Ефектът на климатичните промени върху насекомите в България не е достатъчно проучен
Лятото цъфти с пълната си сила и пеперудите са вече тук – цветни, ефирни, почти незабележими – те се вписват естествено в красивия летен пейзаж. В последните години техният полет из ливадите на Европа, включително на България, е все по-рядко срещан. Макар да са крехки на вид, те са сред най-важните индикатори за състоянието на природата.
Климатичните промени влияят отрицателно върху близо 40 вида пеперуди в Европа – както застрашени, така и незастрашени. Най-силно засегнати са обитаващите средни надморски температурите и по-кратките зими водят до твърде ранно начало на активния сезон. Това сподели за Климатека екологът Павел Василев, който учи магистратура “Биоразнообразие” към Техническия университет в Дрезден.
Едновременно опрашители, храна за други животни и сигнал за по-дълбоки екологични проблеми, те са жизненоважни за природата и за нас – като част от тази природа. Изчезването им не е просто естетическа загуба, а важно предупреждение.
Климатичните промени, интензивното земеделие и загубата на местообитания вече влияят негативно на десетки видове от картата на Европа, показват последни данни от изследвания. А България, с цялото си природно богатство, не е изключение.
Същевременно на стария континент вече има разработени добри практики за опазване на много видове пеперуди и този успешен опит трябва да се приложи и в България като координирани стратегии.
Ефектът на климатичните промени върху насекомите в България не е достатъчно проучен. Ако вземем предвид европейския опит, зоологическите градини и природните паркове у нас биха могли да се ангажират активно за опазването на този вид. Необходимо е също засилване на контрола върху употребата на пестициди, както и повече грижа и място за зелените градски площи.
Как промените в климата влияят на пеперудите
Климатичните промени вече са сред топ 3 заплахите за пеперудите в Европа като се нареждат, по данни на Европейската червена книга на пеперудите, след интензифицирането на земеделието и изоставянето на подходящите местообитания. Промените в климата засягат отрицателно близо 20 застрашени и близо 20 незастрашени вида на континента. Ефектите влияят значително на биогеографията на флората и фауната, тоест на тяхното разпространение. Измененията в растителността могат да се случат прекалено бързо, което да не позволи на животните да се адаптират. Това, наред с изолацията на много животински популации една от друга и липсата на диви коридори, може да доведе до изчезване.
Меките зими влияят отрицателно на тундрови видове като градинския тигров молец Arctia caja. Този вид презимува като гъсеница, която е пригодена към мразовити зими, и не е способна да оцелява при меки мокри зими. Между 1968 г. и 2002 г. числеността на този вид е спаднала с 89% във Великобритания, като се очаква тази тенденция да продължи, сочат данни на британската организация Butterfly Conservation. Тя докладва, че топлолюбиви видове разширяват своя ареал, като например липовата вечерница Mimas tiliae, докато студенолюбивите мигрират към по-студени места, което не винаги е възможно.
Проучване на Ентомологичния институт „Зенкенберг Мюнхеберг“, Германия, направено с данни от 1900 г. до 2022 г., сочи, че климатичните промени оказват влияние на европейските пеперуди, живеещи на средна надморска височина. Изследването показва, че те започват да летят много по-рано през годината. Това се дължи на кратките зими и на повишаването на температурите, което води до по-ранното начало на пролетния сезон. Някои видове стават активни през цялата пролет и лято. Това не е нормата – по принцип пеперудите летят само за два или три месеца, когато снасят яйца, след което умират. Учените твърдят, че това ще наруши баланса, установил се преди хиляди години. Очакват се нови сблъсъци между различни видове, които биха летели в различни етапи на годината. Проучването обаче не вижда разлика в поведението им във високите планини. Там не температурата е ключова за активноста на насекомите, а количеството валежи, което не е намаляло във високите части.
Въпреки че директната човешка дейност оказва най-силен отрицателен ефект върху насекомите, климатичните промени оказват допълнително негативно влияние върху тях. Пеперудите биват разглеждани като два основни типа: тесни специалисти, оцеляващи само в един вид местообитание, и като генералисти, които се срещат в повече от едно местообитания.
Специализираните видове са най-сериозно застрашени от загубата на местообитания, но се наблюдава и намаляваща численост на т.нар. генералисти. Това най-вероятно се дължи на комбинацията от фактори.
Всички видове страдат от употребата на инсектициди и хербициди. Селското стопанство, борейки се с елиминацията на „вредители“, също вреди и на безобидните видове. Интензивните земеделски практики, намаляването на пашата и разцепването на ландшафта с автомобилни пътища и плантации поставя пеперудите под заплаха, а климатичните промени поставят допълнителен стрес на повечето видове.
Каква е тенденцията на континента и в България
По данни на Европейската червена книга на пеперудите от 2010 г., липсват точни проучвания за развитието и разпространението на пеперудите в много от източноевропейските страни. Въпреки това е установено, че около 9% от видовете са застрашени от изчезване в Европа, 7% – в Европейския съюз. От европейските видове 31% са с намаляващи популации, 4% са с увеличаващи, а повече от половината – със стабилни. С неизвестна тенденция са 10% от видовете. Най-голям брой застрашени видове се намират в Източна Европа.
А в България?
Според списък, публикуван през 2017 г. от Националния природонаучен музей при БАН, в страната са определени 215 вида, като всеки пети от тях е застрашен от изчезване (21%).
В Червената книга на България от 2015 г. се посочват:
- 2 вида като изчезнали: голямоок сатир Lopinga achine и блатно сатирче Coenonympha oedippus;
- 4 вида като важни за опазване: Дарданова синевка Agriades dardanus, Матурна Euphydryas maturna, Червен аполон Parnassius apollo и Балканска жълтушка Colias caucasica.
По данни на Българо-британското общество, което организира екскурзии за наблюдение на пеперуди в България всяка година от 2002 г. насам, в страната се срещат 216 вида, като 5 най-вероятно са изчезнали.
Какви са мерките в Западна Европа
За опазването на пеперудите е нужен мониторинг, който се състои от оценка на състоянието, диагностициране на проблема, тестване на решение, управление на възстановителните действия, който накрая води до устойчив и ефикасен мениджмънт на вида и на местата, които той обитава.
Пример за това какво предизвикателство е опазването на пеперудите е съхраняването на вида бял адмирал Limenitis camilla – среща се в Европа, включително в България, хабитатът му е широколистни и смесени гори. Уязвим е заради зависимостта си от растението орлов нокът Lonicera periclymenum – вид увивен храст от семейството на бъза. Гъсениците се излюпват и се изхранват от него, но само ако е частично на сянка. Ако е изложен на слънце, става неподходящ, а алтернатива няма. За възрастните индивиди пък е важно да има открити слънчеви площи и богат набор от цветя. С резките и непредсказуеми промени в климата тези нюансни хабитати могат драстично да се променят. Затова е важно такива местообитания да се поддържат както в природните резервати, така и в дървесните плантации.
Какво може да се направи у нас?
България все още няма национален план за защита на дивите опрашители – въпреки ясните научни препоръки. Има създаден план от научното общество и от неправителствени организации, но той не е приет от съответните институции. Липсват и инициативи, които да насочват вниманието към нуждата от опазването на дивите опрашители.
29 вида са защитени от Директивата за опазване на естествените местообитания и на дивата фауна и флора на Европейския съюз и следователно са включени в Националната стратегия за опазване на биологичното разнообразие. Макар и от много голямо значение, този план не е идеален. Според доклада на Института за европейска политика в областта на околната среда (IEEP), не всички видове, които имат нужда от опазване, са включени в него.
Най-новият план за действие е за пеперудата Nymphalis vaualbum, който влиза в сила през 2024 г. и важи до 2033 г. Планът оценява степента на влияние на климатичните промени върху вида като потенциално висока и непроучена.
В България има мрежа за мониторинг на дневните пеперуди, която спада към Европейската мрежа за мониторинг на пеперуди (eBMS).
Природонаучните музеи, като този в Бяла Черква, дават ценна информация какви видове се срещат в дадена местност и период. Автор:Павел Василев
Без точни карти и данни няма ефективна защита
Пеперудите са сред най-добре проучените насекоми, но все още липсват достатъчно данни за някои региони, включително България. Необходими са редовни полеви изследвания, особено извън защитените зони на Натура 2000 – в населени места и земеделски райони, където рискът за пеперудите е по-голям.
Надеждният мониторинг и картографиране позволяват прилагането на ефективни мерки за застрашените видове. Извън защитените територии се наблюдават две неблагоприятни тенденции: интензивно земеделие и пълно изоставяне на площи – и двете вредят на пеперудите, като първото има по-тежки последици.
В България липсват проучвания за въздействието на климатичните промени, особено в градските и селските райони. Вече се оформят „топлинни острови“ – среди, бедни на местна растителност и водоеми, със силно светлинно замърсяване.
Макар и трудни за прогнозиране, ефектите от климатичните промени могат да бъдат смекчени чрез създаване и опазване на подходящи местообитания. Организацията Butterfly Conservation призовава както специалистите, така и любителите-градинари да предприемат действия за защита на тези ценни насекоми.
Къща за пеперуди в зоопарка във Виена, Австрия Автор: Павел Василев
Ролята на зоопарковете в опазването на пеперудите
Модерните зоологически градини в цял свят – в кооперация с научни институти – имат потенциал за научни проучвания, свързани с климатичните промени и опазването на пеперудите. Много тропически видове пеперуди могат да бъдат отглеждани и развъждани в човешки условия, което може да позволи дори създаването на резервни популации. Има зоопаркове, специализирани върху представянето на пеперуди – т. нар. “пеперудени къщи”. Те имат много висок педагогически потенциал, защото позволяват на посетителите да влязат в хабитата на тези видове. За жалост обаче, голяма част от тези зоопаркове са с изцяло комерсиална цел и не работят с международни асоциации на зоопарковете. Тропическите пеперуди са главна цел на “пеперудените къщи”, защото са с по-големи размери и са по-привлекателни за посетителите. С местните европейски видове работата е все още малка, но учените виждат потенциал в това.
Източник: Климатека
