3,6 млрд. евро са одобрените разходи по оперативните програми към момента. Това заяви Василка Костадинова от Министерството на финансите в парламентарната комисия по еврофондовете, предаде “inews”. През изминалата година са били издадени 67 сертификата към Европейската комисия и сертифициращият орган е направил 68 проверки на място.
От министерството уточниха, че техните усилия са насочени към превенция и отпадане на необходимостта от налагане на корекции. Надяват се загубите на средства и тази година да са минимални. Амбициите на сертифициращия орган е да се наложи електронно отчитане по всички програми. В момента се подготвя приключването на програмен период 2007-2014 г. През август 2013 г. министърът на финансите издаде указание за сроковете, документите и отговорностите за оценка. До края на април ще докладваме на ЕК за проверките по „Околна среда“, за да не се стига до финансова корекция.
По официални данни сме спечелили малко над 4 млрд. лв., но половината от тях все още не са изплатени
Малко над 4 млрд. лева е спечелила България от членството си в Европейския съюз. Това показва сметката, направена на база данни на Министерството на финансите и единния информационен портал, отразяващ изпълнението на програмите по структурните фондове на ЕС, пише “Стандарт”.
От 2007 г., когато страната ни стана член на Общността, до края на 2013 г. сме внесли в общия бюджета на Брюксел 5,253 млрд. лв. За същия период България е получила парични траншове от ЕС по различните оперативни програми за общо 9,353 млрд. лв.
Така излиза, че за седем години членство в ЕС сме на плюс от 4,099 млрд. лв. Брюксел обаче досега е възстановил малко над половината средства по оперативните програми за периода 2007-2013 г., или 51,29% от сумата. През тази и следващата година страната ни ще продължи да получава плащания по проекти от стария период.
Членството в Общността обаче не трябва да се разглежда единствено през призмата на платените и получените средства. Единният пазар, приливът на чуждестранни инвестиции, както и отворените граници за българските граждани пораждат редица други ефекти, които оказват влияние на родната икономика. Например от 2008 г. насам сумата на всичките чуждестранни инвестиции у нас възлиза на над 30 млрд. лева, сочат данните на БНБ.
И през новия програмен период 2014-2020 г. България ще получи най-малко пари по еврофондовете от всички страни-членки на ЕС.
Истинските загуби за българската икономика са налагането на европейските стандарти и така наречени „добри практики”, прекратяване на споразуменията за търговия с всички страни извън ЕС, спирането на 4 блока на АЕЦ Козлодуй, ликвидирането на редица големи предприятия, сред които металургичният комбинат Кремиковци и т.н., пише „alterinformation“.
Обща оценка на тези загуби трудно може да се направи, но например налагането на европейските „добри практики” само при производството на лекарства и в хранителната промишленост се оценява на над 2 милиард лева. Могат да бъдат оценени и загубите от спирането на четирите блока на АЕЦ Козлодуй. Замяната на 12 милиарда киловатчаса годишно по 2 стотинки на киловатчас с електроенергия от въглища по 10 стотинки, означава годишна загуба от около 1 милиард лева или обща загуба само за периода 2007-2013 около 7 милиарда лева. При това допълнително се замърсява околната среда с милиони тонове вредни вещества, изхвърляни при изгарянето на въглища.
Равносметката от присъединяването към ЕС за икономическото развитие на България е ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) от едва 10 %, за периода от 2007 до 2012, докато за същия шестгодишен период преди влизането в ЕС ръстът на БВП е 40 % или 4 пъти по-голям. Това са данни на официалната статистика. Без съмнение глобалната криза оказва влияние върху икономическото развитие на всички държави, но сравнението със съседните страни на Балканите показва, че тези, които не са в ЕС, се развиват по-добре, през последните години.
Кризата удари тежко най-бедните, доходите на които изостават значително от ръста на цените на стоките от първа необходимост през последните години. Броят на регистрираните безработни нарасна от 240,2 хиляди (6,9 %) през 2007 до 372,3 хиляди(11,2 %) към 2011, а през 2012 е още по-голям. Расте и броят на хората, които не се водят безработни, но нямат доходи. Сред тях има и много загубили работата си в други европейски страни поради кризата и завърнали се в България. Към тези изпаднали в тежко положение хора трябва да добавим и работниците, които формално имат работа, но не получават частично или изцяло заплатите си за дълъг период от време. По-тежко е положението и на 2 милиона пенсионери, на голяма част от които пенсията не стига да платят дори отоплението през зимата. Положението на всички тези хора и техните семейства е наистина непоносимо и техният брой никога не е бил толкова голям, колкото е сега.
