Брюксел трябва да предприеме радикални стъпки за ограничаване на въглеродния отпечатък от хранително-вкусовия сектор, се посочва в нов доклад на Европейския научен консултативен съвет по изменението на климата
Постигането на дългосрочните климатични цели на Европейския съюз преминава през въвеждането на данъци върху емисиите от земеделското производство и осезаема промяна в хранителните навици на европейците, включително намаляване на консумацията на месо. Тези заключения са част от мащабен доклад от 350 страници, който очертава бъдещите насоки за трансформация на сектора, съобщи Politico.
Според експертите на Съвета, подобни широкообхватни мерки са неизбежни, за да се ограничи приносът на селското стопанство към глобалното затопляне. Документът отправя директен призив към Европейската комисия за цялостно преразглеждане на финансовата подкрепа в сектора. Авторите на доклада настояват за поетапно премахване на субсидиите за земеделски практики, които се считат за вредни за климата. В замяна на това се предлага значително увеличаване на финансовия ресурс за технологичен преход към по-екологични алтернативи.
Подкрепа при климатични кризи и политически отзвук
Паралелно с рестриктивните мерки, научните съветници подчертават необходимостта от механизми за подкрепа на производителите при справянето с екстремни климатични явления. Предвижда се разширяване на финансовата помощ за стопанствата, засегнати от зачестилите суши и природни бедствия, с цел гарантиране на продоволствената сигурност в условията на променящ се климат. Очаква се предложенията да срещнат сериозна съпротива от страна на фермерските организации в целия Европейски съюз.
Въпреки експертните препоръки, през последните години всяка екологична политика, засягаща селското стопанство, придобива висока степен на политическа чувствителност. Брюксел и европейските столици проявяват видимо забавяне в адресирането на емисиите от сектора на фона на мащабните протести с трактори и интензивните лобистки кампании.
Според председателя на Консултативния съвет Отмар Еденхофер обаче, запазването на статуквото не е реалистичен вариант. Той подчертава, че за постигането на въглеродна неутралност в ЕС до 2050 г., земеделският сектор задължително трябва да даде своя принос за намаляване на емисиите. По думите на Еденхофер, ако преходът се осъществи по интелигентен и постепенен начин – чрез ценообразуване на емисиите и използване на генерираните приходи за подпомагане на трансформацията – това би бил ползотворен път както за целия отрасъл, така и за обществото.
Международният натиск и ролята на научните препоръки
Макар и политически чувствителни, препоръките на Съвета не са безпрецедентни. През последните години редица учени и институции, включително Световната банка, призовават правителствата да насърчават намаляването на консумацията на месо и да ограничават вредните за околната среда субсидии. Целта е овладяване на парниковите емисии от хранителната верига, които съставляват близо една трета от общото замърсяване, водещо до затопляне на планетата.
Много учени и дори Световната банка през последните години призоваха правителствата да гарантират, че гражданите им ядат по-малко месо, и да намалят вредните за околната среда субсидии, за да ограничат емисиите на парникови газове от храните, които съставляват около една трета от всички замърсявания, допринасящи за затоплянето на планетата.
А Дания е на път да стане първата страна, която ще обложи със данък замърсяването от селското стопанство, след като Копенхаген и земеделските асоциации се споразумяха през 2024 г. да наложат цена на въглеродните емисии от животновъдството от 2030 г.
Все пак докладите на съвета имат тежест. Независимият консорциум от учени е натоварен от законодателството на ЕС с предоставянето на насоки за политиката в областта на климата; предишните препоръки се оказаха влиятелни, като съветите на консултантите от 2023 г. за определяне на цел за намаляване на емисиите с най-малко 90 % до 2040 г. изиграха важна роля за това, че ЕС заложи тази цел в законодателството си миналата седмица.
Препоръките относно селското стопанство идват точно в момент, когато ЕС изготвя нови политики, които биха могли да включат някои от съветите на консултантите – от следващия дългосрочен бюджет на блока и предстоящата ревизия на програмата за селскостопански субсидии на ЕС до пакет от нови зелени законодателни мерки, предназначени да постигнат новата цел за 2040 г., и план за повишаване на устойчивостта към климатични бедствия.
Реформа в плащанията по ОСП
Общата селскостопанска политика (ОСП) — мащабната структура, която абсорбира близо една трета от бюджета на ЕС — е основна цел в доклада на експертите. Макар настоящата рамка да съдържа разпоредби относно климата и биоразнообразието, тя не успява да постигне достатъчно осезаемо съкращаване на парниковите емисии.
Цялата хранителна система, обхващаща веригата от производството и потреблението до управлението на отпадъците, генерира 31% от общите емисии в блока. Над половината от този дял се дължи на етапа на първичното производство — от метана, отделян при отглеждането на преживни животни, до употребата на минерални торове и горива за селскостопанска техника.
Учените предупреждават, че чрез своята мащабна система за субсидиране ОСП все още стимулира практики, които увреждат климата. Поради тази причина те препоръчват на ЕС постепенно да преустанови плащанията, обвързани с броя на животните — вид подпомагане на доходите, което в момента поглъща 5% от общия бюджет на ОСП.
Преразглеждане на плащанията на площ и въглеродно ценообразуване
В допълнение експертите посочват, че Европейският съюз трябва изцяло да преразгледа концепцията за субсидиране въз основа на размера на обработваемата земя. Тези директни плащания, които съставляват 39% от бюджета на ОСП (над 100 милиарда евро), според доклада „стимулират земеделското производство за сметка на други форми на земеползване“, като например залесяването, и по този начин косвено допринасят за повишаване на емисиите.
Наред с реформата на ОСП, учените предлагат въвеждането на механизъм за ценообразуване на въглеродните емисии в селското стопанство. Идеята е да се използва архитектурата на Схемата за търговия с емисии (ETS), която вече успешно доведе до наполовина по-ниско замърсяване от индустрията и енергетиката. Предложението предвижда три отделни системи за таксуване:
- За емисии, свързани с потреблението на енергия във фермите.
- За замърсяване, различно от $CO_2$ (като метана).
- За емисиите и капацитета за поглъщане на въглероден диоксид от почвите и земята.
Регулиране на потребителското търсене
Докладът на Консултативния съвет акцентира и върху необходимостта от мерки спрямо крайните потребители. Експертите отбелязват, че прекомерната консумация на червено месо в Европа е пряк двигател на метановото замърсяване.
За справяне с този проблем се препоръчва държавите членки да изготвят национални насоки за здравословно и климатично устойчиво хранене. Съветът настоява и за въвеждането на задължителни стандарти за маркетинг и етикетиране за устойчивост на хранителните продукти, които да насочват потребителите към по-екологични избори при покупка.
Климатична устойчивост и политически предизвикателства
За да смекчи ефекта от предлаганите промени, Консултативният съвет предлага средствата, спестени от реформирането на ОСП и генерирани чрез въглеродното ценообразуване, да бъдат насочени директно към земеделските производители. Целта е те да бъдат подпомогнати в прехода към екологосъобразни практики и в адаптацията им към климатичните промени. Остава обаче несигурно дали обещанията за финансиране ще бъдат достатъчни, за да успокоят земеделските лобита, които вече организираха мащабни протести с трактори в цяла Европа при всеки намек за допълнителна тежест върху сектора.
Политическата воля за приемане на „зелено“ законодателство отслабва както в Брюксел, така и в националните столици, на фона на изместването на фокуса към индустриалната политика и сигурността. Стратегията „От фермата до трапезата“ (Farm to Fork), стартирана през 2020 г. като част от Зелената сделка, практически бе изоставена след сериозен отпор от страна на лобистки групи и консервативни политици. Показателен за сегашната нагласа е фактът, че едва миналата седмица институциите на ЕС постигнаха споразумение за забрана на използването на месни наименования за вегетариански продукти.
Въпреки това, председателят на съвета Отмар Еденхофер вярва, че все още съществува политическо пространство за прилагане на препоръките. Той дава за пример Дания, където беше постигнато тристранно споразумение за въвеждане на въглероден данък между правителството, фермерите и екологичните организации. „Признаваме, че е изключително сложно, но се нуждаем от регулаторна система, която да стимулира намаляването на емисиите в хранително-вкусовата система“, категоричен е Еденхофер.
