За пepиoдa oт 2007-a дo cpeдaтa нa 2017 г. площите с овощни насаждения в България ca ce yвeличили тpи пъти, дocтигaйĸи 678 207 дeĸapa, пpи 283 610 дĸa пpeди 10 гoдини, сочат резултати от изcлeдвaнe, което ce пpoвeждa нa вceĸи 5 гoдини в дъpжaвитe члeнĸи нa Eвpoпeйcĸия cъюз. Oбeĸт нa нaблюдeниe ca 46 000 зeмeдeлcĸи cтoпaнcтвa нa тepитopиятa нa цялaтa cтpaнa, ĸoитo oтглeждaт пoнe 1 дeĸap чиcтa ĸyлтypa – ябълĸи, ĸpyши, пpacĸoви, нeĸтapини, ĸaйcии, cливи и джaнĸи, чepeши, вишни, opexи, бaдeми, лeшници, мaлини и лoзя c дecepтни copтoвe гpoздe. Pязĸoтo yвeличeниe нa плoщитe бeзcпopнo ce дължи нa
бyмa пpи зacaждaнe нa площи с opexи,
които ca нapacнaли близo пeт пъти. Πpeз 2007 г. opexoвитe гpaдини ca били въpxy 41 640 дĸa, дoĸaтo в cpeдaтa нa 2017 г. плoщтa ce e увеличила дo 177 625 дĸa coчи cтaтиcтиĸaтa.
Отглеждането на орехи е дългогодишна традиция в родното земеделие. Тези дървета предпочитат по-топли места, с по-мека зима и по-малко мразове. По време на дълбокия покой понасят температури до -28°С. Имайте предвид обаче, че започват рано сокодвижението и се повреждат бързо от минусови температури през ранната пролет.
Орехът е чувствителен на екстремни горещини и продължителни атмосферни засушавания, които водят до потискане растежа и понижаване качеството на плодовете. Единично засадените дървета са мощни, продуктивни, дълговечни. При отглеждане в гъсти насаждения взаимното засенчване влияе неблагоприятно на развитието на растенията.
Изискванията към почвените условия не са големи, стига почвата да е дълбока, пропусклива, топла, с дълбоко разположени подпочвени води. Орехът се отглежда обикновено при неполивни условия, но поливките през първите 5-6 седмици след цъфтежа и по време на формиране и нарастване на ядката през юли, август и септември се отразяват благоприятно на плододаването.
Един от най-големите негативи при отглеждането на орехи е, че спрямо останалите овощни видове, те плододават много късно. Като посадъчен материал влизат по-малко дръвчета в декар, но за сметка на това е доста по-скъпа от другите култури. При орехите единствено пръсканията са по-малко в сравнение с ябълките и прасковите.
Разходите
Между 500 и 1000 лв. са нужни зa дeĸap, в зaвиcимocт oт ĸaчecтвoтo нa пoceвния мaтepиaл, oт тoвa дaли ce пpaви инcтaлaция зa нaпoявaнe и дaли пoчвaтa имa нyждa oт дoпълнитeлнo тopeнe.
Peĸoлтaтa зaвиcи нaй-вeчe oт изпoлзвaнитe copтoвe и дoбpoтo oтглeждaнe нa нacaждeниятa. У нас най-разпространените сортове са Дряновски, Шейпова и Прославски. Самата продукция зрее края на септември – началото на октомври. Цената на дребно на ореховите ядки е 14 лв./кг, ако е цял орех – 5 лв./кг.
Заради богатството на полезни вещества в състава им, ореховите ядки присъстват на челни места в класациите на почти всички диети и здравословни хранителни режими. На първо място те съдържат незаменимите мастни киселини омега 3 и 6. Спомагат за подобряване на паметта и познавателните функции на мозъка.
Омега-3 мастните киселини
правят чудеса с мозъка,
включително подобряват двигателната функция, когато се приемат в умерено количество.
Консумирането на орехи помага на кожата да изглежда по-млада и по-здрава, благодарение на мощните антиоксиданти и витамин Е. Можете да използвате и лосион с орехово масло за защита срещу суха кожа.
Освен това орехите са отличен източник на биотин или витамин B7, който се смята за добър за косата и ноктите и им помага да растат по-силни и по-здрави. Витамин Е, който също е в състава им, дава на косата и ноктите здравословен блясък.
Проучвания в САЩ, Австралия, Нова Зеландия, Испания и Израел показват, че 2-3 порции орехи на ден намаляват нивата на холестерол достатъчно, за да се намали риска от коронарна болест на сърцето. Ако имате сърдечно заболяване в семейството си, може да обмислите редовната консумация на орехи.
В допълнение към всичко това орехите могат да бъдат чудесно средство за контрол на теглото. Те съдържат фибри, белтъчини и мазнини, от които ще се почувствате сити за по-дълго време.
И докато орехите са на първо място в традицията за отглеждане на ядки у нас, то в последните години на пазара
изниква сериозен конкурент – лешниците,
към чието отглеждане и производство се ориентират все повече български земеделци.
Задачата в това начинание обаче съвсем не е лека, защото едва на няколкостотин километра от България се развива най-голямото световно производство на лешници. Отредено е на южната ни съседка Турция, която за миналия сезон (септември 2017 – август 2018 г.) е изнесла почти 287 хил. тона лешници на стойност 1,78 млрд. долара. Заради хегемонията на Турция цената в световен мащаб се определя от добивите на тяхната реколта. Цените на родния пазар варират около 10 лв./кг на едро на черупка и 22 лв/кг на ядка.
В Европа производството на белени лешници е около 120 000 тона годишно. Италия е основният производител в Европейския съюз, като произвежда около 78% от продукцията, следвана от Испания с 14%, Франция и Гърция с 3% от общата продукция.
Основни пазари са Австрия, Германия, Гърция, Испания, Франция и Италия. Добри перспективи имат и пазарите в Кипър, Косово, Полша, Румъния и Сърбия.
От инвестиционна гледна точка малкият брой растения, които се влагат в декар лешникови насаждения
води до по-малка инвестиция за създаване на градина,
а в същото време добри добиви и продажна цена, и по този начин висока рентабилност.
Лешниците не са податливи на болести и неприятели, което позволява биологичното им отглеждане. Те са дълготраен плод с възможност за реализация на най-добра цена и дълъг продуктивен период – до 50-60 години.
Като топлолюбив овощен вид лешникът намира най-добри условия за развитие главно в Южна, Югоизточна и Югозападна България, които географски са разположени в най-северната зона на субтропичния климат.
Добивите зависят както от сортовата принадлежност, така и от съответното местонахождение, климатичните и почвените условия и от прилаганата агротехника на отглеждане. Обработват се с пълна механизация на технологичните процеси за отглеждане, прибиране, съхранение, реализация.
Лешникът е популярен преди всичко с вкусните си плодове и малко хора знаят, че
лечебни свойства имат също корените, кората и листата.
Лешниковите ядки съдържат всички нужни за организма ни хранителни вещества – протеини, мазнини, въглехидрати. В химичния им състав влизат калций, калий, йод, желязо, магнезий, флуор, манган; съдържа и витамините A, C, E, B1, B2, PP.
Високото съдържанието на лешниково масло в ядката съперничи на зехтина. За някои сортове то достига 80% и в това отношение превъзхожда редица маслодайни растения като сусам (53,9 %), фъстъци (50,5 %), маслина (39,45 %) и други.
Важна съставка в лешниковите ядки са белтъчните вещества. В отглежданите у нас сортове тяхното съдържание е от 19,43 до 26,10%. Белтъчната молекула съдържа девет незаменими аминокиселини, от които в най-големи количества са аргининът, лизинът, лейцинът и други.
Албуминът, който се съдържа в лешниковите ядки, осигурява бързо възстановяване на силите на организма, а въглехидратите подобряват температурния му енергиен баланс.
Шепа лешници на ден има дълготрайно засищащо действие и топи коремните мазнини, обявиха испански учени.
Здравословно – 28 грама сурови лешници на ден
28 грама сурови лешници на ден се отразяват положително на здравето, категорични са изследователите от университета в Барселона.
В търговските вериги и специализираните пекарни и щандове за ядки, лешниците се предлагат под всякакви разнообразни форми. Можете да откриете само ядката – с или без обвивка, изпечена и осолена, бланширана, подсладена или сурова.
Когато плодът е с черупка, може да се съхранява на хладно и сухо място в продължение на години без това да се отрази на хранителните и вкусовите му качества.
Все по-често лешникът се използва и като съставка за различни екзотични салати в комбинация с нетрадиционни за нашата трапеза ядки. Миксове с овесени ядки също включват черупковия плод в съдържанието си, за да осигурят на тялото пълен енергиен заряд още от закуската.
Най-изкушаващите приложения на лешниците са в сладкарската индустрия. Големите производители на шоколади, бисквити, сладкиши не пропускат възможността да включат вкусната ядка в състава на асортимента си за клиенти.
Ако имате алергия към фъстъци и производните им продукти, лешниковото масло е добър техен заместител, който обаче е малко по-калоричен, подчертават специалистите по хранене.
Автор: Любомира ТОНЕВА
