85% от почвите в страната са засегнати от процеси на ерозия

Павлина Георгиева
Павлина Георгиева
8 Минути

“Около 85% от почвите в страната по данни на института са засегнати от процеси на ерозия, а около 30% от тях са подложени на ветрова ерозия”, заяви професор Венета Кръстева, заместник директор в Института по почвознание агротехнологии и защита на растенията „Никола Пушкаров“ към Селскостопанска академия в интервю за Агрозона.

Института притежава цялата подробна информация за почвените ресурси в страната. Разполага с данни за почвената покривка на Република България, почвени карти, разработва проекти за борба с ерозията, технологии за конвенционално и биологично производство, технологии за опазване на почвите и водите от замърсяване, препоръки за ефективно използване на минералните торове и всичко свързано с почвите. Прави и подробни агрохимични анализи на почвите и всички анализи свързани с почвената покривка на страната.

Причини за разрушаване на почвата

„Основните заплахи за нарушаване на функциите на почвите, са дефинирани в Закона за почвите. Това са ерозия, окисляване, засоляване, уплътняване, намаляване на почвеното органично вещество, замърсяване, запечатване и свлачища. Деградацията на почвата включва протичането на редица процеси, които водят до пълно или частично нарушаване на една или повече от нейните функции. Като най-сериозна заплаха за деградацията на почвите в България се определя ерозията, което произтича от природните дадености. Знаете, че около една трета от страната е планинска територия. Начинът на земеползване, обработката на почвата, несъобразена с нейните специфични характеристики, технологията за отглеждане на земеделски култури, прилагане на необосновани противоерозионни мероприятия също са дейности, които представляват сериозна опасност за почвите.

->Ерозия
Около 85% от почвите в страната по данни на института са засегнати от процеси на ерозия, а около 30% от тях са подложени на ветрова ерозия. С цел предотвратяване възникването на ерозионни процеси е въведена оценка на риска, когато си изграждат обекти или инфраструктурни обекти върху наклонени терени.

->Окисляване
„Земеделските земи в България са податливи и към окисляване. Това е другият фактор, който уврежда земите. Около 4,5% процента от земите, засегнати от окисляване, са с токсична за посевите почвена киселинност. Това се получава най-много от небалансирано използване на азотни торове, които са основният фактор за антропогенно почвено окисляване. Разбира се, има и почви които по природа са по кисели и техния генезис е такъв. По този показател мерките, които са предприети до този момент според нас не са достатъчни. Необходима е намеса на държавно ниво за контрол върху торенето с минерални торове.

->Засоляване
Друг деградационни показател е засоляване на почвите. Общата площ на засолените почви в страната е 33 310 хектара. Формираните в резултат на антропогенни въздействия заемат площ приблизително 250 хектара.

С цел намаляването на засоляването на почвите върху засегнатите територии се препоръчва дрениране, промиване или прилагане на химични мелиорации, внасяне на гипс, фосфорен гипс и други върху засолените почви. На много места тези мероприятия не се прилагат, също е необходими контрол от страна на държавните органи или научните институции, които се занимават с тази дейност.

->Уплътняване
Негативно въздействие има и уплътняването на почвите от използването на тежки селскостопански машини. То се изразява в понижена аерация на почвата, свързана с нарушаване на водно- въздушния и топлинния баланс намаляване на водопропускливостта, а оттам и понижаване на почвеното плодородие. В страната няма мониторингови данни по отношение на този показател- уплътняване на почвите,  но според експертни оценки се приема че около 506 хил. хектара или около 4,5% от почвите в страната са засегнати от този деградационен процеси. Досега не е определена тенденция за увеличаване площите с уплътнени почви.

Намаляване на почвеното органично вещество

Друг показател, който показва състоянието на почвите е намаляване на почвеното органично вещество, което се изразява в обезструтруряване на почвите,  влошаване на техните водно физични въздушни свойства, което води до намаляване на продуктивните възможности на почвите. В резултат на дехумификацията се  повишава риска и от проявления на ерозията. Има още много деградационни процеси, има проблеми с запечатване на почвите, масово  строителство, свлачищни райони, които също се разглеждат като деградационни процеси в страната, сподели проф. Кръстева.

Кои са най- плодородните почви у нас?

Института има поглед върху плодородието на почвите в страната, защото ние определяме категориите на земите. Република България има сравнително добри почвени ресурси, като най-плодородни се характеризират черноземните и тъмносивите горски почви, намиращи се в Северна България- това е Житницата на страната. Землищата на всички области на север от Стара планина са богати на плодородни земи, подходящи за зърнено-житни ,слънчоглед, царевица, захарно цвекло и още много земеделски култури. Много добри са земите в части от областите Видин и Монтана, както и цялата Плевенска област. Безспорен Първенец в отглеждането на житни култури е Добричка област. Там арендаторите в добри години получават много високи добиви от пшеница ,царевица, слънчоглед.
В Южна България също има плодородни почви. Това са смолниците, канелените и алувиално-ливадните почви, особено в Пловдивска, Пазарджишка, Ямболска и Бургаска област. В тези райони, в сухи години, когато липсват валежи понякога се провалят реколтите, както стана тази година, но в нормални години има условия за получаване на добри добиви от засетите култури. Земите в Южна България, особено Пловдив, Ямбол и Бургас са много подходящи за зеленчукови и овощни култури. Основният проблем в момента там е намаляване на поливните площи. При подсигурено напояване, както  в момента има елитни семена и превъзходна селскостопанска техника добивите от тези култури могат да бъдат много високи и да задоволяват не само българския пазар, а да има и достатъчни количества за износ.
За опустиняване на почвите в страната все още не може да се говори има по засушливи райони в Южна България в особено Петричко, части от Хасковска област, но няма трайна тенденция за тези процеси, въпреки че в програмата за опазване на почвите заложена и точка по този показател за борба срешу опустиняването.“, коментира още проф. Кръстева.

„Препоръките на нашия Институт е да се провежда държавна политика и контрол върху количествата на внесените минерални торове използването на хербициди и други химични препарати, за да могат земеделските земи да се запазят в добро здраве,  защото здравата почва произвежда и здравословна храна. Все пак трябва да има контрол, защото трябва да оставим почвата чиста и ненарушена и за бъдещите поколения, тя е един жив организъм“, заключи Кръстева.

Павлина Георгиева завършва Факултета по журналистика на СУ „Св. Климент Охридски“. В Аgrozona приоритет са й биологичното земеделие и здравословните храни, розопроизводството, пчеларството, ловът и риболовът.

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама

РЕКЛАМА