Православната християнска църква отбелязва днес един от своите най-важни и тържествени празници – Въздвижение на Светия животворящ Кръст Господен. Народът нарича празника Кръстовден не само заради честния кръст, а защото денят се кръстосва с вечерта – настъпва равноденствие. На този ден жените загърлят цветята в градината, а мъжете си пазят кръста поради застудяването. Според фолклорните представи от Кръстовден слънцето „тръгва назад“ и се счита, че вече е есен. В някои райони на страната празникът е наречен гроздоберник, защото започва гроздоберът.
Според църковното предание Света Елена, майката на император Константин Велики, се счита за ревностна християнка. Тя се отправя към светите места в Палестина, за да потърси гроба Господен, който два века по-рано е затрупан от гонителите на християните. Усилията й се увенчават с успех. Намерени са пещерата на гроба, както и три кръста. Кой от трите е Христовият кръст се разбира, когато чрез докосване с един от тях е възкресен наскоро починал човек. Частица от този животворящ кръст Елена изпраща на сина си в Константинопол, а самият кръст е положен в главната Йерусалимска църква
Обичаят на Кръстовден включва поръсването със светена вода на къщата и хармана, поднасянето на трапеза, на която свещеникът полага църковния кръст върху нова тъкана покривка. Стопаните даряват попа с варива и зеленчуци и най-вече с жито от новата реколта. За празника се раздават пресни пити. Тази „житна жертва“ умилостивява стихиите, за да дарят стопанина с берекет. Първото откъснато грозде се освещава в черквата и се раздава за здраве и плодородие.
По традиция на Кръстовден се спазва строг пост в чест на Кръста Господен. Обредна трапеза влючва зелник с праз лук, печена тиква.
