До 70 млн. лв. пропуснати ползи годишно заради бавене на Фонда за декарбонизация

Мариана Климентиева
Мариана Климентиева
5 Минути

Ключов инструмент за финансиране на енергийна ефективност стои “на трупчета” въпреки критичната си роля за домакинствата, общините и малкия бизнес

Националният декарбонизационен фонд (НДФ) – ключов проект за зеления преход на България, който трябваше да е напълно функциониращ до края на 2024 г. – стои замразен вече над две години. Замислен като централен инструмент за финансиране на енергийна ефективност за домакинства, общини и малък бизнес, с гъвкава комбинация от грантове, заеми и гаранции, фондът е все още само “на хартия”. В началото на 2023 г. приключи първият ключов етап от създаването му, включително експертни анализи, предложение за структуриране и пътна карта за операционализиране. Две години по-късно обаче няма никакво съществено развитие.

Тази липса блокира инвестиции, създава пазарни изкривявания и води до значителни финансови, социални и икономически загуби. Марко Марков, ръководил екипа, изготвил пътната карта за фонда, обяснява за Климатека защо НДФ продължава да стои “на трупчета” и какви ползи губим.

Марков е финансов експерт с богат над 15-годишен опит в областта на инвестициите в устойчива енергия – зеленото финансиране в ЕС и в световен мащаб, натрупан по време на работата му с водещи международни институции като ЕБВР, ЕИБ, Световна банка, Зеления фонд за Климата, Агенциите за индустриално развитие на ООН.

Кратка история на Националния декарбонизационен фонд

НДФ е заложен като част от Националния план за възстановяване и устойчивост и Националната стратегия за обновяване на сградния фонд до 2050 г. С подкрепата на Европейската комисия (ЕК) и със сътрудничеството на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), ПрайсуотърхаусКупърс и Екорис, екип от финансови специалисти разработва подробна пътна карта как да се реализира успешно създаването на НДФ в периода 2023-2024 г.

Този фонд се очаква да работи като основен финансов механизъм за декарбонизация на сгради или с други думи: за обновяване на сградния фонд в страната като се повиши енергийната ефективност на сградите, както и по-общо: за постигане на целите за намаляване на въглеродните емисии и подобряване на енергийната ефективност. Идеята е чрез него да се улесни достъпът до финансиране за енергийна ефективност и зелени иновации чрез: грантове, кредитни линии и гаранции, както и с техническа помощ.

Така НДФ може да управлява безвъзмездната помощ и финансовите инструменти за декарбонизация на индустрията и енергийния преход, в съответствие с ангажиментите на България към Европейския зелен пакт и механизмите на ЕС за справедлив преход. Фондът е пряко свързан с Плана на ЕИБ чрез общата цел за подкрепа на прехода към нисковъглеродна икономика и финансиране на зелени инвестиции.

Кой губи от бавенето на НДФ?

Според създателите на концепцията и доклада за създаване на НДФ, всички губим от забавянето на проекта: държавата, бюджета, данъкоплатци, дори и тези, които печелят проектите. Съществуват и редица пропуснати социални ползи: качество на живот на хората, живеещи в сгради с лоши енергийни характеристики, работни места в реализирането на проекти. Ползите от санирането са известни и крайно необходими: водят до по-ниски сметки, променят микроклимата и създават по-добра среда, начин на живот и здраве. По груби сметки на експерта губим средно по 70 млн. лв. годишно заради стопирането на проекта.

Липсата на фонда изкривява пазара за потребители и инвеститори. Практиката на, отпускане на 100% грантове без значение доходите на домакинствата изкривява пазара на финансовите инструменти и удря по качеството. Алианс за Енергийна Ефективност са направили изчисления преди време, в които са сравнявали т.нар. ЕСКО модел, заложен в наръчника за създаване на НДФ и грантовите програми. ЕСКО моделът е от два до три пъти по-ефективен – показва проучването. Причината е, че първото е на пазарен принцип.

От друга страна грантовете са порочна практика и биха имали смисъл, ако се насочват към бедните хора. Например чрез средства от фонда, които да покриват банкови лихви, така че заемите за енергийна ефективност за домакинствата да са с много по-ниски и дори нулеви лихви. Друга НДФ да може да предлага или да подпомага с техническа помощ на домакинствата.

В момента държавата е иззела функциите на фонда. “В момента ситуацията е пазар, в който държавата бяга от ролята си на регулатор и е иззела функциите на финансовия инструмент. И рано или късно това ще рухне,“ прогнозира Марков.

Източник: Климатека

Снимка: Unsplash/Jakub Zerdzicki

СВЪРЗАНИ НОВИНИ
Мариана Климентиева е магистър по „Журналистика“ в Софийски университет "Климент Охридски". Кариерата ѝ започва през 2004 г. Работила е за водещи печатни и онлайн издания, сред които в."Телеграф", в."Монитор", stolica.bg, economic.bg. Специализира в ресори като земеделие, икономика и актуални новини, като се стреми винаги да поднася задълбочена и обективна информация. В Аgrozona приоритет са й теми, свързани със съвременните тенденции в земеделието, устойчиво развитие, иновации в аграрните технологии и европейски политики за селските райони.

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама