамбург, Германия, те пътуват свободно. Цените се диктуват от икономическите взаимовръзки между търсене и предлагане. ЕС произвежда определен брой тона свинско месо на година, консумира определен тонаж свинско месо. Има някакъв износ за трети страни. Дори един производител да държи 30% от производството в България, той пак не може да определя цените у нас. Пазарът ни е част от общия европейски пазар и цената се диктува от огромния международен ресурс. Това са някакви митове и легенди бих казал.
България внася около 70% от свинското месо. Какви са реалните рискове за потребителя от тази огромна зависимост от външни пазари, особено в контекста на евентуални кризи във веригите на доставки?
– Да, действително е така. България е на около тези 30-40% самодостатъчност в свинското месо. Вносът от Германия, Испания и други западноевропейски държави първо, че се продава на цени, с които ние трудно може да се конкурираме. Второ Германия има специална федерална програма от около 1 милиард евро за преструктуриране на свиневъдството към по-хуманни стандарти, което директно субсидира производствените им разходи. Западноевропейските производители като цяло получават значително по-високи плащания по ОСП и еко-схеми, което ги поставя в по-добра конкурентна позиция спрямо нас. Дори ако разгледаме една Румъния, която е наша съседка, ние сме правили такива проучвания, разликата в плащанията там са чувствителни.
От друга страна пък имаме сериозен натиск от Африканска чума по свинете. АЧС продължава да бъде заплаха за местния пазар, защото ние като държава не успяхме да се справим вече колко години откакто АЧС е на наша територия. България продължава да бъде в зона 2 в общата европейска рамка. Това означава, че ние като свиневъди може да продаваме нашите животни само в реципрочна зона 2 – в Румъния, в много малки части на северна Гърция, където пазар на живи свине няма. Това ни лимитира. Докато западноевропейските държави, дори такива, в които имаше АЧС, като една Белгия, те успяха да се справят със заболяването и не влезнаха в тези 2 и 3 зони, те могат свободно да движат тези животни. И това нас ни притиска, тъй като ние сме лимитирани и не можем да ползваме потенциала на европейския пазар като стока, която произвеждаме. Ние можем да реализираме тук в България и малка част в Румъния. Виждате от колко много страни ние сме притиснати: и ценово, и заболявания, които споменах. В момента при нас има сериозен натиск.
Какви възможности има да се излезе от този натиск, за да може малко секторът да вземе глътка въздух?
– Има няколко възможности. Първо, държавата да подпомогне сектора, така както го направи при започването на войната в Украйна през 2022г. тогава имахме подобна позиция на свиневъдния сектор: ниски цени на зърното и изключително високи цени на зърнените продукти. В момента имаме по-ниска цена на свинското от тогава, като зърното не е на толкова високи цени в сравнение с 2022г. Всички други разходи са увеличени и те са пряко свързани с проблема, който имаме в Близкия изток. И тази широко отворена ножица на нас не ни позволява да работим при нормален пазар. Това свива нашето производство. Ние трябва да съкращаваме разходи, да съкращаваме обеми. В един момент може да се заговори за фалити и този момент не е далече. Държавата трябва да подпомогне сектора, тъй като ние сме нетен вносител на свинско месо. Производството на свинско месо все пак трябва да бъде приоритет, защото това е свързано и с националната сигурност. Виждате какво се случва геополитически, как се затварят пазари, как веригите на доставки се забавят и лимитират. Ние трябва да мислим малко повече в перспектива.
От друга страна трябва да се случи нещо в раздвижване на пазарите и търсенето. В момента търсенето е доста занижено. Обследваме защо това е така. Консумацията е паднала, търсенето на свинско месо е паднало може би заради периода. В края на май месец очакваме да видим малко раздвижване. Ако пазарът се раздвижи, ако консумацията на свинско месо скочи, това несъмнено ще доведе и до малко по-високи цени при нас. Ние приветстваме усилията на новото правителство, което се опитва със законопроекти, изменения, които се внасят в закона за защита на потребителя и конкуренцията, да направят някаква крачка в правилната посока. Но трябва добре да се обмисли, защото регулацията на пазара невинаги е нещо положително и води до позитиви. Обикновено оставянето на пазара да се саморегулира е най-добрата регулация. Като има високи цени пада търсенето, съответно ти не може да продадеш, трябва да свалиш цената. Това, което се търси от държавата в момента е един модерен подход, който съответства на европейските практики. За да сме честни за първичния производител, за фермера, за нас производителите, ефектът ще бъде косвен и ще зависи от това дали преработвателите и търговците реално ще принесат ползите надолу по веригата.
