При секторите свиневъдство и птицевъдство в България се наблюдава висока интеграция на отглеждането и клането на животните, което осигурява икономии от мащаб. Част от фермите притежават и земи, на които произвеждат и фуражни култури.
По-широкото използване на интегрираните договори между преработватели и производители на месни храни и на производители в свиневъдството и птицевъдството може да помогне за ускоряване развитието на тези производства. Интеграторът получава продукция на известна цена, която дава сигурност и предпазва в случаите, когато пазарната цена на месото се повиши, докато производителите получават фиксирана изкупна цена, предвидими разходи за производство и остава единствено гаранцията чрез трета страна (включване на държавата), че двете страни ще спазват доброволно поетите ангажименти.
Това се казва в анализ на Божидар Иванов, експерт в Центъра за икономически изследвания в селското стопанство – CAPA. Докладът бе представен по време на обзорен научно-приложен форум на тема „Развитие на земеделието и тенденции на стоковите пазари“, организиран от Центъра към Института по аграрна икономика и ССА и финансово подкрепен от Фонд „Научни изследвания“, с цялостната подкрепа на Фондация „Америка за България“.
Говедовъдство у нас и в частност месното говедовъдство е определено в анализа като един от секторите с най-сериозни проблеми. Въпреки предприетите мерки за подпомагане на фермерите, все още броят на говедата със специализирано месодайно направление е твърде малък и не може да задоволи търсенето от страна на месопреработвателите.
Друг проблем е свързан с малкия брой животни, предавани в кланиците. Именно при говедата се наблюдава голям процент на животни, които се колят във фермите и не попадат в търговската мрежа или преработвателните предприятия. Силно е застъпена тази практика и при овцевъдството, което вече придобива изключително местно значение за задоволяване на вътрешните нужди.
Една от основните слабости на производството на месо е именно в кланиците, като изкупната цена на живи животни в страната е сред най-ниските, но когато месото напусне кланицата, цената му вече е над цената на това месо в други страни, преки конкуренти.
Заплащането на живо тегло е причина цените да са сред най-ниските в ЕС, като ако се въведе система за оценка на качеството на добитото месо и заплащане съответстващо на това качество, цените биха били различни, според анализа на експерта.
