Чужди инвестиции в 65 винарни у нас

Кирил Александров
Кирил Александров
6 Минути

Всяка година между 10 и 12 хил. дка нови лозя влизат в режим на новозасаждане като към момента у нас действително засадените лозови масиви възлизат на 60 хил. ха. В страната функционират 264 винарски предприятия, а още 18 са в процес на изграждане.  Оказва се, че малка част от новоизграждащите се изби са създадени с европейски средства, но не защото е затруднен достъпът до тях, казва за „Агрозона“ инж. Красимир Коев, директор на Изпълнителната агенция по лозята и виното. В изграждането на нови изби има и чужди инвестиции. Така са създадени 65 производства. От чуждите вложения руските са най-много, има и китайски, френски, немски, италиански. Дори инвеститор от Казахсктан е създал в изба у нас. Факторите, с които привличаме чужденци да влагат средства в изби у нас, са няколко – терените, годни за лозови масиви, са почти навсякъде, казва Коев. Обръща внимание на качеството на гроздето и високото захарно съдържание: „т.е. изходната суровина за получаване на качествено вино я имаш, технологията също е важна, но когато ти узрее хубаво гроздето, става хубаво и виното“. Допълнителни фактори са ниските данъци и евтината работна ръка. Чуждите инвеститори плащат данъци тук, заплати също, продават на вътрешния пазар, но и изнасят количества за родината си.

Година на приливи и отливи

По отношение на 2016 г. – тя е била на приливи и отливи за гроздопроизводителите. В началото на годината нямало измръзнали лозя, но пролетта била неблагоприятна заради честите градушки на различни места в страната. Лятото се оказало благодатно. Точно в разгара на гроздобера обаче, когато производителите очаквали ръст в добива на грозде, паднали продължителните дъждове, които довели до болести. „В крайна сметка очакванията ни са да е около 150 млн. литра производството на вино за 2016 г. и да посрещнем всички нужди – вътрешна реализация на пазара и за износ.“, каза Коев. Количествата, които избите имат от предходни реколти в запас, ще компенсират по-ниския спрямо прогнозите добив. Очакванията са били около 230 хил. тона грозде да бъдат прибрани и преработени от винарските предприятия, а сега ще бъдат 180 до 200 хил. тона. Опасност от недостиг на суровина за преработвателните предприятия няма, категоричен е Коев.

Родното вино – 22 пъти повече от вносното у нас

Вътрешният ни пазар консумира средногодишно между 110 и 120 млн. литра вино. Само 5 млн. литра е вносът. Той е от цял свят – Чили, Аржентина, САЩ, ЮАР и други страни. Във Франция, обаче, която е световен лидер във винарството,  47% от консумацията на вино е внос, каза Коев.

red-wine„Износът през последните години е стабилен в рамките на 68 и 62 млн. литра изнасяме за последните 5 години средногодишно. За 2016 г. се очаква да са около 64 млн. литра количествата вино.“, коментира изпълнителният директор на ИАЛВ като уточни, че статистическите данни още се обработват, тъй като в края на годината са изнесени много количества за Китай и Виетнам.

В целия свят тенденцията напоследък е повечето реализирано вино да е наливно. Големи търговски вериги идват и закупуват продукцията от страната ни в наливно състояние и после я опаковат. Делът на наливното вино от общия износ на България е приблизително 60%.

Всяка година има и съществена реализация на грозде за Италия, от него се произвеждат вина. „В крайна сметка пазарът когато търси някакъв продукт, ти си длъжен да реагираш.“ , посочва директорът на ИАЛВ.

Има стабилност във винарството

Въпреки че изнасяме известни количества и за екзотични държави като Мексико, Аруба и Доминиканската република, сред постоянните ни пазари са САЩ, Китай и страните от Западна Европа. За САЩ са изнесени над 1 млн. литра за последните две години, за Китай има изнесени над 5 млн. литра, за Западна Европа се увеличава износът. „Няма в сектора криза. Няма предприятия, които са фалирали, затворени или не могат да преработват. Не може да изпадаме в еуфория, но има стабилност в сектора и в продажбите“, категоричен е Коев.

В чуждите страни се търсят вина, които са познати на широката публика – Каберне, Мерло и Шардоне. Сортът Мавруд не е познат, но от него няма и такива големи количества, за да се завоюва голям пазарен дял. За да се наложи даден сорт в световен мащаб, са необходими огромни насаждения, да има голям износ. Маврудът обаче си остава емблема за страната ни, чужденците го търсели и харесвали много. „Ние трябва да го налагаме. Целият свят търси нещо по-различно, по-автентично, по-екзотично.“, заключава Коев. У нас около 30% от насажденията са с типично български сортове Мавруд, Гъмза и други. Новите насаждения с родни сортове се увеличават.

СВЪРЗАНИ НОВИНИ
Кирил Александров работи като журналист от 2006-а година. Преди да работи в Agrozona.bg, е бил част от екипите на Агенция "Фокус", сп. Тема и сайта Expressnews.

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама