Представители на овощарските организации са се срещнали вчера с изпълнителния директор на ДФЗ пред когото са поставили въпросите за размера на ставките и какво се случва с инвестиционните мерки 4.1 и 4.2, има ли обработка на документи и защо се бавят приемите по двете мерки.
“По въпроса със ставките се оказа, че средствата, които ще получат овощарите са много по-ниски от миналата година. Получава се така, защото има общ бюджет, който се разпределя на броя на заявленията, увериха ни, че има увеличение на броя на подадените площи и респективно бюджетът намалява. При основната група плодове има 10% увеличение на площите, тъй като имаме нови градини, които влизат в плододаване. Но това не е най-същественото, проблемът е, че досегашната ставка през тази година с голяма инфлация изобщо не е актуална, с тези средства не може се покрие никаква част от себестойността на продукцията, парите са малко, всичко вече е със 50,100 дори 200% отгоре и тази ставка от 181 лв./дка е изключително ниска”, коментира за Агрозона Николай Колев, председател на Съюза на дунавските овощари с когото се срещаме по време на селскостопанските изложения в Пловдив. 
“Единствения възможен начин в момента е допълнително подпомагане със връзка с COVID-19, за съжаление нашият сектор остана без подпомагане по de minimis, целият бюджет, с който държавата разполагаше през тази година беше разпределен и раздаден на сектор Животновъдство. Когато се гледаше проектобюджетът по държавната помощ за COVID, единствената възможност за компенсиране на нашите производители в тази инфлация, ние имахме писмо аграрното министерство и до Комисията по земеделие, в което настоявахме, че бюджет под 200 млн. лева е много малък за нашите сектори. На практика обаче се гласуваха 111 млн. лева. Настоявахме също така 50% от бюджета да дойде в сектор Растениевъдство с оглед на това, че животновъдите получиха подпомагане по de minimis, което не беше малко.
Днес ще се гледа на работна група колко пари ще се дадат, но имаме неофициална информация, че няма да получим и 50% от бюджета, около 49 млн. лева са предвидени за сектор Овощарство. Трябва да се отчита също така, че в растениевъдството освен сектор Плодове и зеленчуци, който е продоволствен и има за задача за изхранване на населението, вътре влизат винените лозя и розите. Нямаме нищо против тези два бранша, нека да бъдат подпомагани, но това да не става за сметка на нас”, категорична е Димитричка Търпанова от Добруджанския овощарски съюз. Нашите разчети сочат, че подпомагане под 150 лв./дка е малка сума и производителите няма да могат да си направят нормалните агротехнически мероприятия. Когато видяхме обаче ставката, сме много разстроени. От вчера телефоните само звънят и колегите питат защо е толкова ниско подпомагането.
Сега ще гледаме COVID мярката да видим колко са ни оценили като приоритетен сектор, но ситуацията е много тежка, смятаме, че ако не бъдем подпомогнати по COVID мярката, много от малките стопани ще прекратят дейността си, защото в края на годината няма да могат да си възстановят разходите.
Овощарите не са доволни и от мястото и вниманието, което им е отредено в Стратегическия план като приоритетен сектор. Отново субсидиите като процент от себестойността в овощарството са най-малко спрямо всички останали сектори. Обвързаната подкрепа е ограничен ресурс – 13 на сто от общия пакет на директните плащания. Там се внасят и допълнителни култури, които разпределят тези плащания на още повече площи, което означава, че ще получаваме още по-ниска ставка, коментира Николай Колев. В ситуация на криза и огромна инфлация тези средства са крайно недостатъчни. 
В същото време се прави се нова мярка за планинско земеделие с 24 млн. лева бюджет, което е изключително много за плодове и зеленчуци, защото в тези региони на практика почти не се гледат плодове и зеленчуци. Затова овощарите недоумяват защо се заделя бюджет за региони където това производство не се развива. Дори да се насадят в планинските региони зеленчуци – те не стават. Това са едни пари, които политически са насочени в една посока където няма да има ефект за българското земеделие, смята Колев.
Много сме притеснени и за екологичните ангажименти, които се поемат и каква част от тях са по възможностите на нашите производители. Всички тези ангажименти са за сметка на нашите производители. От друга страна социалната условност ще бъде бреме за по-малките производители. Освен това във връзка с военната обстановка в Европа, не знаем дали няма да се обезсмислят тези решения, защото оставяйки все повече няма да имаме наше производство. Ситуацията е много трудна.
Освен това Зелената сделка води до поемане на ангажименти, които водят до намаляване на добивите. В условия на война и нарушен стокооборот в границите на Европейския съюз, смятам, че това трябва да се отложи, за да можем да осигурим продоволствената сигурност на страната, смята още Търпанова.
Нашето производство на плодове и зеленчуци не е малко, но производителите са поставени в неконкурентни условия, заради големия внос, който влиза на много ниски цени. Родните производители са принудени да продават под себестойност при положение, че големите търговски вериги и фабриките пазаруват от съседните страни с нулева ставка на ДДС.
“Смятаме, че имаме достатъчно производство, не можем на 100%, но на 60-70% от потреблението би могло да се покрие от родното производство, ако се спре нелегалния внос”, споделят още производителите на плодове.
