Мониторингът на културите и индивидуалният подход за работа към всеки парцел вече е определящ фактор в зърнопроизводството, заяви Мариела Йорданова, управител на „Сортови семена – Разград“
На 6 юни в Кубрат се проведе двадесетото издание на Ден на пшеницата, организирано от „Сортови семена – Разград“. Събитието събра близо 200 участници – земеделски производители, селекционери, представители на семенарската индустрия и агробизнеса – и представи над 50 сорта пшеница, ечемик и тритикале от българска и чуждестранна селекция.
„Мониторингът на културите и индивидуалният подход за работа към всеки парцел вече е определящ фактор в зърнопроизводството, заяви Мариела Йорданова, управител на „Сортови семена – Разград“. Тя подчерта, че в условията на климатични предизвикателства и икономически натиск фермерите трябва да оптимизират разходите си, като разчитат на селекцията и новите технологии.
Петко Василев, председател на Асоциацията на семенарската индустрия в България, посочи, че земеделците търсят сортове с добра сухоустойчивост, както и такива с повишена устойчивост към болести и неприятели: „Забелязваме повишен интерес към сортове с добър здравен профил и резистентност към листни въшки и други вредители“, посочи Василев.
Късни сеитби и адаптация към климатичните промени
Настоящата стопанска година бе белязана от късни сеитби, топла есен, сухи студове през март, виелица с 15 см сняг и ниски отрицателни температури до -6 ℃ през април. „Въпреки впечатлението, че валя доста, средната норма на валежите е много ниска. Година на екстремни условия“, обобщи Мариела Йорданова. На фона на тези условия тя даде препоръки за късна сеитба на пшеницата (след Димитровден); индивидуален подход според данните от семеконтролния документ за сеитбената норма и по-малко торене на посевите. „Много сме лакоми на тази скъпа тор, а ефектът при суша е обратен”, подчерта Йорданова.
Пшеницата трябва да се сее по-късно – след 20 октомври, посъветва и селекционерът от ДЗИ – Генерал Тошево проф. Николай Ценов: „Забравете за сроковете 1-20 октомври. Не трябва да се прекалява и със сеитбените норми. Климатът се промени и когато сеем по-гъсто, можем да си патим през пролетта”.
Опитът на агроном Стефан Василев, който от 20 години се грижи за културите в стопанството на “Сортови семена – Разград”, показва, че късните сеитби около края на октомври – началото на ноември имат благоприятен ефект по отношение на житните мухи. “Все пак обаче не трябва да се закъснява прекалено много със сеитбата, за да не се забави развитието й: Добре е пшеницата да брати до настъпването на зимата, за да има потенциал за добив. Пролетните братя не са толкова продуктивни и само от тях не може да се получи висок добив”.
Повишен интерес към твърди пшеници
„През последните две години наблюдаваме нарастващ интерес към твърдата пшеница, включително и в Северна България – район, където досега не е била традиционно отглеждана, отбеляза Мариела Йорданова. Въпреки рисковете от измръзване през пролетта, сортовете твърда пшеница се възстановиха успешно след екстремни условия“.
До преди няколко години твърдата пшеница традиционно се отглеждаше в крайните южни райони – Хасково, Харманли, частично Димитровград и Ямбол поради климатичните фактори на тези региони. В момента много голяма част от земеделските производители в Северна България или отглеждат или правят първи опити с такъв тип продукт, каза Петко Василев от Асоциацията на семенарската индустрия.
Тритикале излиза на преден план
Тритикале – незаслужено подценявана доскоро култура с висока продуктивност, много добра зимоустойчивост и устойчивост на болести. През последните години се превръща в атрактивна култура за всички региони на страната. „Ръженият хляб, който ядем, всъщност се прави с тритикале, на което се дължи и интересът към културата”, посочи Мариела Йорданова. Агроном Стефан Василев подчерта, че тритикале е подходяща култура за по-бедни почви, устойчива на болести и се нуждае от много по-малко растителна защита и торене, спрямо пшеницата.
Фокус върху иновациите и устойчивостта
Гост на събитието Ден на пшеницата беше Мария Христова от неправителствената организация Agriventures, която подкрепя стартиращи компании, иновативни фермери и устойчиви проекти в секторите земеделие, храни и технологии:
„Ако искаме да продължим нещата да се случват, трябва да мислим за нови начини на финансиране. Такива начини има извън национално ниво – директно на европейско ниво. Нашата организация Agriventures се занимава точно с това – подпомага земеделски стопани, които мислят иновативно, искат да инвестират в дигитални технологии и нови методи за производство”, подчерта Христова.
