Според данните най-голям дял – над 30% или близо една трета от безвъзмездното финансиране, отива за земеделие
Европейският съюз допринася за около 90% от външното финансиране в България, отчита анализ за безвъзмездната чуждестранна помощ у нас от прехода насам, изготвено от Института за пазарна икономика (ИПИ), съобщи БТА.
„Щастлива съм, че ЕС чрез неговата солидарност е този, който най-много е допринесъл за развитието на България за периода от 90-те години до днешно време“, отбеляза ръководителят на Представителството на ЕК у нас Йорданка Чобанова по време на представянето на анализа в Дома на Европа в София. Тя посочи, че това е ресурс, който идва от всички нас данъкоплатците и неговата добавена стойност е в конкретни проекти, които се реализират, в реализирани или пък в пропуснати ползи
Анализът на ИПИ се базира на различни публично достъпни източници, разглежда външната помощ за страната ни, без да е включено националното съучастие, и не претендира, че прави оценка на ефективността на използването на плащанията, обясни главният икономист на ИПИ Лъчезар Богданов.
Данните показват, че външната подкрепа се увеличава след присъединяването ни в ЕС, което е свързано и с растежа на икономиката на страната ни.
От 1989 г. до края на 2024 г. България получава (по консервативни оценки) около 70 млрд. лева, а по предварителни оценки само за 2025 г. това са между 6 – 7 млрд. лева допълнително, посочи Богданов. През последното десетилетие това са около 3% от средногодишния БВП. След присъединяването ни към ЕС това финансиране допринася за около 7% от приходите в консолидирания бюджет.
Според данните най-голям дял – над 30% или близо една трета от безвъзмездното финансиране, отива за земеделие. По думите на Богданов важно е да си представим 30% от 70 млрд. лева за този период, допълвайки, че това е мащабна инвестиция в българското земеделие и всеки анализатор и български данъкоплатец трябва да си задава въпроса доколко това допринася за по-ефективно земеделие у нас.
Между 10 и 15 % от средствата са за транспортна инфраструктура, благоустройство и селски райони, околна среда, конкурентоспособност и иновации, близо 10% – за човешки ресурси. Вижда се, че всички сфери на социално-икономическия живот са били подкрепяни с безвъзмездно външно финансиране. Средствата са стигали на практика навсякъде, коментира Богданов.
По предприсъединителните фондове България получава общо 3,8 млрд. лева. Към края на 2024 г. страната е получила над 35 млрд. лева по оперативни програми. По Националния план за възстановяване и устойчивост в периода 2021-2026 г. имаме възможност да получим до 13,5 млрд. лева, като до края на 2024 г. са получени едва 1,9 млрд. лева. След присъединяването към ЕС българските земеделци са получили над 20 млрд. лева от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, показват данните.
„От една страна можем да кажем, че средствата достигат навсякъде, най-общото правило е, че повече средства отиват, където има по-голямо население, но това не е общо правило“, посочи Богданов.
Той добави, че разликите в размера на средствата в отделни райони и общини у нас отразява различни национални приоритети по изграждане на инфраструктура, както и по отношение на някои от програмите, свързани с регионално развитие и благоустройство, околна среда, също и отчита различната активност на местната власти.
Анализът на ИПИ разглежда и други източници на финансиране в България – програми по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (Норвегия, Исландия, Лихтенщайн), като за програмния период 2014-2021 г. средствата достигат 222 млн. лева. Най-много ресурси са насочени по програмата за намаляване на бедността и регионално развитие и програмата за правосъдие – по над 50 млн. лева. Подкрепата за гражданското общество у нас се осъществява чрез създадени програми за неправителствени организации – около 7 процента от общия планиран бюджет за периода 2014-2021 г.
Финансовата подкрепа от САЩ – публичната помощ приключва с членството ни в ЕС, като от началото на 90-те години на миналия век до 2007 г. подкрепата от правителството на САЩ е в размер на малко над 1,2 млрд. лева. Общата стойност на частното донорство от различни организации в САЩ достига 660 млн. лева, отчита анализът.
