До 64 хил. лв. загуби търпят земеделските стопанства в Добричко от неправилно стопанисвани защитни пояси. За това алармираха пред „Агрозона“ производители от района. Проблемите, които се създават от защитните пояси са редици и главната причина за това е, че горските не управляват правилно тези райони, категоричен е Петър Димитров, отглеждащ зърно и лавандула на около 12 хил. дка.
Самите защитни пояси имат дървесина, която всяка година се предоставя на концесионер за добив. В повечето случаи обаче се получава така, че фирмата реже необходимата й част и оставя клоните в нивата на земеделския производител. Остават немалко клони, които фермерите трябва да чистят и да инвестират в това допълнителни разходи – изпращат се фадроми, които да набутат пръчките обратно в пояса. „При тази ситуация обаче горските ни глобяват, защото е забранено да има отпадъци върху поясите – клоните пречат на издънките, чрез които се възстановява пояса. От друга страна обаче, до сега не е имало случай, в който да се изчистят отпадъците от концесионера или горските“, казва Петър Димитров.
Провеждани са разговори с горски дали не може да се горят на място пръчките, но това не е позволено по закон. Обсъждано е и да се дроби наситно останалата дървесина, за да остане в земята, но няма машини, нито бюджет за тази дейност. „Когато стопаните искат да се отърват от дърветата биват обвинявани, че я набутват в пояса, но друга опция няма. За този отпадък горските не искат да поемат отговорност и ние трябва да направим разходи, за да го махнем от нивата. Ако решим пък да приберем този остатък, то това е незаконно, защото трябва да се заплаща за него“, коментира Димитров.
На по-горната снимка пък се вижда какво е разстоянието, което земеделските производители не може да обработват, тъй като клоните са много ниски и пречат на техниката и инвентара да навлизат навътре. Губещата площ е около 10 метра – от браздата до ораното. На 1 км дължина на пояс, само от едната страна се губят 10 декара. Това са площи, които не може да се заявят за подпомагане, плаща им се рента, а в същото време няма нито продукция, нито субсидии.
Друг казус е, че с годините, когато са растяли дърветата, поясите са навлезли в нивите. Съответно механизаторите, за да предпазят земеделската техника, обработват по-навътре. Тези клони навлизат все повече и повече. Под тях пък излизат храсти и пак се губи площ. За едно стопанство от 12 хил. дка например годишната загуба е около 500 декара или над 3 %. Рентата в Добруджа последните години се движи около 100 лв. При 500 дка загубата е 50 хил. лв. Тъй като тази площ попада в слоя и няма как да се заяви за субсидии тя отпада. Косвените загуби тук са към 14 хил. лв. Достига се до 64 хил. лв. загуби на година.
За неконтролираната сеч на защитните пояси сигнализира пред нас и друг зърнопроизводител – Николай Алексиев. Той обаче добавя, че сечите стават и във време на активна работа по нивите. „Търговете за пояси се дават около летния период. Реалната работа обаче започва ноември-декември месец – хората, които режат не искат да го правят по-рано, защото нямат складова база, където да съхраняват дървото“. Късно-есенното рязане разваля полските пътища, категоричен е Алексиев. Там се получава разминаване на камиони, образуват се коловози, ходи се с трактори и щипки в момент, в който по полето няма работа и не би трябвало да има машини. Когато дойде време за торене земеделците трябва да стигнат до полетата, а в случая се налага да обикалят коловози и да навлизат в насаждения от пшеница, рапица, разваляйки засятото.
Другият проблем, който се получава е, че поясите навлизат в полетата и общинските пътища също се изместват. Те не са покрай поясите, а са в нивите и също намалят обработваемите площи. „На практика чертаем по-малка площ, защото върху пояс не може да се чертае, допустимият слой е докъдето няма дървесина. Получава се така, че плащаме рента за част от земи, от които не може да се вземе субсидия“, сподели Николай Алексиев.
