ДДС е носещата конструкция на бюджетните приходи за събираемостта в бюджета. Така е в последните 20 години в нашата страна и българският бюджет прекалено много разчита на приходите от ДДС. Евентуалното намаление ще е повод бюджета да се преструктурира по начин, който ще позволи да се намали тежестта на ДДС приходите за сметка на увеличение на приходи от други данъци и такси. Става дума както за преки данъци, така и за други косвени данъци. Българският бюджет прекалено много разчита на ДДС, а не би трябвало да е така. Ако се види европейската практика, ще разберем, че в повечето страни-членки на ЕС не е толкова висок процентът на зависимост на държавите от събиране на ДДС. Това в много държави също е основен данъчен приход, но не с такъв голям дял както е у нас. Това казва в интервю за новия брой на списание Агрозона известният икономист и финансист Румен Гълъбинов.
Освен това малкият ДДС създава и малка или почти никаква мотивация за злоупотреба, която се прави с ДДС. Изсветлява се икономиката и не се стимулират икономическите субекти да злоупотребяват. Диференцираният ДДС по никакъв начин не може да притесни администрацията, като се имат пред вид сегашните възможности на софтуера на данъчните. Това не е някаква техническа сложност и не затруднява фирмите и всички, които участват в икономиката, каза още той.
Според него все още не е ясен крайният хоризонт на поскъпването на храните и другите стоки за масово потребление. “Цените на храните започнаха да растат още в средата на миналата година и това не е процес, който да е стартирал с избухването на войната в Украйна. Индикации за променени цени имаше още през лятото на миналата година и през есента, както на енергоносителите и енергията като цяло, така и на крайните стоки за потребление като храни и други стоки за масово потребление. През тази година военният конфликт допълнително ускори тази тенденция, която продължава и до ден днешен”, казва още експертът.
Цялото интервю може да прочетете в брой 122 на списание Агрозона. В него той казва още как с цените на вносните хранителни стоки от първа необходимост внасяме чужда инфлация и коментира размера на инфлацията у нас.