Коневъди скочиха срещу промените в закона за земите, според които се предвижда конете да бъдат изключени като пасищни животни. Мотивите за това предложение са повече от нелепи и показват, че вносителите слабо познават ситуацията както с пасищните животни, с регистрацията на животновъдните обекти, така също и с регистрацията на всяко едно еднокопитно животно, посочват в своя декларация от Асоциацията за развъждане на местни автохтонни породи в България.
От общо 800 хиляди пашуващи животни в страната, конете не надхвърлят и 1%. „Е, този ли процент „бръкна в очите” на млеко и месопроизводителите, за да се стигне до нелепото предложение на вносителите на законопроекта“, посочват вносителите в декларацията.
От Асоциацията за развъждане на местни автохтонни породи в България посочиха и 9 точки срещу предложението за премахване на конете като пасищни животни.
- Конете са тревопасен биологичен вид, който се отглежда преимуществено на пасища. Биологията на останалите пасищни животни е такава, че те не са директни конкуренти при изпасването на тревостоя. В този смисъл, ползата от пашуването на конете е още по-силна заради облагородяващата роля върху тревния състав на пасищата, тъй като те най-дълго пребивават на пасищата.
- Последните пазарни тенденции наложиха и отглеждането на тежки породи, които също се ползват за производство на месо и пазарният дял постоянно се увеличава.
- Идентификацията на конете е материя, която единствено за този вид животни, е предмет на отделен регламент на ЕК (Регламент 262/2015) и това гарантира уникалността на всяко едно животно регистрирано в системата ВетИС на БАБХ. Няма животно от друг вид с толкова подробно описание и доживотна идентификация посредством мускулен електронен имплант.
- Няма селскостопанско животно, регистрирано във ВетИС на БАБХ, което да е регистрирано само във временен животновъден обект. Очевидно вносителите не са се консултирали с експерти от БАБХ, за да знаят, че при всички селскостопански животни се провежда годишна профилактика, за което са нужни минимални условия в постоянен животновъден обект.
- Намаляващият брой говедовъдни и овцевъдни ферми в България е функция от дългогодишни неадекватни държавнически решения в животновъдството и освобождаването на нови пасищни пространства съвсем няма да стимулира стопаните да увеличават поголовието си от говеда и овце, каквито може би са утопичните надежди на вносителите. Останалото е чист популизъм.
- Никъде в света няма практика млечни животни да ползват естествени пасища. Това е самоубийствено за фермера, чиито приходи се формират от млечна продуктивност. Но тези фермери очевидно имат нужда от още обработваема земя, която да ползват за фуражна база, както и за придобиване на още субсидии за земя. Съвременните технологии в месопроизводството също не разчитат на целогодишно пасищно отглеждане. Тук изобщо няма да сравняваме нашите климатично-почвени условия и тревен състав на некултивираните общински и държавни пасища, които задължават всеки съвестен фермер да подхранва допълнително животните си.
- Вносителите на законопроекта не са представили никаква оценка по какъв начин ще повлияе освобождаването на пасищните терени, както и с колко ще се повишат приходите на държавата и общините след провеждането на отделни търгове за наемане на тази земя. Към настоящият момент коневъдите също заплащат наем на общините и държавата, за да ползват пасищата.
- Законопроектът не отчита, че досега ползваните пасища са срещу сключени редовни договори със средносрочни ангажименти на коневъдите и не посочва какво ще се случи при тяхното прекратяване.
- Вносителите изобщо не отчитат факта, че коневъдите са регистрирани земеделски производители, които са редовни данъкоплатци и отнемането на пасищата им ще ги лиши от поминък, съответно и от трудова заетост. Иска ли държавата да превърне около 1000 работещи в безработни?
