Тенденцията за по-ниски цени на зърнените култури у нас, отколкото са на световните борси съществува от около месец. Това се получи поради неправилната политика на правителството по отношение на желанието да изкупува зърно, коментира за Агрозона зърнопроизводителят Ангел Вукодинов, бивш председател на НАЗ. Според него изкупуването от държавата е можело да стане много по-фино и по-лесно и без да не се бяга от пазарните принципи. 
“Абсолютно всички моменти за изгодна продажба са изпуснати, защото в Държавния резерв интервенции се правят след жътва, а продажби – преди прибиране на реколтата. А дори да е пропуснат този момент, ако сделките бяха направени без излишен шум, разбира се отново на борсата и законно, можеше да се закупят количества по 500-600 лева, каквито бяха текущите пазарни цени. В същото време изпуснахме момента да реализираме данъци върху зърно на 800 лева/т, продадено на международните пазари. Износът също беше запушен, защото официално нямаше никаква забрана, но се използваха всички максимални срокове за проверки, както каза вицепремиерът Василев. Това не е държавническа политика, нито към нас производителите, нито към бюджета, нито към населението”, категоричен е Вукодинов.
“Основната грешка на правителството е, че трябваше да се мисли за следващи реколти, а не за миналата, тя е даденост. Трябваше да се управлява умно Държавния резерв, да го увеличат двойно, а не да се пази като държавна тайна какво количество има в него”, каза още земеделският производител. Той смята, че би било удачно да се направят фючърси, като по този начин ще влязат свежи пари в производителите от една страна, а освен това ще има сигурни запаси още в началото на следващата година. Не на последно място освободете пазара, не създавайте бюрократични пречки, ако нещата достигнат критично ниво, за да може и държавата и зърнопроизводителите да се възползват от стойността на конвертируемото злато – зърно.
БГ мелничари са готови да платят добре за хлебна пшеница
Това, което в момента се случва на българския пазар е доста интересно, защото вече близо 15 дена търговията е изключително вяла, констатира и Радостина Жекова председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите. Тя предполага, че това са последствията от индиректната намеса, която държавата направи. “В този смисъл търговията заради семплото излизане на зърно от Украйна по суша, на практика няма да коригира цените. Пазарът се успокои, защото се очаква бързо разбирателство, както и Киев и Москва да се върнат на пазар, който далеч не е Европа. Купувачи по-скоро са т.нар. трети страни, които изпитват невероятен глад за пшеница. Но в никакъв случай цените няма да се върнат на нивата от старта на 2021 стопанска година. Нещата са в рамките на нормалното, едва ли има колега, който съжалява, че не е продал като се има пред вид, че тази търговия ще бъде доста дългосрочна с хоризонт 2023 г., смята производителката на зърно. Цена на хлебна пшеница (не за фуражната!) е от 670 лв./т до 700 в зависимост от параметрите на самото зърно. “Търсенето го има, мелничарите са готови да платят за добра пшеница. Традиционно, независимо от ситуацията хлебната пшеница по това време на годината до следваща жътва винаги е с високи цени. Не смятам, че някой е пропуснал нещо, категорична е Жекова.
Пшеницата с 6.7% надолу, царевицата с 2.5% спад
Цените на пшеницата паднаха до най-ниското си ниво от четири седмици във вторник, а царевицата продължи да намалява, след като Русия заяви, че ще намали атаките си срещу големите украински градове, според Bloomberg, цитирана от Agerpres. В отговор на тези изявления в Чикагския борд на търговията котировките на фючърсите на царевица паднаха с 2,5% до най-ниското ниво от 17 март. При пшеницата цените паднаха с до 6,7%, до под 10 долара за бушел. Русия и Украйна са отговорни за почти 30% от световния износ на пшеница и също така са основни доставчици на хранителни масла.
Търговците също очакват серия от важни доклади, които ще бъдат публикувани от властите на САЩ в четвъртък, те ще предоставят подробности за посевите площи и запасите от зърно. Тези данни ще дадат индикация за това как земеделските производители реагират на растящите разходи за суровини, както и на нарастващото търсене на култури от други райони на фона на войната в Украйна.
