Препятствия пред хранителната промишленост в условията на COVID криза

Екип на Агрозона
Екип на Агрозона
12 Минути

Доц. Божидар Иванов

COVID-19 изненада света през 2020 година, като здравната криза прерасна в икономическа рецесия, която се оказва, че е по-голяма отколкото през финансовата криза 2008-2009 г. Когато се анализира понятието икономическа криза трябва да се разглежда дълбочината и силата, която се наблюдава и обхвата и мащаба, с които се разпространява. Важна характеристика на икономическата криза представлява частта от икономическата система, която е засегната, което най-общо се свежда до механизмите на търсене и предлагане, а конкретно може да бъде проблем на доходи, на безработица, на недостиг на ресурси, липса на пазари, финансови проблеми, инфлация и т.н.

Здравната криза причинена от COVID-19 прерасна в икономическа криза, която през 2020 г. доведе до свиване на световната икономика с около 3,5% или 2,8 трилиона долара, ръст на безработицата, осезаемо свиване в някои сфери на икономиката като транспорт, туризъм, ресторантьорство, развлекателен бизнес, нарастване на неравенствата и на бедността, нарушаване на снабдяванията и смущения във веригата на доставки. В следствие на това се предполага, че нови 150 млн. души са се присъединили към живеещите в недоимък и лишения по света. С навлизането на ваксините срещу вируса и постепенното овладяване на заболеваемостта и разхлабване на противоепидемиологичните мерки, световната икономика започна да се възстановява.

Почти всички основни глобални макроикономически показатели достигат нивата от 2019 г., като глобалният икономически ръст може да достигне 6%, а по прогнози на statista.com, може дори да надвиши 10%, достигайки номинални равнища от 93 трилиона долара. Вече се говори за Пост-COVID-19 периода, като основната въпросителна е какво ще е различното с икономическото развитие преди кризата. Макар хранителната промишленост да не беше от секторите, които претърпяха значителен удар от последствията от здравната криза, това което се очертава в настъпващия Пост-COVID-19 период е предизвикателство и вероятно ще доведе до преструктуриране през следващите години.

          Хранителната промишленост във времето на COVID-19

Хранителната индустрия в България, в която се включва както производството на храни, така и на напитки и тютюневи изделия, заема около 2,3% от брутната добавена стойност през 2019 г. През годините се наблюдава свиване на дела на хранителната промишленост в икономиката, като за сравнение в първите години след 2010 г. този процент е достигал 3,2%. Най-значимо е свиването при производството на тютюневи изделия, но отчетеният спад се дължи и на намаляване добавената стойност в секторите произвеждащи храни. Трябва да се отбележи, че общата продукция в отрасъла се увеличава за периода между 2011 – 2019 г. с около 18%, докато добавената стойност нараства с около 10%. Това означава, че производствените разходи в отрасъла растат с по-бърз темп, което води до намаляване конкурентоспособността на отрасъла. На европейско равнище делът на хранителната промишленост в цялата икономика на ЕС-27 е около 2% и този процент е относително постоянен през годините и в това отношение българската хранителна индустрия се доближава до средноевропейските нива.

От 2020 г. и с избухването на пандемията от COVID-19 производството в трите основни съставни сектори на хранителната промишленост претърпя спад, който е най-голям при тютюневите изделия с 20% на годишна база и най-малък при производството на храни – около 2%. При производството на напитки също се отчита намаление в производствените обеми със 7%. По прогнозни данни на САРА, брутната продукция в отрасъла през 2020 г. ще е около 5,5 млрд. евро, докато добавената стойност ще е приблизително 1,15 млрд. евро, което представлява спад с около 9%.

Причините за това намаление са в намаляващата конкурентоспособност на хранителната индустрия, когато се наблюдава по-голямо нарастване на цените на основните земеделски суровини на стоковите пазари, съществува висока зависимост от вносни суровини, транспортните и енергийни разходи също се увеличават, а предприятията не могат да компенсират свиването на печалбите с по-добра ефективност заради липса на достатъчно икономии от мащаба. В свободната пазарна икономика икономическите субекти не могат да увеличават цените самостоятелно, а се явяват приемащи цените, такива каквито се установят от пазарните сили на търсене и предлагане.

Всяка криза обикновено рефлектира в засилване на конкуренцията в предлагането, което води след себе си до отпадане на онези производители, които не успеят да предложат на потребителите очакваните цени и същите предлагани от другите участници. Утвърждаващото се правило в съвременната икономика е, че тя се движи от потреблението, което зависи от цените, които се определят от разходите за производство. Пост-COVID-19 икономиката ще се характеризира с увеличаване на разходите за производство заради поскъпването на основните суровинни и ресурсни източници, докато това няма да е последвано от пропорционално увеличение в цените на дребно. Това ще постави на изпитание по-неефективните преработватели и участници по веригата, тези които не са достатъчно интегрирани, както с доставчиците на суровини, така и с търговията на едро и дребно, които имат високи постоянни разходи, които не предлагат продукт, който предполага специфична пазарна ниша, които не са достатъчно технологично иновативни и нямат необходимите резерви, за да посрещнат конкурентния натиск и намалението на брутните печалби.

          Макроикономическа обстановка и потребление на храни

Като цяло цените на храните в световен мащаб са се повишили с 33% на годишна база до август 2021 г. по данни на ФАО. Най-голямо е увеличението при растителните масла, където за една година нарастването на цената на суровината е с 67%. Увеличението при месото за същия период в световен мащаб е 22%, а на млякото е 14%. Делът на цените на суровините в цените на хранителните продукти е различен, което зависи от вида на продукта, степента на развитост на веригата на стойността, пазарният канал, но средно е около 30%. Това увеличение на земеделските суровини неизбежно ще се отрази на цените на храните за крайния потребител, като за първите шест месеца на 2021 г. инфлацията на хранителните продукти в България на годишна база е 0,5%, но за 2020 г. е 5,4%.

Макроикономическата обстановка се явява един от основните генератори на това увеличение, което започна от стоковите пазари, от нарастване цените на ресурсите и енергоносителите. Държавните дългове на страните се увеличават само за една година като процент от техния БВП със средно около 10-15%, като например в Гърция, правителственият дълг достига 236% над БВП, в САЩ – 160%, а в цялата еврозона за първи път надмина 100,5%. Парите са универсална разменна стока, и когато тяхното предлагане превиши предлагането на останалите стоки и услуги, това води до инфлация. Инфлацията е облагодетелстваща за предлагането и неблагоприятна за потребителите, но в съвременния свят, където преобладаваща част от домакинствата са с високи нива на задлъжнялост като ипотеки, лизинги, други потребителски кредити, които са около 55% от БВП и над 100% от годишните доходи на самите домакинства, инфлацията спомага за по-лесното покриване на дългове взети в миналото. По този начин, колкото и парадоксално да звучи, инфлацията ще подпомогне домакинствата, ще намали тяхното дългово бреме, но същевременно нанася поражения върху мотивацията за спестявания, които удържат по естествен начин инфлацията и действат здравословно за балансиране на парично-стоковата система.

Пълзящата умерена инфлация с голяма вероятност в края води до стагнация, което се дължи на „непродуктивно” потребление, което не създава насрещни стимули за предлагането или търсенето се свива значително и оттам блокира и предлагането. Същевременно потреблението на основни хранителни продукти за първото полугодие у нас нарастват с около 3% на годишна база, а през 2020 г. има ръст от 1% ръст в сравнение с предкризисната 2019 г. Това показва, че потреблението на храни през времето на COVID-19 не е довело до свиване, а дори леко е увеличило консумацията на по-питателни храни като прясно мляко и месо, докато разходите, които домакинствата харчат за храни през 2020 г. са се повишили в сравнение с предходната година с 5% и представляват около 24% от брутния общ доход на домакинствата.

          Хранителната промишленост в Пост-COVID-19 периода

Здравната криза от COVID-19 отключи тенденции и промени в икономиката, които ще стават все по-ясно изразени. Потреблението е в основата на икономиката и то става все по-зависимо от държавните разходи. Държавите са взаимозависими, като заради икономическата глобализация предприетите действия, особено в по-големите икономики, се пренася навсякъде, а веригите на доставка са уязвими. Оттам самозадоволяването в земеделието и производството на храни повишава своята стратегическа важност, за да се посрещнат предизвикателствата с евентуални прекъсвания в обвързаните транснационални вериги на доставки, дори при храните.

Пост-COVID-19 икономическата криза ще се характеризира с натиск върху земеделски производители и преработватели, които от една страна ще се сблъскват с растящи цени на суровините и материалите, а от друга продажните цени ще се задържат максимално заради конкуренцията, което ще изведе ефективността като ключ за оцеляване и разширяване на пазарните позиции след този период. Храните, макар и да са по-слабо еластични към цените в сравнение с други стоки, реагират в по-висока степен към тях, отколкото към доходите и в този период ще имат предимства онези, които могат да предложат продукти на по-ниска цена и да осигурят най-доброто съотношение между цена и качество, което отразява ценността на продукта. Интеграцията по веригата, както с производството, така и с реализацията, ще е безценен капитал, който ще е защитен в това по-трудно време. Прибавяйки към икономическите фактори действащи в Пост-COVID-19 периода и екологичната ориентация и приоритети, които започват да се реализират, правят неизвестностите много, но със сигурност в следващото десетилетие ще има друг икономически пейзаж и къде ще бъде всеки ще зависи как се адаптира и разчита пазарните и непазарни сигнали.

СВЪРЗАНИ НОВИНИ
Agrozona.bg e специализиран новинарски сайт за бизнес и земеделие. Нашата цел е да информираме своите читатели за новостите и добрите практики в агробизнеса у нас и по света. Agrozona.bg Ви предоставя експертни анализи и съвети за успешна реализация в сектора, а също така информация за важни срокове и събития. При нас ще намерите още и интересни и полезни съвети за вашето хоби. Екипът на Агрозона подготвя цялото съдържание на сайт и списание Агрозона. В него участват 4 журналисти, както и стажантите, които се учат на аграрна журналистика в редакцията на Агрозона

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама