Стевията и липията могат да се гледат и в домашни условия
Трудно е да си представим живота на човека без растенията, от които се получава захар. Захарното цвекло, захарната тръстика и други по-малко известни растения отдавна служат като източник за получаването на захар за хранителната промишленост.
В последно време все по-голямо внимание се отделя на растенията, които имат сладък вкус, но не съдържат захар. Това е свързано с това, че не всички хора могат да употребяват захар. Освен това незахарните подсладители създават сладък вкус при доста по-малки концентрации.
Сред най-популярните в това отношение растения е стевията (Stevia rebaudiana) – растение, съдържащо подсладителят стевиозид, който е 300 пъти по-сладък от захарта.
Растението образува 1-3 силно разклоняващи се стебла с височина 50-80 см, корените са плитки. Листата са на къси дръжки, светлозелени, леко мъхести.
У нас стевията се отглежда чрез разсад, получен от резници или семена. Най-добрият срок на получаване на резници е от средата на май до началото на юни. Засаждат се в субстрат, до самия им връх. Вкореняват се при разсеяна светлина и висока влажност на въздуха. След вкореняването растенията сепресаждат в саксия и след 30-45 дни, когато достигнат височина 10-12 см, се засаждат в почвата. В ямките (с дълбочина 5-6 см) се добавя биохумус и шепа дървесна пепел. В горещите дни растенията се засенчват. Почвата се поддържа във влажно състояние, не се допуска появяването на плевели.
Когато растенията достигнат максималната си големина, се изрязват до 1/3 от височината, като се оставя долната част на храста с листа за по-нататъшно развитие. Не трябва да изрязвате листа поединично, защото оголените клонки засъхват. След срязване на листата те се сушат на слънце няколко часа, след това се досушават под навес, като не се допуска загниване.
Другата сладка трева, която е известна на съвремието е т. нар. “трева на ацтеките” или сладката липия (Lippia dulcis). Родина й е Централна Америка. Дори при оптимални условия на съдържание семената липията покълват дълго време – около месец. Растенията първо растат бавно, но след 3-4 същински лист растежът им се ускорява. При недостатък на осветление и влажност на въздуха липията страда и може да загуби листата си. Ако обаче растението остане живо, то може да възвърне предишния си вид.
При благоприятни условия сладката трева на ацтеките цъфти обилно и продължително. Цветовете са много дребни (по-малки от милиметър), събрани в големи съцветия в пазвите на листата. Растението е самооплождащо се и образува семена без кръстосано опрашване, но само при благоприятни условия. При недостатък на светлина и топлина семена не се образуват.
Съдържанието на подсладител в надземната част на растението зависи от условията на растеж и от възрастта на липията. Най-сладки са листата от централната част на филизите, които са израснали при невисока температура (около 25 градуса), при умерено количество на азотни торове. Старите листа на липията (на възраст повече от два месеца) започват да горчат.
За да съхраните липията, отрежете филизите, които още не са започнали да се вдървесиняват и ги сушете както всяка друга билка. След това можете да добавяте тревата в чая или в домашните храни.
