Предложението ми е напълно възможно, има време да се случи, стига да има желание от страна на фермерите, коментира председателят на парламентарната Комисия по земеделие, храни и гори Пламен Абровски. С предлагания от него подход за определяне на обвързаната подкрепа ще има повече средства за реалните производители
Председателят на Комисията по земеделие, храни и гори в Народното събрание Пламен Абровски огласи вчера в социалните мрежи възможност за промяна в модела на подпомагане на обвързаната подкрепа, която би позволила подпомагане, обвързано с реалното производство, изсветляване на сектора и автоматично премахване на схемаджии, чертожници и виртуални животни.
Върху тази възможност той работи сериозно от известно време. “Не съм спирал комуникацията със земеделските производители и най-вече с животновъдите, защото при тях положението е малко по-трудно, защото ако при растениевъдите има няколко месеци за почивка, то при животновъдите работата е денонощна. В резултат на всички разговори, които проведох, започнах да разглеждам и да анализирам прилагането и възможностите, които дава регламента и го пречупих през една по-различна перспектива”, сподели г-н Абровски за Агрозона. Регламентът е ясен – обвързаната подкрепа се плаща на глава животно или на декар площ. “Ние от това не можем да избягаме, това е факт, но аз започнах да анализирам дали е възможно деноминаторът вместо да бъдат брой животни или брой заявени декари, да бъде произведената продукция и след това произведената продукция да бъде умножавана по броя животни или по декарите, за да може колкото по-продуктивно е дадено стопанство, толкова по-голяма да е ставката на глава животно или на декар. В момента, ако някой инвестира във високопродуктивни животни, от които добива много повече мляко, има и много повече разходи за тях. Тук не се говори да се постигне онази база, при която стопанинът просто е нахранил животното. “Само преди две седмици при мое пътуване в Странджа планина и видях животни, чиято единствена цел беше да си носят ушните марки. Те бяха живи само защото носят пари, съществувайки с тези ушни марки. И ги сравних тези животни с добитъка на един земеделски производител, който ги гледаше оборно, защото нямаше останали пасища в землището на селото. Сравнявайки двете животни направих паралел – единият не се интересува от животните и ги е пуснал свободно да се разхождат без да ги храни, а получава същата субсидия като добросъвестния стопанин, които си гледа животните. Къде е добавената стойност на единия, къде е на другия”, пита се председателят на Земеделската комисия в Парламента.
Същото важи и за производителите на зеленчуци. Този подход автоматично ще позволи да се знае каква е цялата произведена продукция в България, това автоматично премахва възможността да се отглеждат виртуални животни, защото няма да има продукция, която да бъде отчетена.
“Трябва да започнем да работим за реалните земеделски производители. Идеята на фондовете е средствата да отиват при този, който има реално производство и продукция. И то да помагат, а не той да зависи основно от тях. Когато някои недобросъвестни ЗП, казано откровено схемаджии и чертожници, изсмукват средствата, за реалните производители нищо не остава. Смятам, че това е най-лесния начин да се инвестира в развиващи се стопанства, които са икономически живи. Така ще се знае цялата продукция в България, ще се знае кой и колко произвежда. Ще знаем, когато говорим за млякото дори каква част от сиренето е произведено от българско мляко и какво от вносно и най-важното е, че ще започнем да подпомагаме реалните производители”, категоричен е експертът, който има зад гърба си и солиден опит в постоянното представителство на България в ЕК.
Вижте какво сподели Пламен Абровски в разговор за нашия сайт.
Стратегическият план на България обаче е в Брюксел, има ли възможност за промяна?
Ако земеделските производители искат, защото това е концептуална промяна на подпомагането в България – възможно е, но не знам дали те ще го поискат. Колкото до времето – имаме го. Сметките и защитата пред Европейската комисия могат да се случат и защитят. Не знам дали в Министерството са разглеждали подобен вариант, но в условия на толкова много констатации в одитните доклади за измами и за схеми, аз смятам че много лесно може да бъде защитена една такава мярка. Ако те пожелаят, промяната може да се извърши буквално за месеци.
Какво сочат вашите сондажи, готови ли са зем
еделските производители на подобна промяна?
Тук вече е ролята не само на земеделските производители, но и на браншовиците, защото те “водят бащина дружина”, избрани са от стопаните да ги представляват, доказали са във времето, че могат да реагират адекватно, въпрос на желание е.
Част от браншовите организации вече са чували от мен идеите за промяна и за съжаление не съм виждал реакция. Затова реших да обявя тази идея, за да се знае, че има и друг начин. Все още е навреме, защото до одобрението на стратегическият план има време. И ние, и Европейската комисия имаме време. Както се твърди, че стратегическия план е на 100% завършен, ние ще променим една малка част от него и ще имаме време администрацията да подготви промяната на обвързаната подкрепа.
Преди да се преструктурира Стратегическия план обаче ще дойде актуализацията на бюджета. Какво да очакват там земеделските производители?
Аз лично ще се боря отново първо за намаляване на ДДС за плодове и зеленчуци, защото свалянето му на 9% е напълно реално и Държавния бюджет може да си го позволи. Когато правих изслушване в Комисията по земеделие по този въпрос, сметките на финансовото министерство сочеха, че за календарна година загубата, ако ДДС за плодове и зеленчуци бъде свалено на 9% ще бъде 167 млв. лева. Тъй като вече сме средата на годината загубата ще бъде наполовина. Държавата може да си го позволи, след като може да извади в последния момент 1.1 млрд. лева за зърно от ръкава си, аз смятам че има 83.5 млн. лева за намалението. Какво още ще получат земеделските производители ще видим, когато законът влезе в Парламента и стане ясно какво е предложил министърът на земеделието. Той знае, че има моята пълна подкрепа, дори бих го посъветвал да поиска повече, защото всеки финансов министър редуцира средствата. Така че да може да се получи реално това, което е необходимо на земеделските производители.
