Проф. Казанджиев: Наложително е възстановяването на поливните системи, които са се „стопили“ 10 пъти за последните 35 години
Темата за сушата все повече тревожи както обикновените хора, така и земеделските стопани. Особено важни са нейните аспекти от агрометеорологична гледна точка, как ще се отрази на отглежданите земеделски култури. Особено болезнен е въпроса какви са тенденциите в климатично отношение, ще продължат ли периодите на безводие и екстремни температури през топлите месеци в бъдеще. Ако продължат последствията от глобалното затопляне е важно да се преосмисли какви мерки трябва да бъдат предприети в земеделието, какви технологии да се прилагат, за да се адаптира този сектор към новите климатични промени. На тези въпроси, специално за „Агрозона“ отговаря проф. Валентин Казанджиев от секция „Агрометеорология” на Националният институт по метереология и хидрология (НИМХ).
-Проф. Казанджиев, какви са аспектите на сушата и нейните проявления? Как се определя от научна гледна точка?
– Сушата се проявява като четири основни типа. Тя е комплексна по своята същност, но според проявата и различаваме четири типа суша: метереологична, агрометеорологична, хидрологична и социална. Първата е свързана с отсъствие на валежи. Втората се определя от водното съдържание на почвите. При третата се разглеждат водните количества коити формират отток в речните водосбори, а за четвъртия тип суша са важни наличните ресурси от питейна вода. Те са свързани и зависят от количеството небесна вода, което се отразява на състоянието на агроекосистемите.
– Има ли данни, които да проследяват тенденцията на засушаване например през последните 5-10 години, или за по-дълъг период?Има ли години, когато сушата е била най-изразена и в кои региони на страната?
-За да отговоря на тези въпроси, трябва да посоча, че територията на България основно се намира в три климатични области, кото са «преходни». Те са континенатална, средиземноморска и централната част на страната, която е с планински климат. Земеделието се развива по-активно в по-ниските и равнинни райони, до към 800-1000 м.н.в., където релефа позволява.
През последните десет години е особено осезателно засушаването в перида от средата на юли до средата на октомври. През този сезон силно намалява количеството паднали дъждове.
За последните 10 години най-сериозно е засушаването е 2019 г. Лятната суша постепенно премина в есенна и зимна. Тя продължи през януари 2020 г., а в някои райони на страната и през февруари.
В двете половини на страната имаше силно изразени засушливи райони. В Северна Българи и Дунавската равнина най-засегнати бяха Видин, Кнежа, Павликени, Образцов чифлик, Добрич и Шабла. Сушата не пощади и Южна България, особено Ямбол, Сливен, Стара Загора, Чирпан, Хасково, Пазарджик и Крумовград.
При продължителната суша продуктивната влага в почвата намалява и растенията няма как да си набавят хранителни вещества. В много райони есенниците и пролетниците изсъхнаха. Част от продукцията беше бракувана но силажирана, напълно изсъхналите растения бяха унищожени чрез изгаряне.
– Има ли връзка между измерваното водно съдържание и плодородието на отделните типове почви?
– В Националният институт по метереология и хидрология се извършват измервания на водното съдържание в почвите от 134 години. Като достоверени обаче се считат данните от от последните 75 години , които са въведени в агрометеорологичната база данни на НИМХ.
Водните запаси определят плодородието на почвите. Може да е богата на хранителни вещества, да има богат състав от микро- и макроелементи, но липсва ли животворната течност, няма да може да произвежда. Водата прави почвата «жива», най-вече способността й да я задържа.
В различните региони на страната почвите са от специфичен тип, с различна способност да поемат влагата. Тежките, в които съдържанието на глина е по-голямо като черноземи и чернозем смолници, могат да поглъщат вода до 40-45% от обемното си тегло. Срещат се в Северна и Южна България. Тези в които количеството на пяесък е по-голямо или равно на 50% от теглото им – сиви, кафяви и канелени почви, са с по-малък капацитет за задържане на водните запаси. Алувиалните и делувиалните почви, характерни за поречията на реките, са силно песъчливи и не успяват да задържат трайно водата.
-Проф Казанджиев, има ли мерки, които земеделските стопани може да предприемат, за преодоляване на последствията от сушата. Съществуват ли технологии, които в световен мащаб да се ползват с цел „корекция“ на тези негативни климатични промени?
– Напояването е едно от основните универсални решения. За съжаление години наред напоителните системи бяха ограбвани и разрушавани. През 1990 г. делът на поливните площи е бил 16 млн. дка, а сега е 1.6-1.8 млн. дка. Разликата е точно десет пъти по-малко.
В спешен порядък трябва да бъдат изградени отново. За съжаление днес тяхното създаване е свързано със сериозни инвестиции. В миналото се ползваше основно гравитачното напояване, но днес съществуват по-модерни начини например като капковото напояване. При него водата се докарва до всяко растение на „премерени порции“ и може да се следи количеството подавана течност и овлажняването на почвата. Това е изключително ефективен и икономически изгоден способ, особено от гледна точа на цената на водата.
Правят се опити за възстановяване на технология, използвана у нас преди 40 г. – т.нар. «изкуствено изваляване на облаците». Състои се във впръскване на коагуланти чрез специализирана авиация. Поради предизвикване на изкуствени процеси, се получава дисбаланс в климатичните системи. Затова последствието е по-интензивна и по-продължителна суша. Днес, този метод се прилага в Близкия изток и в някои страни от Африка.
Следващият ефективен начин е селекцията и създаване на сухоустойчиви сортове.
Четвъртият подход е своеобразно „съревнование (надпреварване) с природата”. То представлява промяна на агротехнология на засяване на култури, които да формират добив преди настъпване сезона на продължителна суша. Тя може да се прилага при пролетниците и по-конкретно при царевицата, чрез създаване на рано зреещи хибриди.Такива са от група 300 според класификацията на FAO. В момента се прилага в ограничени мащаби в Старозагорско и Чирпанско.
Поради посочените особености на локалния климат в недалечно бъдеще ще се наложи напояване и на зимуващите култури чрез напояване с прилагане на подходяща технология.
-Какви са прогнозите за промяната на климата в бъдеще?
Прогнозите са, че в бъдеще периодите със суша ще продължава като тенденция да нарастват. Ако до 2000 г. бяха 30-40 дни, от началото на 21 век те вече са около и над 90 дни. Очакванията са до 2050 г. продължителността им да достигне до 100-120 дни, което е продължителен период, а реализацията на посочените мерки – наложително.
Автор: Лилия Цветанова
