Производството на ферментирали храни е позабравено изкуство или занаят, което обаче напоследък се завръща заради желанието на хората да живеят здравословно и да изключат от менюто си изкуствените добавки. В магазините за хранителни стоки в Западна Европа все по-често се намират ферментирали храни и напитки, които са напълно готови за консумация или пък с възможност човек сам да си ги подготви с предпочитаните пробиотици.
Интересен продукт пусна наскоро на пазара френски производител на храни. Съдържанието на пластмасовата опаковка е сушен и замразен кефир, който съдържа 5 различни вида пробиотична микрофлора: Lactobacillus, Lactococcus, Leuconostoc, Saccharomyces, Acetobacter. Микроорганизмите са в покой и се активират по естествен начин, когато се добави захар. От едно саше може да излязат до 2 л готов продукт, а бактериите може да се отглеждат отново и отново до 8 пъти, което означава, че микроорганизмите се размножават, стига да се поддържа чистота. Информацията на продукта гласи, че в продукта е използвана кафява захар от парагвай, кефир от Италия. вкусът е неутрален и може да се добавят сушени плодове на вкус, както и лимон или ванилия.
Германците държат на натуралното
Сред германските производители храни набират популярност млечни ферментирали напитки, чаената гъба комбуча, кефирът. 
Германците са скептично настроени към изкуствено подобрените, преработени храни и предпочитат естествените съставки пред изкуствените подобрители на вкуса на храните. Това, според експертите, е добра предпоставка да се очаква добро развитие на пазара за естествено ферментиралите напитки.
Много от ферментиралите храни, които се търгуват по света сега, произхождат от Европа. Кефирът например идва от Кавказ, квасът е от Балтийските държави, киселото зеле от Германия е вдъхновение за готвачи в цял свят. В Европа Франция е лидер на пазара за ферментирали храни и напитки през 2017 г., докато година по-рано мястото бе заето от Великобритания, а през 2015 г. от Германия. На целия Стар континент млечните продукти са онази категория, която доминира.
Ера на антибактериите
Изкуството на ферментацията като че ли е изгубено в съвременната ера, 
в която живеем и която е белязана от антибактериални препарати, казва Юлия Бюх, анализатор в маркетинговата агенция Mintel. Според нея настоящата тенденция за търсене на ферментирали храни и напитки ще се развива в дългосрочен план, защото е основана на стремежа на хората да живеят по естествен начин, предава foodnavigator.com.
Квасът е един от продуктите с обещаващо бъдеще. Той е част от трапезата на славянските народи и в Балтийските страни. Приготвя се от брашно или цвекло и има вкус на бира. Прочута датска пивоварна например продава в Украйна ферментирал квас, приготвен от ечемичен и ръжен малц. Модерни версии на напитката с различни аромати от скоро се продават и на американския пазар. Германски производител на натурални храни продължават да пускат на пазара японски ферментирали праскови и сливи.
Производител на вегански храни в Полша прави вид соев хляб с кокос и къри, който е традиционен повече за Индия. Френски производител на храни пък продава подобно хлебче от соя престояла в мляко, с аромат на чесън. Продуктът е патентован, а рекламата гласи „Соята е полезна, но ферментиралата в мляко соя е още по-добра.“
Спи ли Европа?
Въпреки тези иновации, според експерти, пазарът за ферментирали продукти има много по-голям потенциал за развитие и производителите не отговарят адекватно на търсенето. Според Джулиан Мелентин от консултантската фирма New Nutrition Business Европа определено изостава от Азия и английско говорящите пазари по отношение на темпото, с което се въвеждат подобни храни на пазара. Потребителите на Стария континент се интересуват от нишата на ферментиралите продукти, но индустрията на производството на храни все още не е осъзнала нейния потенциал, придържайки се към своя консерватизъм.
Процесът на ферментация подобрява вкуса на много храни, които обичаме. Такива са виното, туршията, киселото зеле, киселите краставички, рибен сос, оцетът, шоколадът, сиренето, киселото мляко, бирата, които са добре известни в Европа, да не говорим за онези, които идват от далечни земи като Етиопия, Азия и Еритрея.
При производството на кафе зърната първо се откъсват от дървото и след това черупката им се счупва и след това следва процес на ферментация. Продължителността и техниката на ферментационния процес, в допълнение на изпичането, определят аромата на кафето.
Ферментацията дава богатство
Саламът и някои други преработени колбаси, които са приготвени по традиционен начин, всъщност са ферментирали. Месото е смесено със сол и подправки, обогатено със специална култура и оставено да престои, без да се добавят изкуствени вещества. Ето защо, когато опитвате някой наистина добър салам, обикновено се усеща остър вкус, който се дължи на ферментацията.
Когато някоя държава не разполага с голямо биоразнообразие, с каквото например сме благословени ние в България, тя залага на процесите на преработка на подобни растения, за да постигне по-голямо богатство от аромати и вкусове. Повечето чайове са сушени, но някои видове преминават през процес на ферментация.
