Ирисите украсяват много градини у нас. С нежните си големи цветове те напомнят на орхидеи, масивните им остри листа не губят декоративност до късна есен и са идеален фон за другите цветя. Всеки градинар, който се е захванал с това прекрасно растение иска да се радва на ароматните му опияняващи цветове, но се случва ирисът да ни дари само с 1-2 цвята, а понякога изобщо не започва да цъфти. И в тези случаи не трябва да виним за това цветето. Слабият цъфтеж често се дължи на лоши грижи от градинаря, който нарушава агротехниката. Ще разгледаме най-честите причини за слабия цъфтеж на ирисите.
1. Състарени растения
Ирисите се размножават с деление на коренището и затова за няколко години израстват много нови корени, всеки от които може да се получи ново растение. И колкото е по-голяма кореновата система, толкова повече хранителни вещества са необходими. Коренищата се борят за оцеляването си, защото не достигат и хранителни вещества и място. За да икономиса разходът на хранителни вещества, ирисът намалява броя на цветните пъпки, затова дори много гъст храст ще цъфти слабо. Изходът е един – да се разделят коренищата, за да има за всяко растение достатъчно място и “храна”.
2. Неправилно делене на коренищата
Често се случва пресадените през лятото растения да не започват да цъфтят на следващата година. Това означава, че за пресаждането сте използвали твърде дребен и слаб посадъчен материал, който не е успял за лятно – есенния период до състояние, което позволява формирането на пъпки. При деленето трябва да внимавате на една част да се падат не по-малко от 8 възрастни листа. Добре е също така, ако използвате не една част с листа, а две. Такъв ирис преживява по-добре зимата и залага цветни пъпки. Ако оставите на едно деление по-малко от пет листа, то ще започне да цъфти чак след две години.
3. Късно пресаждане
Най-доброто време за пресаждане на растението е до две седмици след прецъфтяването на ириса. За да презимува растението без проблеми, е необходимо да натрупва запаси не по-малко от месец и половина преди есенните студове. Ако не е спазен този срок, през зимата има опасност от измръзване на растението. Такъв ирис не само няма да цъфне, но и ще боледува.
4. Ниско място за засаждане с повишена влажност
Ирисите виреят на различни типове почва с различна киселинност, но не обичат излишната влага. В ниските места, където почвата не успява да изсъхне добре, цветето не се развива нормално. Влагата способства за за развитие на гъбични заболявания и изгниване на корените.
5. Излишък на азотни торове
Ирисът може да не зацъфти дори при много старателните градинари. Причина за това може да бъде прекаленото подхранване с азотни торове. Някой неопитни стопани се стараят да подхранят прекалено много храста без да съблюдават нормите. Излишъкът от азот води до избуяване на зелената маса. Ирисът прави гъст храст с месести листа, но не залага цветни пъпки. За такива растения казват, че “дебелеят”. не трябва да се прекалява по принцип с подхранването, защото “прехранените” растения лошо понасят студовете и често замръзват.
