Асоциацията на земеделските производители в България настоява за по-леки и пропорционални санкции за фермерите. Това стана ясно днес по време на работна среща между организации от неправителствения сектор в земеделието и представители на ГД Агри, отдел „Директни плащания“, по чиято покана се проведе разговорът. „Експертите на ГД Агри искаха да получат информация за трудностите и проблемите, с които се сблъскват фермерите при прилагането на директните плащания, качеството на работа с ИСАК, както и коментар по налаганите санкции от Разплащателна агенция и системата на проверки и контрол.“, съобщи за Агрозона Таня Дъбнишка, изпълнителен директор на АЗПБ. По време на дискусията е станало ясно, че трудностите и проблемите у нас са идентични с тези в останалите страни членки, и че се дължат основно на тежките регулации по тяхното администриране и последващ контрол, както и преминаването към геолокация на всички парцели- това, което България вече изпълнява.
„Един от акцентите, които АЗПБ представи е необходимостта от рационализиране и облекчаване на санкциите, които към момента са твърде сложни и тежки, не са пропорционални и справедливи. Минималният праг на грешка е целесъобразно също да бъде преоценен и съобразен с нивото на плащанията.“, уточни Дъбнишка. От асоциацията смятат, че не е коректно грешка, допусната по вина на администратор по никакъв начин не бива отчитана, а фермерът бива санкциониран по общия ред. „Предложихме да бъде обмислен механизъм за признаване на явна техническа грешка, при която фермерът да не бива санкциониран и да има възможността за корекция. Споделихме, че фермерите трудно или изобщо не се ориентират в санкционирането, което става известно едва в ежегодните писма за оторизация на плащанията, които ДФЗ изпраща.“, каза още шефът на АЗПБ. Експертите на ГД Агри са споделили, че при подобни проблеми съществуват и в останалите държави членки. Друго предложение на АЗПБ е при проверки по изискванията на кръстосаното съответствие да се предостави право на фермерите да коригират несъответствията в рамките на определен срок, в който да не им бъдат налагани санкции.
В момента представителите на ГД Агри проучват също и мнения относно идеята за бъдещо въвеждане на сателитно наблюдение, което да обхваща всички площи на територията на ЕС и да способства за намаляване броя на проверките, включително и такива на място. Целта е като цяло да се направят системите за контрол по-ефективни, по-надеждни и съобразени с дейността на фермерите. Посочена е добра практика в Естония, където благодарение на сателитните наблюдения,фермерът бива предупреждаван превантивно, че все още не е окосил затревените си площи в срок и го приканват да го направи.
Виждаме воля от страна на ЕК да промени подхода си към фермерите като „потенциални нарушители“ и в тази връзка събират конкретни идеи и считат, че подходът на превенция наблюдаван в страните членки следва да бъде доразвиван, коментираха от българските НПО.
