Името на Парма събужда много вкусови асоциации.Малцина са ходили там, но милиони хора по цял свят са се докосвали до уникалните храни от този регион. Всеки има собствен хранителен спомен, но Парма е много повече от сиренето Пармезан, пармската шунка, прекрасните домати. Парма носи също така усещането за фини аромати с дъх на пармски виолетки, за световна литературна класика, която идва от „Пармския манастир“ на Стендал, за големи бизнес скандали, като аферата „Пармалат“, а за по-паметливите българи Парма е градът, в който Стоичков игра, макар и за малко. Божинов също рита там топка.
Когато умореният пътешественик пристигне в Парма, разбира, че думата спокойствие залепва към останалите представи за града, възникнал още през 183 г. преди раждането на Христа. Римляните основали селище на десния бряг на реката Парма, което през годините се разраснало, а през 1545 г. Парма става столица на Херцогство Фарнезе. Именно по това време започва продължителният артистичен и урбанистичен ренесанс на града. Парма преживява истински разцвет през 18-и век при управлението на Бурбоните и в първите години на 19-и век, когато Мария Луиза, втората съпруга на Наполеон Бонапарт, живее в града и го управлява доста успешно. В този период френският архитект Петито ръководи работата по възстановяването на херцогския дворец по негов проект, дава нов живот на херцогската градина и прави широки алеи в периферията на града. Благодарение на този съзидателен ентусиазъм на границата между двата века градът си спечелил славата на „италианската Атина”.
Рогът на изобилието е изсипан в Парма
Районът на Парма е бил един от най-развитите в областта на селското стопанство още по времето на Римската империя. Една от неговите „специализации” е било производството на мляко, за нуждите на легионите тук са произвеждали в промишлени количества сирене и извара. Не изостава назад и месния отрасъл, който се развива мащабно в района на Парма още от втори век преди новата ера. Времената са се менили, но желанието да се яде никога не изчезвало, вероятно заради това Парма никога не е бедствала. От доставките на храни нейните жители си докарвали доста добри пари и това направило града важен стратегически град. Парма станала с годините толкова разкошно и влиятелно селище, че местните дори се опитали да си изберат папа Пармски, по подобие на папа Римски. Това особено щастие обаче не продължило дълго, защото имало опасност да се нароят десетки папи във всяко по-голямо населено място.
Пармските големци се задоволили с изграждането на прекрасни дворци, които и днес изумяват гостите на града. Не е за подценяване фактът, че там са се родили изключителни творци като диригентът Артуро Тосканини, скулпторът Бенедето Антелами, майсторът на типографията Джанбатиста Болони, автор на повече от 80 шрифта, които се използват и досега, известният художник Кореджо и не на последно място Джузепе Верди композиторът, донесъл слава не само на родния си край, но и на цяла Италия.
По стъпките на Верди
Посетителите на Парма неизбежно стигат до театър „Реджо“. Сградата, в която са поставени за първи път „Травиата” и „Риголето”, се намира на Strada Garibaldi, 16а. Театър „Реджо” е истинска ценност за града. Малцина знаят за съперничеството между тази пармска опера и знаменитата миланска „Ла Скала”. И дори да нямате възможност да изгледате някоя постановка, идеята, че вървите по стъпалата, изкачвани от великия Верди, е усещане, което трудно се забравя. Театралният сезон в театър „Реджо“ започва през октомври и завършва през април. Гости на историческата сцена са най-добрите оперни гласове от цяла Европа.
В този театър е пяла знаменитата Гена Димитрова в ролята на Амелия от “Бал с маски” заедно с Хосе Карерас и Пиеро Капучили.
Туристите в Парма неизменно попадат до Palazzo del Pilotta. Това е културната „фасада” на града. В двореца се намират няколко интересни за посетителите обекта – театър „Фарнезе“, националната картинна галерия, Археологическият музей и библиотеката Палатина. В нея се съхраняват над 700 000 тома, над 50 000 миниатюри и 6500 ръкописа.
Не е за подценяване фактът, че в този град се намира един от най-старите европейски университети. Пармският университет дели един и същи рейтинг с Университета на щата Флорида и Университета „Декарт” в Париж. Макар че има голяма палитра от специалности, не случайно сред най-реномираните са факултетите по аграрни науки и по ветеринарна медицина. Universita degli studi di Parma е сред първите, създадени в Италия, счита се, че е отворил врати през 1601-ва. В наши дни той е държавен и всяка година приема около 30 000 студенти от Италия и цяла Европа. Университетът разполага с огромна ботаническа градина, открита през 1770 г. В нея има голяма колекция от растения и уникална оранжерия за растения от пустинята – кактуси и сукуленти.
Хора на велосипеди - това впечатление от града се запечатва веднага след като тръгнеш по улиците на Парма. Някои са тесни, други широки, но
навсякъде има хора, яхнали колелета
Не е странно да видите стари дами да въртят педалите. Те обикновено имат велосипеди с една или две кошници, в които слагат покупките си. Младите родители пък карат колелета с монтирани отпред детски колички. И малки, и големи не се притесняват да остават превозното си средство, подпряно на стената. Тук изглежда не се краде много, защото е изключение да видиш заключен за рамката велосипед. Общината подкрепя стремежа на местните да се движат екологично, затова има програма за разширяване на велосипедните алеи. Срещу 70 цента на час може да се покара велосипед под наем. 
В Парма има много католически паметници, но безспорно един от тях прави особено силно впечатление – баптистерията. Изработена от бледорозов мрамор, под своя осемъгълен купол тя е съхранила тайнството на кръщенето на хиляди жители на Парма. Разположеният вътре купол е изработен от цяло парче мрамор и в него може да се кръщават дори възрастни хора. Интерес представляват ръкописите в сградата, които не са изработени в класическия италиански стил, а във византийски. Наследство от времената, когато християнската църква все още не е била разделена.
Бащата на „Последният император” е родом от Парма
Прочутият италиански режисьор Бернардо Бертолучи е родом от Парма. Носителят на три “Оскар”-а за най-добър режисьор с филмите си “Последният император”, “Чай в пустинята” и “Малкият Буда” е син на известен италиански поет. Самият той започва да пише стихове още на 15 години и скоро печели няколко престижни награди. Завършва литература и философия. През 1972 г. заснема “Последно танго в Париж” с участието на Марлон Брандо и Мария Шнайдер. Неговият филм “Последният император” спечели 9 награди “Оскар” през 1987 г., включително за най-добър режисьор. През 80-те години той получава още два оскара за най-добър режисьор с “Чай в пустинята” и с “Малкият Буда”.
Градът на еврочиновниците, които пазят храната
Парма не е само център на кулинарни приключения. Тук се намира Европейският орган по безопасност на храните. В службата, от която се следи какво влиза в чиниите на всеки европеец, работят около 1500 души от целия континент. Те не правят изключение от останалите хора в града и затова се движат предимно с велосипеди. Еврочиновниците с тъмни костюми и дами с официални облекла пристигат на работа с колелета и ги оставят пред входа на сградата. Без да ги закопчават, както всички останали, те не носят по джобовете си вериги или канапи, с които да връзват превозните си средства. В органа по безопасност на храните работят и четирима яколко българи. За да станеш служител, е необходимо да следиш за обявите за работа и търпеливо да преминеш през всички бариери на брюкселската бюрокрация, ако отговаряш на поставените условия. Връзките тук не са на мода или поне не се афишират, казват запознати. EFSA е създадена през 2002 г.
Емилия Романя – всичко за храната
Ако обичате да похапвате, областта Емилия Романя е мястото, което си струва да обиколите. Тук е родината на редица гастрономически знаменитости – тортелините, лазанята, соса болонезе, пармезана и разбира се, прошутото от Парма.
Повече от 20 години през септември се провежда фестивал на прошуто ди Парма. Не е чудно, че този празник е в Парма, защото в региона има 164 производители и повече от 3000 ферми за отглеждане на прасета от строго определени породи, в които работят над 5000 човека. Общият оборот от продажбата на местното прошуто е 1,7 млрд. евро. В програмата на фестивала има изложби и концерти, гастрономически спектакли и дегустации. Най-важното събитие си остава обаче денят на отворените врати, когато производителите допускат до фабриките си всички, които искат да видят къде се прави тази уникална храна. Любопитните гости надничат в производствените халета и опитват от ръчно нарязаната шунка.
След разходката е задължително да се посети Музеят на пармската шунка. Там дегустацията може да продължи комбинирана с вина от региона, които не отстъпват по качество на известното прошуто и пармезана.
В последния уикенд на фестивала се провежда благотворителен аукцион в самия център на Парма. Тогава на търг се предлагат най-добрите бутове с шунка. Купувачи са италиански и чуждестранни ценители, както и ресторантьори, а парите отиват за различни благотворителни цели.
