Значение на билките в България
Едно от най-широко разпространените средства на традиционната медицина са именно билките. Те притежават широк спектър от ефекти върху тялото, като основните са тонизиране, лечение на различни заболявания и усилване на имунната система.
За наша радост на територията на България растат изключително голям брой билки, които от векове се използват от населението под формата на хранителни добавки, подправки, чайове и лекарства. По последни данни на Евростат, страната ни е най-големият износител на билки в целия Европейски съюз, като значително надвишава количествата от останалите членки.
Разпространението на билките в България може да се определи като повсеместно. Спрямо различните видове, те могат да се намерят както в крайбрежните и крайречни райони, така и на полето, а също и в планинските региони. Някои от тях растат самостоятелно, а други са в симбиоза с треви, храсти и гори.
Именно затова тук от незапомнени времена хората, изучаващи свойствата на растенията, са използвали лекарствени препарати от билки, отвари за изцеление. В днешно време народната и научната медицина широко използват природните ресурси като лечебни билки, за да лекуват множество заболявания.
Известно е, че храненето има голямо влияние върху здравето на човека. Това засяга и паразитите. Безразборна, смесена и сладка храна е идеалното място за размножаване на паразити – от вируси до червеи. В диетата трябва да се съдържат голям брой плодове, зеленчуци и билки, които имат противопаразитно действие.
Кисел трън (Berberis vulgaris)
Ареал:
Среща се широко разпространен в Централната и южната част на Европа, както и в Северна Африка и някои части на Азия. У нас е известен с няколко различни имена, сред които берберис и див киселец.
Свойства:
Всички части на растението имат противопаразитни ефекти. Най-често се използва коренът. Сушени и смлени листа могат да се добавят към салати и различни ястия. Той е вреден за чернодробните паразити. Подобрява филтриращата способност на черния дроб, допринася за разграждането на мазнините, почиства кръвта.
Риган (Origanum vulgare)
Ареал:
Това е тревисто растение, което е разпространено на открити и захрастени части в планините на България. Обикновено може да се срещне на надморска височина до 1600 метра. Той се отглежда и като културно растение, защото в цветовете му се съдържа ароматно масло.
Свойства:
Изсушените стъбла на ригана се използват като заместител на горските чайове. Неговата употреба е свързана с облекчаване на симптомите на кашлицата, белодробните заболявания и високото кръвно.
Жълт кантарион (Hypericum perforatum)
Ареал:
Жълтият кантарион расте по територията на цялата страна в тревисти местности, храсталаци, сечища и ниви. У нас се срещат 22 подразделения, които обаче имат сходен вид и качества.
Свойства:
Неговите антипаразитни свойства се проявяват главно в органите на газообмена и дихателната система. Действа противовъзпалително и тонизира нервната система, има кръвоспиращ ефект. Също така той подобрява оросяването на сърдечния мускул и понижава артериалното налягане. Жълтият кантарион има и антидепресивно въздействие върху организма.
Горска ягода (Fragaria vesca)
Ареал:
Горската или дива ягода се среща в почти всички горски райони на България. Тя може да бъде намерена както в широколистни, така и в иглолистни масиви, а предпочитанията и към почвите и условията са непретенциозни.
Свойства:
Плодовете на растението се използват за храна, като съдържат изключително приятен аромат. В народната медицина се използват листата на горската ягода. Отвари от тях са силно средство срещу паразити на урогениталната система.
Исоп (Hyssopus)
Ареал:
Тази билка се среща от южното Средиземноморие до средните части на Азия. Расте в многобройни колонии на открити поляни в предбалканските райони.
Свойства:
От древни времена исопът е добре познат със силно почистващия си ефект. Листа му в малки количества могат да се добавят към салати и втора ястия. Исопът е мощно средство срещу червеи и гъбички. Неговото бактерицидно действие отдавна е известно на хората. Цветя от растението се използват за подготовка на сокове и добавка към чайове. Нарязани пресни или сухи цветя могат да се използват за готвене. Антипаразитният му ефект се проявява в широк диапазон.
Коприва (Urtica)
Ареал:
Копривата е добре разпространено растение по цялата ширина на Северното полукълбо.
Свойства:
Листата на растението са покрити с тънки власинки, които при допир отделят парлив сок и причиняват болка и зачервяване на кожата. Антипаразитни свойства на копривата са в доста широка гама – справя се с паразити на кожата, косата, до паразити в белите дробове и червата. Също така тя има кръвоспиращо и антианемично действие.
Хвойна (Juniperus)
Ареал:
Хвойната е дърво, което се среща в северните части на Азия и Америка, в Цяла Европа и средиземноморската част на Африка. Това е иглолистно растение и обикновено расте на по-голяма надморска височина.
Свойства:
Характерната особеност на дървото са неговите шишарки. Листата и плодовете (шишарките) на хвойна съдържат ароматни масла, които проявяват антипаразитни свойства. Нарязани плодове и листа от хвойна могат да се добавят към салати и готвени ястия. Основните въздействия на хвойната се проявяват при борба с вируси и гъбички, които живеят в дихателните органи и се активират, когато тялото е преохладено.
Маточина (Melissa officinalis)
Ареал:
В естествената си среда тази билка се среща в Средиземноморието и Южна Европа, но след това е култивирана в различни части на Стария континент и Северна Америка. В България тя расте в тревисти и храстови места, като не е претенциозна към почвите и влажността. Срещата се в хълмистите и планински райони на цялата страна.
Свойства:
Маточината се бори успешно с в кръвоносната система, както и в неговите филтри – черния дроб и бъбреците. Нейната надземна част се използва още от древността заради приятния й аромат, който е сходен с този на лимоновите кори.
Лайка (Matricaria)
Ареал:
В нашата страна лайката може да се срещне от морското равнище чак до 1000 метра н.в. Разпространена е широко в Северното полукълбо. Предпочита да расте в изоставени или необработвани ниви и поляни, където се “крие” сред високи треви и бурени.
Свойства:
Тази билка има множество лечебни качества, но често се употребява и като основна състава за час, заради изключително приятния си аромат. Тя облекчава симптоми при проблеми с дихателните пътища и храносмилателната система. Външно спомага за заздравяването на рани и различни обриви по кожата.
Мащерка (thymus vulgaris)
Ареал:
Тя е сред най-харесваните билки от българите, а разпространението й минава през Европа, Азия и Северна Америка. При нея има различни подтипове, но най-търсена е Дивата мащерка, която освен отличните си вкусови и лечебни качества, е и важен източник за пчелен нектар. Тази билка предпочита да вирее на скалисти и сухи почви, обикновено в открити пространства.
Свойства:
Мащерката се използва широко като подправка на различни ястия, както и като основна съставка на чайове. За лечебни цели се използват нейните сухи цветове, които притежават болкоуспокояващо действие. Тя спомага много и при проблеми с дихателните пътища и има спазмолитични качества.
