Добавянето на палмитинова и олеинова киселина е ключово при храненето на лактиращи животни. Прибавянето към дажбите на олиеновата киселина в ранните етапи от лактационния париод е благоприятно за продуктивността. На по-късен етап следва да се добавя палмитинова киселина. По отношение на влагането в комбиниран фураж на олеинова и на палмитинова киселина, правилна стратегия е животните да се разделят на групи според лактационния стадий. Това са изводите в проучване на учени, цитирано от д-р Марина Загорова от Центъра за оценка на риска по хранителната верига.
Резултатите от проучването са базирани на експеримент, при който крави са получавали фураж, произведен по традиционна за стопанството рецепта, като разликата се е състояла в добавянето на различни мастни киселини към фуража на отделни групи от тях. Експериментът е проведен като двете мастни киселини – палмитинова и олеинова са били влагани в определен ред, през различни периоди от лактацията на формираните групи животни.
Според проучването мастни киселини, прибавени в дажбата на лактиращи крави, увеличават чувствително количеството мляко, получено от животните. Резултатите от експеримента подсказват, че не е безразлично на кой етап от лактацията в дажбата ще бъдат прибавени местни киселини, но също е важно кои именно мастни киселини ще бъдат подбрани за съответния етап. Причина за наблюдаваната разлика според експериментаторите се крие в различната им степен на усвояване през различните етапи на лактация.
За местните киселини:
Мастните киселини са карбоксилни киселини с дълга алифатна верига, която е наситена или ненаситена. В природата повечето мастни киселини имат неразклонена верига и четен брой – от 4 до 28 въглеродни атома. Мастни киселини се получават в хода на храносмилането от триглицериди или фосфолипиди. Добавянето им в диетата на животни е важно, тъй като улеснява снабдяването на организма с енергия. В резултат на метаболизирането им се образува АТФ (аденозинтрифосфат), който е източник на енергия за всички жизнени процеси.
Мастните киселини са изключително важни за метаболизма на животните, тъй като задоволяват енергийните потребности на организма. Те се образуват основно в черния дроб, мастната тъкан и млечните жлези по време на лактация. Те са неразтворими във вода, поради което се пренасят чрез кръвта посредством плазмени албумини. Количеството на свободни мастни киселини в кръвта е ограничено от количеството на плазмените белтъци.
