Отглеждането на копринени буби – възможност за добри доходи

Копринени буби, черници и азотфиксиращи кулутри могат да бъдат отглеждани заедно в една градина и това да носи ползи не само за тяхното развитие, но и рентабилност над 12 %. „Агрозона“ разговаря за отглеждането на буби с доц. д-р Здравко Петков от Опитната станция по бубарство във Враца – единственото място, което осигурява бубено семе и посадъчен материал, и където се изкупуват пашкулите. До 30 април Националният център по бубарство във Враца продава качествено бубено семе.

Малко математика

Инвестицията в отглеждането на буби не е голяма и може да бъде добре организирана в рамките на месец. Производството на черничеви буби може да донесе допълнителни приходи от около 400 лв., тъй като се извършва през май-юни, когато няма много работа на полето, посочва доц. д-р Здравко Петков.

Кутийка буби, закупена от Института по бубарство, струва около 20 лв. За да се развиват добре бубите в една кутийка с около 20 000 семенца, е необходима площ от около 22 м². Добивите вървят между 25 кг до 30 кг пашкули от една кутийка, като през периода на бубохранене някои от тях загиват.

Периодът на развитие на бубите трае около 30 дни, като през това време те сменят обвивката си 5 пъти. За храненето на бубите в една кутийка са необходими листата на около 50 дървета, общо 500 кг листа. При цени от 5 лв. за фиданка инвестицията възлиза на 250 лв. В помещенията за отглеждане на бубите е необходимо да се поддържа подходящ климат с възможност за добро проветряване, но потокът въздух не бива да е силен. Може да се използват гаражи, сайванти. Другите разходи са свързани с изграждането на стелажите и евентуално за труд, ако се използва работна ръка извън семейството.

Националният център по бубарство изкупува продукцията

Националният център по бубарство изкупува бубите, като ги окачествява в три групи по качество – първо качество се изкупува на 18 лв, второ качество на 8,50 лв. трето качество на 2,50 лв. а изкупната цена на шкарт и двойки е 0,60 лв. Преди да бъдат изкупени обаче бубите трябва да бъдат почистени от обелока. Почистените от обелок, сортирани доброкачествени двойки и шкарт пашкули се транспортират от самите бубохранители до Научния център по бубарство във Враца, където специално назначена комисия ги окачествява и приема. От центъра имат възможност за изкупуване на продукцията от 200 кутийки буби.

Научният център предлага също обучения на бубарохранителите, като в открит ден се представя технологията за отглеждане. Има три начина за отглеждане на буби, разказва доц. д-р Здравко Петков от научното звено към Селскостопанска академия. При традиционния метод бубите се отглеждат на 2 или 3 стелажа. Може да се приложи и така нареченото хранене от несменяем тип.

Най-голямата в Европа генетична банка при черницата

Научният център съхранява най-голямата в Европа генетична банка при черницата Morrus SSP, която наброява 203 сорта. В науката се използват специални гени, с които пъшкулчетата стават бледо жълти, средно жълти или наситено жълти. В центъра произвеждат още изкуствена храна за отглеждане на буби, перфорирана хартия за почистване на постелята и картонени храсти „японски“ тип.

Гърция подпомага производството на копринени буби със субсидии от ЕС

Парадоксът е, че в Европейския съюз има държави, които се възползват от схеми за подпомагане на бубопроизводството. България обаче не е сред тях. В съседна Гърция субсидията на кутийка е 130 евро, секторът се развива добре, посочва доц. д-р Здравко Петков.

Черничеви дървета са останали в селата и малките градове в България, тъй като навремето страната ни е била голям производител на черничеви буби, особено в Северозападна България, Хасково и Харманли. Произвеждали сме около 3 тона буби на година. През годините на прехода това производство е било занемарено и сега не произвеждаме и тон.

Знания за отглеждане на черничеви дръвчета

Ако някой планира да започне да отглежда буби, например догодина, ще трябва още сега да започне с подготовката на самите черници. Фиданките започват да дават достатъчно листна маса след 5-ата година, като едно голямо дърво може да роди до 200 кг плод. Черничевите дървета не са капризни и не изискват големи грижи.  Продължителността на живота им е от 80 до 300 години. Всеки, който е полюбопитствал за бубите знае, че те са изключително чувствителни на химикали. Поради това черничевите масиви трябва да бъдат разположени далеч от земеделски земи, които се третират с химически препарати.

Мнозина обичат да похапват плодовете на черниците, които имат наситен плодов сладко-кисел вкус. Сушените черници също са вкусни и съдържат по-малко калории в сравнение с шоколада. Пресният плод може да се консервира на сладка и петмез. Вегетарианците ги предпочитат като добавка в киселото мляко, мюслито или различни десерти. Когато се изсушат пък листата на дървото са подходящи за чай и са известни в Азия с това, че са ползвани при лечение на хора със захарен диабет.

Хранителни стойности на 100 гр плод черници

Референтни количества за прием от възрастни: 8400kJ/ 2000kcal.

Азотофиксиращи култури

Биологичните производители, които отглеждат черници, садят в междуредията азотофиксиращи бобови култури. Така те осигуряват на фиданките необходимото подхранване с азот. Фермерите могат да получават подпомагане за отглеждане в екологично насочени площи, засадени със следните азотофиксиращи култури: грах, фий, нахут, детелина, бакла, леща, боб (апсержов боб, вигна), лупина, еспарзета, звездан, соя, бурчак, фъстъци, люцерна (алфалфа), боб (обикновен фасул,фасул полски, неувивен фасул, нисък фасул, пешак). Има изискване за 5% екологично насочени площи в стопанството, като може да се отглежда една от горепосочените култури или да бъдат комбинирани няколко от тях.

Важно е да се отчете, че екологично насочените площи се изчисляват чрез тегловни коефициенти и коефициенти за преобразуване. Например 10 дка угар се равняват на 10 дка екологично насочени площи, но 10 дка люцерна, която е азотфиксираща култура, са еквивалент на 7 дка екологично насочени площи, а 10 дка площи засети с междинни култури се равняват на 3 дка екологично насочени площи.