Това е основното заключение от нов доклад на Европейската сметна палата (ЕСП)
B контекста на няколко непредвидени кризи изграждането на водещите транспортни инфраструктури в Европа е съпроводено с нарастващи разходи и допълнителни забавяния в изпълнението. Това е основното заключение от нов доклад на Европейската сметна палата (ЕСП), в който се представят актуализирани констатации и оценки след извършения одит по същата тема през 2020 г. Въз основа на новите данни одиторите от ЕС промениха своята оценка относно напредъка по целта за завършване на основната трансевропейска транспортна мрежа (TEN-T) до 2030 г. — преди пет години тя беше „малко вероятно е целта да бъде изпълнена”, сега е „няма да бъде изпълнена”.
Предвид голямото значение на основните трансгранични транспортни коридори за европейските граждани и предприятия, одиторите от ЕС направиха отново преглед на основните данни и констатации от своя специален доклад от 2020 г. по този въпрос. Перспективите през 2025 г. са по-лоши, отколкото през 2020 г., и далеч не отговарят на първоначално предвиденото. Разбира се, от 2020 г. насам тези мегапроекти са се сблъскали с редица допълнителни предизвикателства, произтичащи от пандемията от COVID-19 и военната агресия на Русия срещу Украйна. Налице са и нови нормативни изисквания, както и неочаквани технически проблеми.
„Очаква се водещите транспортни инфраструктури на ЕС да преобразят Европа, като спомогнат за сближаване на хората и улесняване на икономическата дейност”, заяви г-жа Анеми Туртелбом, член на ЕСП, който ръководи настоящия доклад за актуализация на предишния преглед.
„Но три десетилетия след като са били разработени повечето от тях, все още сме далеч от финалната права за тези проекти и далеч от постигането на планираните подобрения в пътническите и товарните потоци в цяла Европа.”
В много мегапроекти се отчита увеличение на разходите. През 2020 г. одиторите от ЕС докладваха, че осемте проверени мегапроекта са отбелязали общо реално увеличение на разходите (т.е. с отчитане на инфлацията) от 47 % в сравнение с първоначалните оценки. Понастоящем разликата е почти два пъти по-голяма — + 82 %. Това се дължи главно на значителното нарастване на разходите за два проекта: Балтийската железопътна ос (чиито разходи са се увеличили със 160 % през последните 6 години до почти четири пъти над първоначалните оценки) и железопътната връзка Лион — Торино (нарастване с 23 % през последните 6 години — повече от два пъти над първоначалната прогноза).
Въпреки че тази тенденция е започнала да се забавя (увеличение с 9 % през последните 6 години), разходите за изграждане на канала Сена — Северна Европа са се утроили от началото на проекта. Отражението върху съфинансирането от ЕС не е автоматично, тъй като то не е пряко свързано с общите разходи. Във всеки случай след анализа от 2020 г. осемте мегапроекта са получили допълнително общо 7,9 млрд. евро под формата на безвъзмездна помощ от ЕС, което означава, че общият размер на финансирането от ЕС, отпуснато за тези инфраструктури, понастоящем е 15,3 млрд. евро.
Що се отнася до графиците за изпълнение, одиторите от ЕС отбелязаха в доклада си за 2020 г. средно закъснение от 11 години в сравнение с първоначалните планове. Актуализацията им от 2025 г. показва, че положението се е влошило още повече. За петте мегапроекта, за които има налична информация, средното закъснение вече е 17 години. Железопътната линия в Баския регион — Basque Y, която трябваше да започне да функционира до 2010 г. съгласно първоначалния график и до 2023 г. съгласно преразгледания план от 2020 г., сега се очаква да бъде готова най-рано до 2030 г. (организаторите на проекта считат, че 2035 г. е по-реалистичен срок).
Отварянето на железопътната връзка Лион — Торино понастоящем се предвижда за 2033 г. (а не за 2015 г., както беше планирано първоначално, или за 2030 г. съгласно графика от 2020 г.). Понастоящем се очаква планинският тунел Бренер да бъде отворен най-рано през 2032 г., а не през 2016 г. или 2028 г., както e било предвидено по-рано. Първоначално каналът Сена — Северна Европа е трябвало да започне да функционира през 2010 г. — срок, който по-късно е бил удължен до 2028 г. Сега 2032 г. се приема като по-вероятен срок за завършването му. Изводът е ясен — целта за завършване на основната мрежа TEN-T на ЕС през 2030 г. несъмнено няма да бъде постигната.
Въпреки тези проблеми Европейската комисия е използвала само веднъж основния (макар и ограничен) правен инструмент, с който разполага, за да изиска обяснения за закъсненията (член 56 от Регламента за TEN-T от 2013 г.), при това не за някой от осемте проверени мегапроекта. Одиторите очакват неотдавнашното преразглеждане на Регламента за TEN-T да увеличи ролята и правомощията на Европейската комисия за надзор върху завършването на мрежата. Те обаче подчертават, че това ще окаже въздействие най-вече върху бъдещите мегапроекти. Те също така отбелязват, че въздействието на такава промяна върху бъдещите инфраструктурни проекти в крайна сметка ще зависи от това дали правните разпоредби действително се прилагат и спазват от държавите от ЕС.
