В българските народни представи нейната роля е пряко свързана с грижата за земеделието, добитъка и здравето
На 4 декември Православната църква почита паметта на Света великомъченица Варвара. Този ден, познат в народния календар като Варварица, е един от най-наситените със земеделски обреди и поверия празници, който отваря вратите към големите зимни тържества.
Въпреки че Света Варвара е християнска великомъченица, тачена както от православни, така и от католици, и се приема за покровителка на починалите от внезапна смърт, в българските народни представи нейната роля е пряко свързана с грижата за земеделието, добитъка и здравето.
Пазителка на децата и стопанството: Жените отправят молитви към Варвара да бъде милостива и да умилостиви шарката (вариолата), тъй като вярват, че тя я носи. Чрез умилостивяването й, стопаните осигуряват здраве за най-важното – бъдещите работници на полето.
Покровителка на плодородието: Светицата е силно свързана с плодородието и по-специално с домашните птици – изключително важен стопански елемент в миналото.
Празникът е женски – в ритуалите участват предимно девойки и жени. Те стават преди изгрев слънце и отиват на извора да налеят чиста, „варварска” вода. С нея замесват пита, мажат я с мед и раздават за здраве на децата. В Странджа питата месят без квас и я дупчат отгоре с вилица. Наричат я „прясничена пита”. Зад вратата окачват малки кравайчета за Баба Шарка.
Майките раздават на децата си по няколко зърна боб, с които те търкат лицата си – „Както е бял фасулят, тъй да е бяла и шарката!”
Меси се и обреден хляб. Върху него се пали специално направена варварска свещ. Тя е много дълга, притежава магическа сила и се пази през цялата година. Палят я , когато се налага – при опасност от буря и болести, с вярата, че спира стихиите и всяко зло.
Сутринта всеки трябва да хапне варено жито или царевица, за да е добра реколтата. Ако първият гост в къщата е жена, ще се мътят женски пиленца.
В различните части на България денят на Света Варвара се празнува различно. Някъде по къщите обикалят деца, а на други места – девойки „варварки”. Те наричат за здраве и берекет. Стопаните ги приемат с радост и ги даряват с ябълки, сушени плодове, брашно. Затова четвърти декември е известен и като Женска Коледа.
В различните селища и региони рецептите за питка са различни, но, когато мажат опечената „блага” питка с мед, всички майки се молят за едно и също – „Да е на помощ света Варвара, да пази децата ни от болести!
Източник: Регионалният исторически музей в Бургас
