Щом окапят листата, грабвайте пръскачката

Паулина Йоргова
Паулина Йоргова
5 Минути

Борбата с болестите по овощните дървета е постоянна и не спира с прибирането на реколтата през есента, напротив в известен смисъл започва в края на сезона, след листопада. Щом окапят листата, грабвайте пръскачката.
Преди да посегнете към химията
Изнесете коловете и прътите, с които сте подпирали натежалите от плод клони, и ако има по тях кора – непременно я махнете и изгорете. Там вече са се настанили за зимуване някои неприятели. Със същата цел трябва да се изкоренят загинали или загиващи дръвчета, ако има такива. Тяхното място също е в огъня. С телената четка остържете старата напукана кора на дърветата, за да почистите скрилите се там акари, въшки, гъсеници на ябълковия и сливовия плодов червей, кръгломиниращи молци и други неприятели. Няма да има ефект, ако не съберете стружките в пространството около ствола на дървото, където трябва да има застлано платно. Те също трябва да бъдат изгорени. Варосайте дърветата и по-дебелите клони на всички дръвчета. Варта не унищожава причинителите на болестите и неприятелите, но предпазва кората от напукване и отделяне на дървесината, на това нещо се дължи внезапната гибел (апоплексия) на кайсията, и по-бавната на някои други овощни видове.
Прегледайте внимателно ябълките и прасковите, в случай че забележите нападнати от брашнеста мана клонки, изрежете ги и ги хвърлете в огъня.

Четете още: Махаме изсъхнали клони и плодове,

в тях се крият болести и неприятели

Под дърветата не бива да оставят и окапали плодове. Тях, както и мумифицираните плодове, които в края на сезона лесно се виждат по клоните, трябва да съберете и да унищожите. Това е част от борбата срещу бялата пеперуда, златозадката, прасковения молец, бадемовия семеяд, кафявото гниене, загиването на завръзите и други.
Есенното пръскане не се прескача
Късното есенно пръскане е задължително, заради повсеместното разпространение на болестите. Прави се в края на листопада при около 70% окапали листа.
Ябълките и крушите, които почти навсякъде в страната страдат от болестта струпясване, трябва да се напръскат с карбамид. Това е азотен минерален тор, който се използва масово в практиката, той е полезен за развитието на някои микроорганизми, които унищожават гъбичката –причинител на струпясването. Използва се воден разтвор в концентрация 7%. При изпръскването на разтвора освен доброто обливане на клоните, струята на пръскачката се насочва и към окапалите листа по цялата повърхност. Това е изключително важно, защото с голямата си площ те са най-сериозният източник на зараза. От друга страна напръсканите с карбамид листа угниват по-бързо, заровени с дълбоката оран в почвата, като я обогатяват с органично вещество. Поради честите валежи през изминалото лято, болестта струпясване по ябълката и крушата имаше възможност да се развива до късно и навсякъде, което прави пръскането с карбамид абсолютно необходимо в почти цялата страна.

Четете още: Как да предпазим през зимата фиданките от зайци и мишки

Всички костилкови видове в края на листопада трябва да се напръскат с 2% бордолезов разтвор (2 кг син камък на 100 литра вода и добавени около 3 кг гасена вар). Това пръскане е насочено срещу къдравост по прасковата, бактериално изсъхване, ранното кафяво гниене, съчмянката по костилковите, инфекциозната апоплексия по кайсията, кривулите по сливата и други гъбни и бактериални болести. При това пръскане е важно да се облеят много добре не само клоните, но и стволовете на дърветата. Разпръсквачите на пръскачката се нагласяват така, че да изпръскват струята на едри капки за разлика от летните пръскания, когато стремежът е разтворът да се разнася подобно на мъгла.

Късните есенни пръскания трябва да се правят в тихи дни без валежи, при температура на въздуха над 5 градуса. Ако се очаква понижение на температурите, пръскането трябва да е завършило достатъчно време преди това, така че разтворът по клоните да е изсъхнал.

СВЪРЗАНИ НОВИНИ
Паулина Йоргова е завършила икономика на аграрното производство в УНСС и вече повече от 20 години пише за бизнес и финанси, като селското стопанство винаги е било нейния любим ресор. Интересът към тази тематика е основната причина да стане част от екипа на „Агрозона“, където работи като главен редактор от април 2016 година. Развитието на българските села и животът на хората в тях са част от темите, които са свързани с личните и професионалните и интереси. Мечтае някой ден да се завърне към корените си в Добруджа и да работи за добруването на родния си край.

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама