Конете – бизнес или хоби

Златко Златков
Златко Златков
10 Минути

През последните години традицията на конните надбягвания у нас се възражда

Материал на Диляна Хараланова, сп. Агрозона, Април 2013

Цената на удоволствието да отглеждат расов кон в България днес не е никак ниска. Технологиите на хранене и отглеждане са специфични и ресурсоемки. Всеки компромис води до по-слаби резултати при изявите на животното. То трябва да бъде отглеждане при добри условия и за него трябва да бъде подсигурена подходяща фуражна база. Крайната цена за всичко това е трудно да бъде формулирана в цифри, тъй като сумите варират според това дали конят е в тренинг, дали е млад или стар, каква порода е, от къде е закупен и редица други характеристики. Продажната цена на един спортен кон варира от три хиляди до няколко стотин хиляди лева.

Бизнес няма в България

„Коневъдството не съществува като бизнес в България“, споделя Георги Йорданов, изпълнителен директор на Националната асоциация по коневъдство (НАК). Това е една от целите, които си е поставила представляваната от него организация – човек, който работи с коне да успява да се прехранва от това си занимание. У нас обаче на този етап е точно обратното – това е хоби, което изисква сериозни разходи, а не носи приходи. Отглеждането на коне е не по-малко хоби от състезанията по езда. Има редица примери за това как едно лице е и спортист и производител. Когато говорим за развъдния и производствения процес, коневъдство не е добре развито. Оказва се, че НАК полага огромни грижи, ресурс и сили това да се промени.

Георги Йорданов – Изпълнителен директор на Националната асоциация по коневъдство

Спортът на царете

Състезанията с коне са спорт с дълга и богата история. Археологически извадки показват, че конните надбягвания водят своето начало от древна Гърция, Вавилон, Сирия и Египет. Надбягванията с Чистокръвни английски коне са популярни и днес сред аристократите, както и сред кралските особи в британското общество. Често  тези състезания се превръщат в моден подиум на шапките и модерните облекла. Най-разпространените състезания са няколко:  Надбягване с двуколки (Harness racings), Гладките бягания (Flat racings), Ендюранс (Endurance ridings), Конкур Ипик (прескачане на препядствия), Обездка и Стипълчейз (Steeplechasing).

  • Надбягване с двуколки: Вид конно надбягване, в което конете се изпитват в алюра раван или тръс, под седло или в двуколка.
  •  Гладките бягания: При гладките бягания се изпитват коне от Чистокръвна английска и Чистокръвна арабска порода. Водещ фактор е бързината на коня за определено разстояние.
  • Ендюранс: Това е изпитание за издръжливост, при което конете преминават през пресечена местност за определен период от време. По време на състезанието се проследяват жизнените им показатели.
  • Конкур Ипик: Провежда се на състезателен плац, при което конят трябва да преодолее поставените препятствия на различна височина.
  • Обездка: Нарича се още „висша езда“. Дисциплина, при която конят изпълнява програма от упражнения в алюри ходом, тръс и галоп.
  • Стипълчейз: Това състезание представлява бягане на разстояние от 3200 или повече метра с изкуствени или естествени препятствия.

Подковата

Още в началото на миналия век прикованата към портата на дома подкова е била не само знак на уважение към старинните обичаи и традиции, но е изпълнявала и ролята на пазител на домашното огнище, който предпазва домакините и гостите от всякакви болести. И все пак, още оттогава, подковата е била възприемана най-вече като символ на така желаното и преследвано щастие. В това отношение много показателна е историята с руския император Николай Втори, който бил смятан за изключителен щастливец, тъй като много често намирал подкови. Самодържецът дори определил специална стая, в която подреждал своята богата колекция. До края на живота си “императорът-щастливец” така и не разбрал, че придворните около него се надпреварват да подхвърлят подкови по пътя му, за да спечелят неговото благоразположение.

Да заложиш на вятър в косите

Борис Генчев е само на 19 години, родом от село Граф Игнатиево. Жребецът му Джан Сет е шампион в първото изложение за рисисти коне в България, проведено през 2012 година. Състезава се с коне от рисисти породи и в състезания с двуколки, за които е характерно бягането само в алюра тръс, т.е. конете нямат право да бягат в галоп. Собственик е на 12 коня. Участието си в състезания започва през 2010 година, когато е едва 16 годишен. Борис разказва, че е наследил тръпката към конете от своето семейство и най-вече от баща си, който е състезател от повече от 20 години. Преди да се запали по конете, Борис активно тренира футбол. „Като се качиш на двуколката, конят е до теб. Голяма тръпка е, адреналинът е много висок“, разказва младият състезател. Почти всеки месец той има по две състезания, провеждани в с. Маноле, Пловдивска област, в Балчик, на хиподрума Стефан Караджа, в Банкя и на места в Северна България.

 Борис Генчев със своя жребец

Болката е част от страстта

За всеки състезател високият адреналин има своята цена. Борис е имал няколко инцидента с конете по време на състезания и тренировки. Най-сериозното му падане е веднъж, когато конят му се изплашва, скача на два крака, събаря го и го влачи след себе си известно време. За щастие обаче пораженията са само драскотини и охлузвания – нищо сериозно. „Падал съм и от двуколките.“, признава Борис. „Случва се, ако не се държиш.“, смее се той и продължава: „Тези коне са много бързи, динамични – винаги трябва да си нащрек.“

Хазартна примка

Борис разказва, че този спорт не е особено популярен и развит в България и, за разлика от другите държави, тук не са развити официалните залагания и съответно я няма хазартната тръпка при състезанията. Паричните награди при надбягванията са минимални, а таксата участие е едва 50лв. Залозите често стават на любителска основа, според лични договорености. Младите коне –  2 и 3 годишните, имат право на 10 галопни маха. При състезанията с над 4 годишни коне не е позволено конят да бяга в галоп. Най-специалното за спорта е да съумееш да запазиш коня да бяга в тръс колкото се може по-бързо.

В другите държави конният спорт е много по-силно развит и предизвиква силен ентусиазъм. В България обаче, въпреки, че вече върви добре, липсва популярността и мащабите, както и традициите, установени зад граница. „Имаме доста добри коне, но нямаме хиподруми, нямаме наградни фондове,“ споделя състезателят Борис Генчев. В чужбина спортът е урегулиран с тотализатори и спонсори, които тук липсват и бизнесът липсва от спорта. Във Франция например, най-големият приз е на стойност 1 млн. долара. Единственият българин, който към момента се състезава в чужбина под български флаг, е Пламен Славчев, който живее в Палма де Майорка, Испания. Борис Генчев е вторият, който планира да продължи да се развива в Испания, отново под българския флаг, но на профиосионалната арена.

Риситите породи коне в България

Първият внос на рисисти коне в България е направен при повторното откриване на конезавод „Кабиюк” през 1894 г. У нас, животни от тези породи, се развъждат от 1959 г. и то главно в конезаводите „Стефан Караджа” гр. Балчик и „Хан Аспарух” гр. Разград. Конете от рисистите породи са предназначени предимно за хиподрумни надбягвания с двуколки в алюр и тръс. Интересът към тях от страна на любителите на хиподрумни надбягвания е значителен, а приходите от тотализатора в развитите страни непрекъснато растат. В България, в миналото, са организирани хиподрумни надбягвания на районните хиподруми, а в края на 80-те години на миналия век – на специално изградената писта на Софийски хиподрум. След преустановяване дейността на Софийския хиподрум, интересът към тези коне значително намалява, но през последните 5-6 години собственици на рисаци от района на Пазарджик и Пловдив отново възраждат надбягванията.
Екстериорнопродуктивният тип на развъжданите днес рисисти породи коне в България се доближава до западноевропейския. Това ги прави конкурентоспособни на Европейските хиподруми. Тенденцията в страната ни е да се разширява популацията рисисти коне и да се увеличава броя на организираните състезания с цел възвръщаемост на средствата, вложени в процеса по отглеждането и развъждането им. Основните породи рисити коне са: американски рисак (най-широко разпространената), френски рисак, орловски рисак, колдблъд, европейски рисак и руски рисак.

 

СВЪРЗАНИ НОВИНИ
Златко Златков администрира agrozona.bg между 2012 и 2015 година. В неговия профил ще откриете някои публикации на нашите автори в този период сред които Светлана Трифоновска, Марта Йонкова, Анета Стефанова, Диляна Хараланова, Лилия Александрова, Петър Лазов, Георги Джендов и други

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама