Широкомащабното проучване на хранителните стоки изследва цялата верига на доставки – от производителя до търговеца на дребно
Междинният секторен анализ за състоянието на конкуренцията на пазара на хранителни продукти показва сериозни структурни деформации по цялата верига на доставки. Широкомащабното проучване на хранителните стоки изследва цялата верига на доставки – от производителя до търговеца на дребно. Целта е изводите и препоръките да послужат за обществени консултации, след които да бъдат предложени административни и нормативни мерки за подобряване на конкурентната среда.
„Секторният анализ няма за цел да формира негативни нагласи срещу определени стопански субекти. Той трябва да бъде основа за диалог между всички заинтересовани страни за решаване на проблемите в сектора и структурните деформации“, подчерта председателят на КЗК доц. Росен Карадимов.
Проучването показва, че вертикално свързаните пазари – производство, преработка, търговия на едро и трансгранична търговия, оказват пряко влияние върху конкуренцията на дребно, каза ръководителят на анализа Жельо Бойчев, член на КЗК. Той представи доклада, според който най-сериозни деформации се наблюдават по веригата на доставки при млякото и млечните продукти. За периода 2020–2024 г. производството на сурово краве мляко спада с 25%, на прясно мляко – с 8%, на сирене – с 9%, на кашкавал – с 14%, на яйца – със 17%, докато вносът на мляко и млечни продукти нараства с 43%. Секторът е силно концентриран, поради което предстои преглед на разрешените концентрации през последните години.
“Картината за съжаление никак не е добра. Имаме един сектор на производство в земеделието, който е разпокъсан, фрагментиран, неефективен и неконкурентен,” заяви в ефира на bTV Бойчев, коментирайки данните. Анализът посочва, че липсата на национални стандарти за качество, недостатъчният институционален контрол, високите производствени разходи и недостигът на работна ръка задълбочават проблемите в производството и преработката.
Предмет на анализа е и регионалното покритие и ценовата политика на големите търговски вериги.
България е сред държавите с най-ниски регулаторни бариери за навлизане в сектора – както при откриване, така и при функциониране на нови търговски обекти, показват данните. В редица страни в ЕС регулациите са значително по-рестриктивни, включително ограничения за работно време, местоположение и др. Едни от най-високите бариери има в Австрия и Германия.
За първи път анализът представя „конкурентна карта“ на България по области. Данните показват динамична конкуренция в големите градове като София и Пловдив, където присъстват множество вериги. В някои области обаче броят на веригите е ограничен до 3 или до 4–5, което води до значителни пазарни позиции и регионални дисбаланси. Анализът показва, че ценовите нива са сравнително едни и същи при повечето търговски вериги в страната при различна покупателна способност на населението. Например в София приходът на човек е 55 000 евро на година, а във Видин – 7 122 евро.
КЗК изследва ценовата политика на десет големи търговски вериги за юни, юли и август т.г. Изводът е, че няма данни за съгласувано спекулативно повишаване на цените във връзка с въвеждането на еврото. В същото време се отчитат изключително високи търговски надценки. Те се формират от търговски отстъпки от доставните цени на производителите и от допълнителната надценка над доставната цена, която определят веригите. При млякото най-високите регистрирани надценки достигат до 77%, при сиренето – до 82%, а при кашкавала – до 91%.
“91% надценка при кашкавала, 82% при кравето сирене, 77% при кравето мляко – това означава, че има търговци на пазара, които ползват тези надценки”, обясни Бойчев.
Ръководителят на анализа Жельо Бойчев. Снимка: bTV
Според анализа високите търговски надценки, особено след значителните отстъпки от доставните цени, могат да изкривят пазара, тъй като оказват силен натиск върху производителите, ограничават ценовата им свобода, намаляват рентабилността и затрудняват договарянето с търговските вериги. Един от основните изводи в доклада е, че коректните производители, които спазват рецептурите и стандартите за качество, са поставени в неравностойно положение. Тяхната продукция е с по-висока себестойност и бива измествана от пазара от по-евтини имитиращи продукти или внос с ниско качество.
“С този доклад алармираме и изпълнителната власт, и законодателната. Ако ние сега не вземем мерки, не пресечем това нещо много радикално, рискуваме България да загуби традиционен сектор. Това ще бъде престъпление”, категоричен бе Бойчев.
Сред препоръките от междинния доклад са насърчаване на кооперирането, създаване на къси вериги на доставки, въвеждане на национални стандарти за качество, засилен институционален контрол, целево финансиране на преработвателния сектор и по-голяма прозрачност в търговските практики на веригите.
КЗК преминава към задълбочени проучвания в три направления: структурата на пазара на дребно в социално-икономически слабо развити региони с ниска покупателна способност и концентрация на търговци; ценовата политика, отстъпките, надценките и търговските условия между доставчици и търговци; както и пазарите на производство, преработка и търговия с мляко и млечни продукти.
„Разчитаме чрез диалог с бизнеса и осъзната обществена необходимост да започне процес на саморегулация и възстановяване на конкурентната среда, основано на изводите в доклада. При положение, че не се отчете желание за саморегулация и се констатират евентуални индикации за нелоялни търговски практики, злоупотреба с господстващо положение и проблемни концентрации, КЗК има готовност да се самосезира и да образува съответните производства“, посочи Карадимов.
Председателят на Комисията за защита на конкуренцията коментара в ефира на БНТ думите на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, че „ако падне кабинетът, настъпва мигновен хаос и цените ще отидат в небесата, защото няма да има контрол“.
„Комисията и въобще няма функционална задача да регулира нивото на цените. Отговорност по нивото на цените, особено в процеса на присъединяване към еврото, са на Националната агенция на приходите и на Комисията за защита на потребителите,“ разясни Карадимов. Той подчерта, че задачата на КЗК е много по-дългосрочна и комплексна. Председателят на КЗК припомни, че още при встъпването си е обявил секторните анализи като водещ инструмент за справяне със структурните проблеми в икономиката.
Председателят на КЗК Росен Карадимов. Снимка: БНТ
„Българската икономика е тежко изкривена в базата си и това е резултат на сбъркана приватизация, на лоши управленски решения, на липса на цялостна философия на управлението“, заяви той.
По думите му Комисията е започнала работата си с най-чувствителния сектор – земеделските продукти и бързооборотните храни. Според него новият доклад доказва с числа онова, за което той вече е предупреждавал – системни изкривявания по цялата верига. Даде за пример млякото като „най-драстичен“. По думите му, състоянието на млечния сектор е критично.
„Производството на прясно мляко във България е спаднало за 4 години, от 2020 до 2024 година с 25%. 25% за 4 години.“ В тази връзка Карадимов подчерта, че това води до обезлюдяване на цели региони, изчезване на ферми, а страната ни не може да гарантира собственото си продоволствие. „Вносът на мляко и млечни продукти е 43% за 4 години. Това означава невъзможност на страната да осигури продоволствена нужда. Под риск е един традиционен български отрасъл, какъвто е млекопреработката“ Продукцията става все по-силно зависима от внос, а резултатът за потребителите е осезаемо повишаване на цените.
Основни проблеми, които са констатирани по отношение на млякото и млечните продукти:
- Намалено производство на сурово мляко и млечни продукти: спадът от 25 % при суровото краве мляко за периода 2020–2024 г. е тревожен сигнал за устойчивостта на сектора. Това води до намаляване на производството на прясно мляко, сирене и кашкавал, което ограничава възможностите за вътрешно снабдяване;
- Ниски изкупни цени и увеличен внос на сурово мляко и млечни продукти: традиционно по-ниските изкупни цени в България спрямо средното за ЕС поставят производителите в неблагоприятна позиция. Увеличеният внос (43 % за пет години) компенсира недостига от сурово краве мляко като суровина, но създава зависимост от външни пазари и изостря конкуренцията за местните производители;
- Силна концентрация на големи участници: обединяването на двата най-големи участника на пазара на прясно пастьоризирано мляко и млечни напитки създава допълнителни рискове за конкуренцията, като ограничава възможностите на по-малките производители и преработватели.
На база публикуваните данни на НСИ, Комисията установи динамиките на отчетеното вътрешно потребление в периода 2020 – 2024 г. при анализираните хранителни продукти, като същите имат релация както по отношение на вертикално свързания пазар на производството на тези селскостопански и бързооборотни хранителни продукти, така и спрямо изследвания пазар на модерната търговия на дребно с тях.
Карадимов представи и сравнение между бариерите за навлизане на търговски вериги в ЕС, според която България е на последно място.
„България е на последно място в Европа… За да отворите търговски обект в Австрия, Германия или Франция, има купища изисквания… В България практически нямате никакви пречки.“ Това е довело до най-голямата концентрация на големи търговски вериги в Европа. Председателят на КЗК подчерта, че надценките не са равни на печалбата на веригите. „Отстъпка, която производителят прави пред веригата… може да варира между 30-40-50%, което означава, че много пъти доставната цена на която влиза производителя до веригата е равна на себестойността.“
Анализът установява сериозни структурни проблеми в сектора на селскостопански и бързооборотни хранителни продукти, които засягат всички анализирани области по веригите им на доставки – производството, преработката, дистрибуцията и търговията на дребно:
- Липса на стандарти за качество и ефективен контрол: отсъствието на национални стандарти за качеството на суровото мляко и млечните продукти води до трайна тенденция на занижаване на качествените параметри. Контролът от страна на институциите е ограничен основно до безопасността, без да се гарантира качество;
- Високи производствени разходи и недостиг на работна ръка: секторът е изправен пред значително увеличение на разходите за енергия, горива и суровини. Недостигът на квалифицирана и неквалифицирана работна сила допълнително затруднява фермерите и преработвателите;
- Недостатъчно финансиране на сектора „Преработка“: значителен финансов ресурс по Програмата за развитие на селските райони е насочен към зърнопроизводителите, докато преработвателният сектор остава недостатъчно подпомаган. Това води до липса на средства за модернизация, автоматизация и внедряване на иновации.
По отношение на пазара на модерната търговия със селскостопански и бързооборотни хранителни стоки:
- Регионални дисбаланси: в някои области на страната броят на търговските вериги е ограничен, като същевременно разполаганите от тях търговски площи са значителни, което води до доминираща позиция на малко участници и ограничена конкуренция в рамките на този пазар;
- Ценови практики на търговските вериги: високите надценки, които достигат до 91 % при някои продукти, а при минералната вода до 135 %, представляват търговски практики, които могат да доведат до изкривяване на пазара. Те оказват силен конкурентен натиск върху производителите, ограничават тяхната ценова свобода и намаляват рентабилността им.
